Заключения

1. Следва ли член 3, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система на данъчно облагане, приложима в случаите на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ 1990 L 225 от 20 август 1990 г., стр. 6), и по-специално член 3, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат право да изключат дружество майка, установено в друга държава членка, от данъчните облекчения, предвидени в член 5, в случай че дружеството майка към момента на разпределението на печалбите, посочени в този член, все още не е притежавало непрекъснато за период от най-малко две години минимум една четвърт от капитала на местното дъщерно дружество, но впоследствие е изпълнило този минимален срок на притежание?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: следва ли посочената директива да се тълкува в смисъл, че дружество майка, което изпълнява условията на членове 2 и 3 от директивата, може да се позове пряко на член 5 от директивата срещу държавата членка на дъщерното дружество като основание за правото си да претендира освобождаване от или намаляване на удържания данък при източника, предвиден там, и ако да, защитата на това право въпрос ли е на националните съдилища на държавата членка на дъщерното дружество?
1. Следва ли член 3, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система на данъчно облагане, приложима в случаите на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ 1990 L 225 от 20 август 1990 г., стр. 6), и по-специално член 3, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат право да изключат дружество майка, установено в друга държава членка, от данъчните облекчения, предвидени в член 5, в случай че дружеството майка към момента на разпределението на печалбите, посочени в този член, все още не е притежавало непрекъснато за период от най-малко 12 месеца минимум една четвърт от капитала на местното дъщерно дружество, но е дало уверение на съответните данъчни органи на държавата членка на дъщерното дружество, че ще запази притежанието си в дъщерното дружество за непрекъснат период от най-малко две години от датата на придобиване?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: следва ли Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система на данъчно облагане, приложима в случаите на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, да се тълкува в смисъл, че дружество майка, което изпълнява условията на членове 2 и 3 от директивата, може да се позове пряко на член 5 като основание за правото си да претендира освобождаване от или намаляване на удържания данък при източника, предвиден там, и ако да, защитата на това право въпрос ли е на националните съдилища на държавата членка на дъщерното дружество?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: ако държавата членка на дъщерното дружество е транспонирала неправилно член 3, параграф 2 от директивата в националното си право по такъв начин, че минималният срок на притежание, посочен в тази разпоредба, съгласно националното законодателство трябва вече да е изтекъл преди разпределението на печалбата, която следва да се ползва от член 5 от директивата, има ли дружеството майка, посочено във въпроси 1 и 2, право на обезщетение, съгласно критериите, установени с решение на Съда от 19 ноември 1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и др. [1991] ECR I-5357, по силата на правото на Общността или изисквано от правото на Общността срещу тази държава членка за загубата на лихви, която е претърпяло поради факта, че е отложило разпределението на печалбите на дъщерното дружество, решено по време на посочения национален минимален срок на притежание, до изтичането на този срок?