Заключения

1. Може ли само лице, засегнато от нарушаване на трансграничната конкуренция в резултат на помощна мярка, да се позове на последното изречение на член 93 от Договора за ЕО (сега последното изречение на член 88 ЕО)?
2. Когато помощна мярка по смисъла на последното изречение на член 93 от Договора за ЕО (сега последното изречение на член 88 ЕО) се състои в освобождаване от данък (което следва да се тълкува и като намаление или облекчение на такъв данък), чиито приходи постъпват в държавния бюджет и не е предвидено спиране на освобождаването до приключване на процедурата по уведомяване, следва ли този данък да се счита за част от тази помощна мярка само поради факта, че облагането с данък на лицата, които не се ползват от освобождаването, е средството, чрез което се постига благоприятен ефект, така че докато прилагането на тази помощна мярка не е разрешено по посочената разпоредба, забраната, предвидена в нея, се прилага и спрямо (облагането с) този данък?
3. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен: Когато може да се установи връзка, както е описано в последното изречение на точка 3.4.3, между увеличението на определен данък, чиито приходи постъпват в държавния бюджет, и предложена помощна мярка по смисъла на последното изречение на член 93 от Договора за ЕО (сега последното изречение на член 88 ЕО), следва ли въвеждането на това увеличение да се счита за (начало на) прилагането на тази помощна мярка по смисъла на тази разпоредба
Ако отговорът на този въпрос зависи от интензивността на тази връзка, кои обстоятелства са от значение в това отношение?
4. Ако забраната за прилагане на помощната мярка се отнася и до данъка, означава ли окончателно решение на Комисията, с което помощната мярка се обявява за съвместима с общия пазар, че незаконосъобразността на данъка се коригира със задна дата?
5. Ако забраната за прилагане се отнася и до данъка, могат ли лицата, на които е наложен данъкът, да се противопоставят на този данък по съдебен ред, позовавайки се на прякото действие на член 93 от Договора за ЕО по отношение на цялата сума на данъка или само по отношение на част от него?
6. В последния случай произтичат ли от правото на Общността конкретни изисквания относно начина, по който трябва да се определи коя част от данъка попада под забраната в последното изречение на член 93 от Договора за ЕО?
1. Докато прилагането на помощна мярка не е разрешено по последното изречение на член 93 от Договора за ЕО (сега последното изречение на член 88 ЕО), прилага ли се забраната, предвидена в тази разпоредба, и към въвеждането на такса, чиито приходи по силата на съответния закон са предназначени частично за финансиране на тази мярка, независимо дали е налице нарушение на търговията между държавите членки, което може (отчасти) да се дължи на таксата като метод за финансиране на помощната мярка
Ако отговорът на този въпрос зависи от степента на връзката между таксата и помощната мярка или от момента, в който приходите от таксата действително се използват за помощната мярка, или от други обстоятелства, кои обстоятелства са от значение в това отношение?
2. Ако забраната за прилагане на помощната мярка се отнася и до предназначената такса, може ли лицето, на което е наложена таксата, като се позове на прякото действие на член 93, да се противопостави по съдебен ред на цялата сума, наложена му, или само на онази част, която съответства на частта от приходите, която се очаква да бъде изразходвана или действително е изразходвана през периода, в който прилагането на помощната мярка е било или е забранено по тази разпоредба?
3. Произтичат ли от правото на Общността конкретни изисквания относно метода за определяне на коя част от таксата попада под забраната, предвидена в последното изречение на член 93 от Договора за ЕО, в случай на такса, чиито приходи са предназначени за различни цели, за които има и други източници на финансиране освен таксата и които не всички попадат под член 93 от Договора за ЕО, когато в националната разпоредба, въвеждаща таксата, не е определена формула за разпределение
В такъв случай трябва ли частта от таксата, която може да бъде отнесена към финансирането на помощната мярка, попадаща под член 93 от Договора за ЕО, да се определя на прогнозна основа към момента на налагането на таксата или трябва да се основава на впоследствие налични данни относно общите приходи от таксата и действителните разходи за всяка от различните цели?