Дело C-262/99: Louloudakis, Заключение от 16 ноември 2000 г.

1. Следва ли втората алинея на член 7, параграф 1 от Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година относно освобождаването от данъци в рамките на Общността за определени средства за транспорт, временно внесени в една държава членка от друга, да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на гражданин на държава А е в държава А, когато той в продължение на много години успешно упражнява професията си както като архитект, така и в търговията чрез командитно дружество, запазва жилище и прекарва по-голямата част от работното си време там, или е в държава Б, на която също е гражданин и където едновременно започва самостоятелна стопанска дейност със сходен или поне свързан предмет, наема жилище и започва да прекарва част от времето си, като същевременно изпълнява данъчните си задължения, подпомаган от съпругата си, която участва във всички горепосочени дейности и в двете държави А и Б и притежава дялове в тези дружества?
Освен посочената разпоредба, съществуват ли и други критерии, въз основа на които, в случаи, когато е трудно да се определи обичайното местопребиваване, е възможно да се направи такова определяне?
2. В случай на притежаване или използване на частни превозни средства от лице, което няма право на временно освобождаване, което съгласно националното законодателство представлява обикновено митническо нарушение, съответства ли на общностния принцип на пропорционалност налагането, въз основа единствено на критерия на кубатурата на превозното средство, на специална административна санкция, по-специално глоба (като тази по член 88, параграф 2, буква ж) от Закон № 2127/1993), в размер от 1 000 000 до 5 000 000 драхми за превозно средство, когато тази глоба надвишава текущата пазарна стойност на превозното средство, като се отчита и неговата възраст?
3. Допустимо ли е административните мерки като цяло – включително тези, произтичащи от обвинението в контрабанда – които се приемат като подходящи в областта на митническите нарушения от държава членка Б, която е компетентна в това отношение (с оглед на липсата на хармонизация на националните закони), да водят до санкции, които възлизат на много (десет) пъти първоначалната покупна цена на стоката в държава членка А, без да се възпрепятства свободното движение на стоки и лица?
Ако отговорът е отрицателен, съществуват ли критерии относно границите на това, което е строго необходимо за постигане на преследваните цели?
4. Произтича ли от Директива 83/182/ЕИО или друга разпоредба задължение за държавите членки да вземат предвид, при налагане на административни санкции в случаи, свързани с тази директива, добросъвестността на засегнатите лица и липсата на измамно намерение (например незнание)?