Съдебни решения

1) Попада ли в обхвата на член 58, параграфи 3 и 4 от Директива [2014/24] условие на обществена поръчка, според което доставчиците са длъжни да докажат определен среден годишен оборот, получен от извършване на дейности по доставянето само на точно определени услуги (управление на смесени битови отпадъци)?
2) Зависи ли методът за оценка на капацитета на доставчика, така както е определен в решението на Съда от 4 май 2017 г., Esaprojekt (C‑387/14, EU:C:2017:338), от отговора на първия въпрос?
3) Попада ли в обхвата на а) член 58, параграф 4; б) член 42 във връзка с разпоредбите на приложение VII; в) член 70 от Директива 2014/24 условие на обществена поръчка, според което доставчиците са длъжни да докажат, че превозните средства, необходими за предоставянето на услуги [за управление на отпадъците], отговарят на специфичните технически изисквания, сред които изискванията за намаляване на замърсяващите емисии (Eвро 5), за инсталиране на GPS предавател, за подходящ капацитет и т.н.?
4) Следва ли член 1, параграф 1, [четвърта] алинея от Директива [89/665], въвеждащ принципа за ефективност на процедурите по обжалване, член 1, параграфи 3 и 5 от същата директива, член 21 от Директива 2014/24 и Директива [2016/943], по‑специално съображение 18 и член 9, параграф 2, трета алинея (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че когато националното законодателство, което регламентира обществените поръчки, изисква провеждането на задължителна досъдебна процедура по уреждане на спорове:
a) възлагащият орган е длъжен да предостави на доставчика, инициирал процедурата по обжалване, цялата информация относно офертата на друг доставчик (независимо от поверителното ѝ естество), ако предметът на жалбата е именно законосъобразността на оценката на офертата на другия доставчик и доставчикът, инициирал процедурата, предварително и изрично е поискал предоставянето на тази информация от възлагащия орган;
б) независимо от отговора на предишния въпрос, когато отхвърля претенциите на доставчика относно законосъобразността на оценката на офертата на неговия конкурент, възлагащият орган във всеки случай следва да даде ясен, изчерпателен и конкретен отговор независимо от риска от разкриване на предоставената му поверителна информация, съдържаща се в офертата?
5) Следва ли член 1, параграф 1, [четвърта] алинея, член 1, параграфи 3 и 5 и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665, член 21 от Директива 2014/24 и Директива 2016/943, по-специално съображение 18 (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащия орган да не предостави на доставчика достъп до поверителните данни на офертата на друг участник, подлежи на самостоятелно обжалване пред съдилищата?
6) Ако отговорът на предишния въпрос е утвърдителен, следва ли член 1, параграф 5 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че доставчикът следва да подаде жалба до възлагащия орган срещу такова решение и ако е необходимо, да сезира съда?
7) Ако отговорът на предишния въпрос е утвърдителен, следва ли член 1, параграф 1, [четвърта] алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че в зависимост от обема на наличната информация относно съдържанието на офертата на другия доставчик доставчикът може да сезира съдилищата единствено по отношение на отказа да му се предостави информация, без отделно да оспорва законосъобразността на други решения на възлагащия орган?
8) Независимо от отговорите на предишните въпроси, следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че съдът, след като получи искането на жалбоподателя да бъде разпоредено представянето на доказателства от другата страна по спора, които да му бъдат предоставени, следва да го уважи независимо от действията на възлагащия орган по време на процедурите по възлагане или обжалване на обществената поръчка?
9) Следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че след като отхвърли искането на жалбоподателя за разкриване на поверителна информация на другата страна по спора, съдът трябва да направи служебно оценка на значението на данните, за които е поискано отпадане на поверителността, и на тяхното отражение върху законосъобразността на процедурата за възлагане на обществена поръчка?
10) Може ли основанието за изключване на доставчици, установено в член 57, параграф 4, буква з) от Директива 2014/24, като се има предвид решението на Съда от 3 октомври 2019 г., Delta Antrepriză de Construcţii şi Montaj 93 (C‑267/18, EU:C:2019:826), да се прилага така, че при разглеждане на спор между доставчик и възлагащ орган съдът да може да реши служебно и независимо от оценката на възлагащия орган, че съответният оферент умишлено или поради небрежност е представил на възлагащия орган подвеждаща и фактически неточна информация и поради това е следвало да бъде изключен от процедурите за възлагане на обществени поръчки?
11) Следва ли член 57, параграф 4, буква з) от Директива 2014/24 във връзка с принципа на пропорционалност, установен в член 18, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че когато националното законодателство предвижда допълнителни санкции (в допълнение към изключване от процедурите за възлагане на обществени поръчки) за представянето на невярна информация, тези санкции могат да се прилагат само въз основа на лична отговорност, по-специално когато е представена фактически неточна информация само от част от [операторите] в процедурата за възлагане на обществена поръчка (например от един от няколко партньори)?