всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

Следва ли да се приеме, че [споразумение, което има характеристики и е сключено при обстоятелства като описаните в преюдициалния въпрос] има за цел, за разлика от неговия резултат, предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар и че следователно е несъвместимо с член 81, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) Разпоредбата на член 5, параграф 1, буква о) и разпоредбата на член 6, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 година относно здравни проблеми, засягащи търговията с прясно месо в рамките на Общността, изменена с Директива 91/497/ЕИО на Съвета от (OВ L 268, стр. 69), във връзка с разпоредбите на член 5, параграф 1 и на членове 7 и 8 от Директива 89/662/ЕИО на Съвета от относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (OВ L 395, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 202), поставят ли в случай на неправилно транспониране или прилагане производителите и търговците на свинско месо в правно положение, в което могат да реализират право на обезщетение, основано на отговорността на държавата по силата на общностното право?
2) Независимо от отговора на първия въпрос, могат ли производителите и търговците на свинско месо да се позоват на нарушение на член 30 от Договора за ЕО [понастоящем член 28 ЕО], за да обосноват право на обезщетение, основано на отговорността на държавата по силата на общностното право, в случаите на транспониране и на прилагане на посочените директиви в противоречие с европейското общностно право?
3) Изисква ли общностното право да се прекъсне погасителната давност на правото на обезщетение, основано на отговорността на държавата по силата на общностното право, докато тече производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка по член 226 ЕО, или поне тази давност да спре да тече до края на това производство, когато в националното право не съществува ефективно правно средство за защита, което да принуди държавата членка да транспонира дадена директива?
4) Давностният срок на право на обезщетение, основано на отговорността на държавата по силата на общностното право за неправилно транспониране на дадена директива — право, което в този смисъл произтича от (фактическа) забрана за внос — започва ли да тече, независимо от приложимото национално право, едва от момента на пълното транспониране на тази директива, или в съответствие с националното право този погасителен давностен срок може да започне да тече считано още от проявлението на първите вредоносни последици, когато могат да се предвидят и последващи вредоносни последици
Ако се приеме, че пълното транспониране оказва влияние върху началния момент на погасителната давност, става ли въпрос в настоящия случай за общо правило, или това влияние се проявява само когато директивата предоставя право на частноправен субект, страна в процеса?
5) Предвид разбирането, че когато относно правото на обезщетение, основано на отговорността на държавата по силата на общностното право, държавите членки не могат да уреждат правните условия за получаване на обезщетение по такъв начин, че тези условия да бъдат по-неблагоприятни от условията за аналогичните искове, които касаят само националното право, и получаването на обезщетение да бъде практически невъзможно или прекомерно трудно, има ли принципно възражение срещу национално правило, според което задължението за обезщетение отпада, когато увреденото лице умишлено или поради небрежност не е предотвратило настъпването на вредите посредством използване на правно средство за защита
Има ли такова възражение срещу „предимството на първичната правна защита“ дори ако то се изисква само когато това е разумно за заинтересованото лице
Достатъчно ли е сезираната юрисдикция да не може по всяка вероятност да отговори на повдигнатия в случая въпрос от общностното право, без да поиска от Съда да се произнесе в рамките на производство по преюдициално запитване, или Съдът да е сезиран с иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка по член 226 ЕО, за да не бъде предимството на първичната правна защита разумно по смисъла на европейското общностно право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

