Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли първата помощ, която е оказана на борда на въздухоплавателното средство след злополука по смисъла на член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] и е довела до друго телесно увреждане на пътника, което може да бъде разграничено от същинските последици от злополуката, да се разглежда, заедно с вредоносното събитие, като една-единствена злополука?
Изключва ли член 29 от [Конвенцията от Монреал] правото на обезщетение за причинената от първата помощ вреда, когато това право е предявено в рамките на давностния срок по националното право, но след изтичането на срока по член 35 от Конвенцията за предявяване на иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
За преценката дали бежанският статут, който компетентния орган преди това е предоставил на бежанеца, може да бъде отнет на основанието по член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], трябва ли, като самостоятелен критерий, да се извърши претегляне на интереси, така че за целите на отнемането да е нужно обществените интереси от връщането да надделяват над интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като укоримостта на престъплението и потенциалната заплаха за обществото се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, включително като се държи сметка за обхвата и вида на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване като бежанец се отнема заради отнемане на бежанския статут, дори когато още към момента на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и произнасянето по този въпрос има законна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съвместимо ли е с член 51 и сл. от ОРЗД национален орган за защита на конкуренцията на държава членка като федералния орган за защита на конкуренцията, който не е надзорен орган по смисъла на член 51 и сл. от ОРЗД и в държавата членка на който предприятие със седалище извън Европейския съюз има място на установяване, оказващо на своето основно място на установяване, което се намира в друга държава членка и носи изключителната отговорност за обработването на лични данни за цялата територия на Европейския съюз, съдействие в областта на рекламата, комуникацията и връзките с обществеността, да установи за целите на контрола върху злоупотребите в областта на конкурентното право, че договорните условия на основното място на установяване досежно обработването на данни и тяхното прилагане нарушават ОРЗД, и да разпореди това нарушение да бъде преустановено?
При утвърдителен отговор: съвместимо ли е това с член 4, параграф 3 ДЕС, когато в същото време водещият надзорен орган в държавата членка на основното място на установяване по смисъла на член 56, параграф 1 от ОРЗД провежда процедура по разследване на договорните му условия досежно обработването на данни?
Когато интернет потребител или само посещава уебсайтове, съответно приложения, за които са приложими критериите по член 9, параграф 1 от ОРЗД, като приложения за флирт, уебсайтове за хомосексуални запознанства, на политически партии или със здравна насоченост, или въвежда в тях и информация, например при регистрация или поръчки, а […] предприятие, като [Meta Platforms Ireland], събира данни относно посетените от потребителя уебсайтове и приложения чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“ („Бизнес инструменти на Facebook“), или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, и относно въведената там от него информация, свързва тези данни с данните от акаунта на потребителя във Facebook.com и ги използва, представлява ли събирането и/или свързването, и/или използването обработване на чувствителни лични данни по смисъла на разпоредбата?
При утвърдителен отговор: посещението на тези уебсайтове и приложения и/или въвеждането на информация там, и/или натискането на интегрираните в тези уебсайтове, съответно приложения, бутони („социални плъгини“, като „Харесвам“, „Споделяне“, съответно „Facebook Login“ [„Вход във Facebook“], или „Account Kit“ [„Комплект акаунти“]) на доставчик като [Meta Platforms Ireland], представлява ли явно правене на обществено достояние на данните относно посещението като такова и/или относно въвеждането на информация от потребителя по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД?
Може ли предприятие като [Meta Platforms Ireland], което е оператор на финансирана от реклами социална мрежа и в своите условия за ползване предлага персонализиране на съдържанието и рекламата, сигурност на мрежата, подобряване на продуктите и хомогенно и безпроблемно използване на всички продукти — собственост на групата, да се позове на необходимостта от изпълнението на договора съгласно член 6, параграф 1, буква б) от ОРЗД или на зачитането на легитимните интереси съгласно член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД, за да обоснове събирането за тези цели на данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, свързването на тези данни с акаунта на потребителя във Facebook.com и използването им?
Възможно ли е в такъв случай легитимни интереси по смисъла на член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД да са и – малолетието/непълнолетието на ползвателите за персонализирането на съдържание и реклама, подобряването на продуктите, сигурността на мрежата и нетърговската комуникация с ползвателя, – предоставянето на измервания, анализи и други бизнес услуги на рекламодатели, разработчици и други партньори с цел те да могат да оценяват и подобряват своята дейност, – предоставянето на търговска комуникация с ползвателя с цел предприятието да подобрява своите продукти и да осъществява директен маркетинг, – проучвания и иновации за социални цели, за да се подпомогне техническият прогрес и научното разбиране на важни социални проблеми, и за да се окаже положително влияние върху обществото и света, – споделянето на информация с органите, компетентни за осъществяване на наказателно преследване и изпълнение на наказанията и в отговор на законни искания с цел предотвратяване, разкриване и преследване на престъпления, на нарушения на условията и правилата за използване и на други вредоносни практики, когато за тези цели предприятието събира данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, свързва тези данни с акаунта на ползвателя във Facebook.com и ги използва?
