Заключения

1. Следва ли разпоредбите, приети на основание членове 9 и 10 от Договора, в Решението на Комисията на ЕИО от 17 юли 1962 г. във връзка с разпоредбите на Регламент № 13/64/ЕИО на Съвета от 5 февруари 1964 г., да се тълкуват в смисъл, че прякото прилагане във всяка държава членка на системата на налози, установена с втория от горепосочените актове за мляко и млечни продукти, от началната дата, предвидена в член 32 (италианското определение погрешно се позовава на член 24) от регламента и последващите изменения, и независимо от вътрешните правила, приети от отделните държави, предполага за ползване от режима на Общността задължение за използване на сертификат за движение DD 4, предвиден в първия акт, както е установено в решението на Съда на Европейските общности от 22 октомври 1970 г. по дело 12/70?
2. Прилага ли се тази уредба и в случай, че посочената дата на влизане в сила на Регламент № 13/64 настъпва между датата на износ на стоките от една от държавите членки и датата на внос в друга държава членка?
3. Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, и с оглед на член 2, параграфи 1 и 2 от посоченото Решение на Комисията от 17 юли 1962 г. и бележка II към приложената форма, отнасяща се до последния параграф на преамбюла, прилага ли се системата, установена с посочения Регламент № 13/64/ЕИО, само в случай на директен транспорт, който е предмет на сертификат за движение DD 1, посочен в първата алинея на параграф 1 и параграф 2 на член 2 от Решението на Комисията от 5 декември 1960 г., или също и „в другите случаи“, които са предмет на различния сертификат DD 3, предвиден също в Решението от 5 декември 1960 г. (във втората алинея на параграф 1 на член 2)?