Нарушение на принципа на равно третиране на акционерите по член 42 във връзка с член 29, параграфи 1 и 4 от Директива 77/91, поради това че националното законодателство позволява определяне на емисионна цена на новите акции под пазарната им стойност при изключване на преференциалното право на записване.
Нарушение на член 29, параграф 1 от Директива 77/91, доколкото националното законодателство предоставя преференциално право на записване на акции при увеличаване на капитала не само на акционерите, но и на притежателите на облигации, конвертируеми в акции.
Нарушение на член 29, параграф 6 във връзка с член 29, параграф 1 от Директива 77/91, доколкото националното законодателство предоставя преференциално право на записване на облигации, конвертируеми в акции, не само на акционерите, но и на притежателите на предходно издадени облигации, конвертируеми в акции.
Нарушение на член 29, параграф 6 във връзка с член 29, параграф 4 от Директива 77/91, доколкото националното законодателство не предвижда възможност общото събрание на акционерите да може да вземе решение за отмяна на преференциалното право на записване на облигации, конвертируеми в акции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) Трябва ли, след като член 12, параграф 2 от [Регламент № 1984/83] разпорежда, че „независимо от разпоредбите на параграф 1, буква в), когато споразумението се отнася до бензиностанция, която доставчикът е отдал под наем на дистрибутора или която фактически или правно му е предоставил за ползване, на дистрибутора могат да бъдат налагани посочените в настоящия раздел задължения за изключително закупуване и забрани за конкуренция за целия период, през който същият реално експлоатира бензиностанцията“ [неофициален превод], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че се отнася до хипотезата, в която доставчикът първоначално е собственик на терена и на съоръженията, или напротив посочването на отдаването под наем на бензиностанцията се отнася до хипотезата, в която правото на собственост на доставчика е само върху бензиностанцията, като по този начин той може да я отдава под наем на собственика на земята, без да е длъжен да се съобразява с ограниченията във времето, които Регламентът налага относно споразуменията за изключително снабдяване?
2) Ако в конкретния случай е приложим [Регламент №°2790/1999], трябва ли член 5 от него, по смисъла на който освобождаването не се прилага, ако споразумението за изключително закупуване е сключено за срок, по-дълъг от пет години, макар „срокът от пет години обаче [да не] се прилага, когато договорните стоки или услуги се продават от купувача на производствени обекти или терени, собственост на доставчика, или наети от доставчика от трети страни, които не са свързани с купувача, при условие че продължителността на задължението за въздържане от конкуренция не надвишава периода, през който производствените обекти и терени се заемат от купувача“, да се тълкува в смисъл, че когато става дума за отдаване под наем, той визира хипотезата, в която доставчикът първоначално е собственик на терена и на съоръженията, или напротив, посочването на отдаването под наем на бензиностанцията визира хипотезата, в която правото на собственост на доставчика е само върху бензиностанцията, като по този начин той може да я отдава под наем на собственика на земята, без да е длъжен да се съобразява с ограниченията във времето, които Регламентът налага относно споразуменията за изключително снабдяване?
3) След като член [85], параграф 1, буква а) [от Договора] забранява споразуменията, които имат за предмет косвено определяне на покупни или продажни цени и след като осмото съображение от Регламент […] № 1984/83 уточнява, че „с настоящия регламент не могат да бъдат освободени други ограничаващи конкуренцията разпоредби, и в частност такива, с които се ограничава свободата на дистрибутора да определя цените си или условията си на продажба или да избира клиентите си“ [неофициален превод], без да посочва споразуменията, определящи препродажните цени сред останалите позволени ограничения на конкуренцията, които член 11 от посочения регламент допуска, следва ли тези две разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те се отнасят до всяка каквато и да е клауза, ограничаваща свободата на дистрибутора да определя продажните цени за потребителите, като например клауза, позволяваща на доставчика да определи търговската надценка на оператора на бензиностанцията, като определя цената на горивото, което му доставя при най-благоприятните условия, договорени с други бензиностанции, които могат да се установят в Барселона, без в никакъв случай тази цена да може да надвишава средната цена, определена от други значими доставчици на пазара и като добавя считаната за подходяща минимална надценка, като по този начин се определя продажната цена за потребителите, която доставчикът не налага изрично, а препоръчва да се прилага?
4) След като член [85], параграф 1, буква а) [от Договора] забранява споразуменията, които имат за предмет косвено определяне на покупни или продажни цени и след като член 4, буква а) от Регламент […] №°2790/1999 включва сред особено тежките ограничения на конкуренцията споразуменията, които налагат препродажни цени, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те включват всяка клауза, ограничаваща свободата на дистрибутора да определя крайните цени за потребителите, като например клауза, позволяваща на доставчика да определи търговската надценка на оператора на бензиностанцията, като определи цената на горивото, което доставя на дистрибутора при най-благоприятните условия, договорени с други бензиностанции, които могат да се установят в Барселона, без в никакъв случай тази цена да може да надвишава средната цена, определена от други значими доставчици на пазара, и като добавя към нея считаната за подходяща минимална надценка, като по този начин се определя продажната цена за потребителите, която доставчикът не налага изрично, а препоръчва да се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

