всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

1) Тълкуването на член 45, § 4 от [Регламент № 1974/2006] позволява ли да се приеме, че в случай като настоящия е налице „преразпределение на стопанството“ или „мерки за комасация“, поради които бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при липса на предприемане на необходимите мерки от страна на държавата членка за приспособяване на задълженията на бенефициера към новото положение на стопанството, налице ли е основание да не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как следва да се тълкува, при установените в производството по същество факти, разпоредбата на чл. 31 от [Регламент № 73/2009] и какъв е характерът на срока по чл. 75, § 2 от [Регламент № 1122/2009]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, предвидено в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на този регламент, и по-специално с оглед на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на съдебните решения на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на това понятие […]?
2) Следва ли да се считат за релевантни при произнасянето по прилагането на член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяната на съдебно решение, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява производството по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката, извършвана от компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение, относно производството, проведено в държавата членка по произход?
3) Какъв е предметът на преценката при произнасянето по прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение на държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните ползи или вреди от посочената в член 23 [от този] регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или пък други обстоятелства?
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, предвидени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, за да се произнесат по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от предвидените мерки?
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012], да се прилага към съдебно решение на държавата по произход за спиране на изпълняемостта (за отмяна), или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допустимо ли е ограничаването на избора на втори език за конкурсите за назначаване на администратори в институциите на Европейския съюз само до английски, немски и френски език, като се позовава на интереса на службата новоназначените служители да бъдат незабавно оперативни?
Спазено ли е задължението за мотивиране и доказване на необходимостта от ограничаване на избора на втори език за конкурсите до английски, немски и френски език?
Може ли вътрешна административна практика или вътрешни документи на Комисията, които не са правнообвързващи актове, да обосноват ограничаването на избора на втори език за конкурсите?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, представени от Комисията, относно вътрешната езикова практика и използваните езици в службите, където са назначени издържалите конкурсите кандидати?
Допустимо ли е ограничаването на езиците за комуникация между кандидатите и EPSO само до английски, немски и френски език при конкурсните процедури на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 13 и приложение XI от Директива 2008/50/ЕО поради системно и трайно превишаване на годишната пределна стойност за азотен диоксид (NO2) в агломерацията на Атина?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си по член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО, във връзка с приложение XV, да приеме подходящи мерки и планове за качество на въздуха, които да гарантират, че периодът на превишаване на пределната стойност за NO2 в агломерацията на Атина е възможно най-кратък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка поради системно и трайно превишаване на годишната пределна стойност за азотен диоксид (NO2) в агломерацията на Атина съгласно член 13 и приложение XI от Директива 2008/50/ЕО?
Спазени ли са изискванията за приемане на подходящи мерки и изготвяне на планове за качество на въздуха, които да гарантират възможно най-кратък период на превишаване на пределната стойност за NO2 в агломерацията на Атина съгласно член 23, параграф 1 и приложение XV, част А от Директива 2008/50/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допустимо ли е ограничаването на избора на втори език за конкурсите на ЕС до английски, немски и френски език, без това ограничение да е обосновано с ясни, обективни и предвидими критерии, съобразени с реалните нужди на службата?
Изисква ли се доказателственият стандарт и мотивите за ограничаване на езиковия режим в конкурсите да бъдат достатъчно конкретни, за да позволят ефективен съдебен контрол и разбиране от страна на кандидатите?
Може ли вътрешна административна практика или акт, който не е правнообвързващ, да обоснове ограничаване на избора на втори език в конкурсите на ЕС?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, представени от Комисията, относно вътрешната езикова практика и използваните езици в службите на Комисията и Сметната палата, при преценката на законосъобразността на езиковото ограничение?
Допустимо ли е ограничаването на езиците за комуникация между кандидатите и EPSO само до английски, немски и френски език?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допускат ли разпоредбите на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 с оглед на самостоятелното понятие „състояние на неплатежоспособност“ национално законодателство за транспониране на Директивата — член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите във връзка с член 7 от [Методологичните правила] — с тълкуването, дадено от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) […], според което за определяне на 3‑месечния период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати, по които длъжник е неплатежоспособният работодател, се взема предвид само датата на откриване на производството по несъстоятелност?
Допускат ли разпоредбите на член 3, [втора алинея] и член 4, параграф 2 от Директива 2008/94 член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите — както е тълкуван от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) […], според което максималният 3‑месечен период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати, по които длъжник е неплатежоспособният работодател, попада в референтния интервал между трите месеца непосредствено преди откриването на производството по несъстоятелност и трите месеца непосредствено след откриването на производството по несъстоятелност?
