Заключения

1) Когато задължението за плащане на сума, дължима по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел да получи изпълнение, макар длъжникът да е със седалище на територията на друга държава — страна по Конвенцията — имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в обезпечително (kort geding) производство за разпореждане, с което длъжникът да бъде осъден с подлежащо на предварително изпълнение решение да заплати сума, която според съда, разглеждащ обезпечителното производство, с голяма вероятност се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ обезпечителното производство, например условието разпореждането, поискано от този съд, да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво значение има мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ обезпечителното производство, разпореждането, поискано от него, трябва също така да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4) Представлява ли възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, да се подаде поради неотложна необходимост молба до председателя на Arrondissementsrechtbank за подлежащо на предварително изпълнение решение „временно“ или „обезпечително“ средство по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че по съществото на спора е висящо или може да стане висящо производство и ако да, има ли значение, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че исканата обезпечителна мярка е разпореждане за изпълнение на парично задължение, посочено в първия въпрос?
7) Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24 и по-специално препратката в него към „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в законодателството на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за обезпечителни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втора алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в този случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например исканата обезпечителна мярка да поражда действие или да може да породи действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8) Ако отговорът на седмия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ молбата за обезпечителна мярка, е необходимо също така исканата от него мярка да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?