а) Позволява ли член 3 от Директива 89/552, изменена с Директива 97/36/ЕО, на държавите членки да налагат на телевизионните оператори задължението да предназначават процент от приходите от дейността си за предварителното финансиране на европейски игрални и телевизионни филми?
б) В случай че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, съответства ли на тази директива и на член 12 ЕО, във връзка с останалите специални разпоредби, към които последният препраща, национална правна уредба, която освен че предвижда гореспоменатото задължение за предварително финансиране, запазва 60% от посоченото задължително финансиране за произведения, чийто оригинален език е испанският?
в) Представлява ли по смисъла на член 87 ЕО държавна помощ в полза на киноиндустрията наложеното с национална правна уредба задължение на телевизионните оператори да предназначават процент от приходите от дейността си за предварителното финансиране на игрални филми, 60% от който следва да се предоставя специално за произведения, чийто оригинален език е испанският и които са произведени предимно от испанската киноиндустрия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) Доколкото данъчното предимство, произтичащо от режима на „данъчна консолидация“, дава отражение върху данъчното облагане на дружеството майка на групата, което може да компенсира печалбите и загубите на всички включени в групата дружества и да се ползва от данъчното неутрализиране на вътрешните за тази група операции, невъзможността съгласно режима по член 223A и сл. от [CGI] в обхвата на данъчно консолидирана група да се включи непряко дъщерно дружество на дружеството майка, когато то се притежава посредством дъщерно дружество, което поради това че е установено в друга държава членка […] и не осъществява дейност във Франция, не се облага с френския корпоративен данък и следователно не може само по себе си да принадлежи към групата, представлява ли ограничение на свободата на установяване поради данъчните последици от избора на дружеството майка да притежава непряко дъщерно дружество чрез френско дъщерно дружество или вместо това чрез дъщерно дружество, установено в друга държава членка.
2) При утвърдителен отговор, може ли такова ограничение да бъде оправдано с необходимостта да се запази съгласуваността на режима на „данъчна консолидация“, и по-конкретно на механизмите за данъчно неутрализиране на вътрешните операции в групата, предвид последиците от прилагане на режим, съгласно който установено в друга държава членка дъщерно дружество се счита за част от група единствено във връзка с условието за индиректно притежаване на непрякото дъщерно дружество, като обаче задължително продължава да е изключено от прилагането на груповия режим, тъй като не се облага с френския данък, или с всяко друго императивно съображение от обществен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

Нарушение на член 239 от Митническия кодекс на Общността, неправилна преценка на фактите и липса на мотиви

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

Съвместимо ли е с Регламент № 44/2001 обстоятелството, че юрисдикция на държава членка приема решение, с което се забранява на дадено лице да започне или да продължи производство в друга държава членка, по съображение че това производство противоречи на арбитражно съглашение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета да се тълкува в смисъл, че в случай когато самият работник или служител прекратява своя трудов договор вследствие на значително влошаване на условията си на труд поради прехвърляне на предприятие, държавата членка трябва да гарантира в своя правен ред право на парично обезщетение на работника или служителя от страна на работодателя му по същия начин, както ако работодателят прекрати неправомерно трудовия договор, като се има предвид, че работодателят е спазил, в съответствие с член 3, параграф 3 от [тази] директива, колективния трудов договор, който обвързва прехвърлителя и гарантира по-добри условия на труд на работника или служителя, само до изтичането на срока му, и че влошаването на условията на труд произтича от посоченото изтичане на срока?
2) Ако отговорността на работодателя, предвидена в Директива 2001/23, няма обхвата, описан в първия въпрос, трябва ли все пак отговорността на работодателя да се приложи, например посредством изплащане на заплатите и предоставяне на другите предимства за срока на предизвестието, което работодателят е длъжен да спазва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.

1) Попадат ли в позиция 1905 от Комбинираната номенклатура листа като описаните в приложението към Регламент № 1196/97, когато става въпрос за листа, приготвени на базата на оризово брашно, сол и вода, които са изсушени, но не са претърпели никаква термична обработка?
2) С оглед на отговора на първия въпрос валиден ли е посоченият по-горе регламент?
3) Трябва ли член 871 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент (ЕО) № 1677/98, да се тълкува в смисъл, че ако по силата на член 871, параграф 1, посочен по-горе, митническият орган е длъжен да предаде случая на Комисията, преди да може да реши да откаже последващо вземане под отчет в конкретния случай, то националният съд, сезиран с жалба от данъчнозадълженото лице срещу решението на митническия орган за действително извършване на последващо вземане под отчет, няма правомощие да отмени последващото вземане под отчет, като приеме, че условията, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) [от Митническия кодекс] относно [задължителното] последващото вземане под отчет, са спазени, когато преценката му не се поддържа от Комисията?
4) Ако на третия въпрос се отговори, че обстоятелството, че на Комисията е предоставено правомощие да взема решения в областта на последващото събиране на мита, не води до ограничаване на правомощието на националния съд, който трябва да се произнесе по жалба във връзка с последващо събиране, то предвижда ли общностното право друг механизъм, гарантиращ еднаквото прилагане на общностното право при различия в преценките, извършени от Комисията и от националния съд в конкретния случай относно критериите, използвани в рамките на член 220 от Митническия кодекс, за да се реши дали грешка на митнически орган може да бъде открита от данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form