Съответства ли на социалната цел на Директива 2008/94 и на разпоредбата на член 12, буква а) от тази директива национална административна практика, съгласно която въз основа на решение на Curtea de Conturi (Сметна палата, Румъния) и при липсата на специална национална правна уредба, задължаваща работника да върне сумите, се пристъпва към събиране на сумите, за които се твърди, че са платени за периоди, които не са включени в регулаторната рамка или които са били поискани извън законоустановения давностен срок?
При тълкуването на понятието „злоупотреба“, съдържащо се в член 12, буква а) от Директива 2008/94, представлява ли достатъчна обективна обосновка актът на пристъпване към събиране от работника, с декларираната цел за спазване на общия давностен срок, на вземанията за възнаграждения, които Гаранционният фонд е платил по искане на ликвидатора?
Съвместими ли са с разпоредбите и целите на Директива [2008/94] национално тълкуване и национална административна практика, при които вземанията за трудови възнаграждения, чието възстановяване е поискано от работниците, са приравнени на данъчни вземания, върху които се начисляват лихви и неустойки за забава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допускат ли член 101 ДФЕС и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/104/ЕС национална гражданскопроцесуална норма, по силата на която при частично уважаване на претенцията съдебните разноски остават в тежест на всяка от страните, като всяка от тях понася половината от общите разходи, освен в случаите на злоупотреба с процесуални права?
Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че нито обстоятелството, че ответникът по иск, попадащ в приложното поле на тази директива, е предоставил на разположение на ищеца данните, на които той се е позовал, за да обори експертизата на последния, нито фактът, че ищецът е отправил претенцията си само до един от извършителите на въпросното нарушение, сами по себе си са релевантни, за да се прецени дали е допустимо националните юрисдикции да направят оценка на вредата, като тази оценка предполага, от една страна, че наличието на вредата е установено, а от друга страна, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи тя точно в количествено отношение, което означава да се вземат предвид всички параметри, водещи до подобна констатация, и по-специално безрезултатността на действия като искането за представяне на доказателства, предвидено в член 5 от въпросната директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

1) Може ли да се продължи да се твърди, че липсата на каквато и да е конвенционална връзка между последователни доставчици на услуги представлява индикация за липса на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23, макар че, както и другите индикации, тя не е сама по себе си определяща и не трябва да се разглежда изолирано?
2) При дейност като частната охрана на индустриални обекти, в рамките на която новият доставчик е поел само един от четиримата работници, които са съставлявали икономическата единица (и следователно не е поел мнозинството от работниците), няма фактически елементи, които да позволяват да се заключи, че съответният работник притежава специфични умения и знания, които биха позволили да се твърди, че от гледна точка на уменията е поета съществена част от персонала от новия доставчик, и не е установено и прехвърляне на нематериални активи, може ли да се заключи, че липсва прехвърляне на каквато и да е икономическа единица, въпреки че определено оборудване (аларми, вътрешна телевизионна система, компютър) продължава да се предоставя на новия доставчик на услуги от клиента, като се има предвид, от една страна, относително ниската икономическа стойност на инвестицията, която това оборудване представлява в цялата операция, и, от друга страна, факта, че не би било икономически рационално да се изисква от клиента да го замени?
3) Ако „този въпрос трябва да бъде преценен in concreto от националния съд в светлината на критериите, установени от Съда [решение от 7 август 2018 г., Colino Sigüenza, C‑472/16, EU:C:2018:646], както и на целите, преследвани от Директива 2001/23, посочени по-специално в съображение 3 от нея“ [решение от 27 февруари 2020 г., Grafe и Pohle, C‑298/18, EU:C:2020:121, точка 27], трябва ли да се вземе предвид, че „Директива 2001/23 не цели единствено да защити, при прехвърляне на предприятие, интересите на работниците, а има за цел да осигури справедлив баланс между интересите на последните, от една страна, и тези на приобретателя, от друга страна“ [решение от 26 март 2020 г., ISS Facility Services, C‑344/18, EU:C:2020:239, точка 26], което повтаря мотивите, които Съдът вече е приел [в точка 25 от решение от 18 юли 2013 г., Alemo-Herron и др. (C‑426/11, EU:C:2013:521)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че липсата на договорна връзка между прехвърлителя и приобретателя на предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност е от значение за установяването на съществуването на прехвърляне по смисъла на тази директива?
Попада ли в приложното поле на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 положение, при което предприятие, което предоставя услуги и което за нуждите на един от своите клиенти му е изпратило екип, съставен от определен брой работници, се замества за този клиент за предоставянето на същите услуги от ново предприятие доставчик, като от една страна, последното предприятие наема на работа само ограничен брой от работниците, съставящи този екип, без преназначените работници да разполагат със специалните компетенции и познания, необходими за предоставянето на услугите на посочения клиент, и от друга страна, новият доставчик не поема материални или нематериални активи, които биха били необходими за непрекъснатото предоставяне на тези услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form