Възможно ли е в такъв случай събирането на данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, свързването на тези данни с акаунта на ползвателя във Facebook.com и използването им, или използването съответно на данни, които вече са събрани и свързани по друг законосъобразен начин, да е обосновано и съгласно член 6, параграф 1, букви в), г) и д) от ОРЗД, в отговор например на законни искания относно определени данни (буква в), за борба с вредоносни практики и насърчаване на сигурността (буква г), за проучвания в полза на обществото и за подпомагане на защитата, интегритета и сигурността (буква д)?
Възможно ли е валидно и свободно изразено съгласие, по-специално по смисъла на член 4, точка 11 от ОРЗД, да се даде на предприятие в господстващо положение на пазара, като [Meta Platforms Ireland], в съответствие с член 6, параграф 1, буква a) и член 9, параграф 2, буква a) от ОРЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е прилагането на критерия за инвеститор в пазарна икономика да се основава на липсата на бизнес план или субективни намерения на публичните органи?
Следва ли при прилагането на критерия за инвеститор в пазарна икономика да се вземат предвид перспективите за дългосрочна рентабилност на действията по маркетинг, предвидени в спорните споразумения?
Правилно ли е приложен критерият за инвеститор в пазарна икономика чрез използване на методологията за ex ante анализ на маргиналната рентабилност, основана на Насоките за авиацията от 2014 г., към мерки, приети през 2003 и 2008 г.?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност чрез прилагане на изисквания, произтичащи от по-късна административна практика, към действия, извършени преди приемането на тази практика?
Допустимо ли е Комисията и Общият съд да използват критерия за рентабилност на новите въздушни линии като определящ за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС?
Следва ли при оценката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС да се вземат предвид само преките ефекти върху развитието на летищната инфраструктура, а не и косвените икономически ползи за региона?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при анализа на съвместимостта на помощта и при отхвърляне на доводите на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Обективен ли е критерият за наличие на предимство по член 107, параграф 1 ДФЕС или може да зависи от субективните възприятия на държавата членка?
Следва ли при прилагането на критерия за частен инвеститор да се вземат предвид дългосрочните перспективи за рентабилност на маркетинговите мерки, предвидени в спорните споразумения?
Допустимо ли е Комисията и Общият съд да прилагат Насоките за авиационния сектор от 2014 г. към мерки, приети през 2003 и 2008 г., и да изключват дългосрочната рентабилност при анализа на критерия за частен инвеститор?
Правилно ли е приложен критерият за частен инвеститор и допустимо ли е да се извършва двустепенен анализ на рентабилността по Насоките от 2014 г.?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност чрез прилагане на административна практика, възникнала след сключването на спорните споразумения, особено относно изискването за бизнес план?
Допустимо ли е при преценката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС да се използва критерият за рентабилност на новите линии като основен критерий?
Правилно ли е приложен критерият за рентабилност при преценката на съвместимостта на помощта по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС към споразумението от 2003 г.?
Достатъчно ли е отчетено целта на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и допустимо ли е да се прави разлика между помощта за летището и помощта за авиокомпаниите при оценка на съвместимостта с вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушила ли е Португалската република задължението си да не допуска системно и трайно превишаване на годишната пределно допустима стойност за азотен диоксид (NO2) в определени зони съгласно член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI от Директива 2008/50/ЕО?
Изпълнила ли е Португалската република задължението си да приеме и приложи подходящи мерки, така че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за NO2 да бъде възможно най-кратък, съгласно член 23, параграф 1 във връзка с приложение XV от Директива 2008/50/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество налага на решаващия орган да се снабди, от една страна, с актуализирана информация за всички релевантни факти относно общата обстановка в страната на произход на кандидат за убежище и за международна закрила и от друга страна, със съдебно-медицинска експертиза за психичното му здраве, когато са налице данни за психични проблеми, които могат да възникнат вследствие на травмиращо събитие, настъпило в тази страна на произход?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че констатацията — в рамките на упражняването на съдебен контрол на втора инстанция, предвиден в националното право — за нарушение на предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество трябва да доведе само по себе си до отмяната на решението, с което се отхвърля жалбата срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, или в смисъл, че може да се изисква от кандидата за международна закрила да докаже, че решението за отхвърляне на жалбата е можело да бъде различно при липсата на такова нарушение?
Следва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 23, параграф 2 и член 39, параграф 4 от Директива 2005/85, да се тълкува в смисъл, че сроковете, които са изтекли между, от една страна, подаването на молбата за убежище и от друга страна, приемането на решенията на решаващия орган и на компетентния първоинстанционен съд, могат да бъдат обосновани със законодателни изменения, направени в държавата членка в хода на тези срокове, и ако това не е така, в случай че съответно единият или другият срок не е разумен, този факт може сам по себе си да доведе до отмяна на решението на компетентния първоинстанционен съд?
Следва ли член 4, параграф 5, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че декларация с невярно съдържание в първоначалната молба за международна закрила, която е оттеглена от кандидата за убежище при първата възникнала възможност за това, след като в това отношение той е дал обяснения, е от естество сама по себе си да попречи на установяването на общата достоверност на твърденията на същия по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Явява ли се обжалваният регламент на Комисията регулаторен акт, който не поражда изпълнителни мерки по смисъла на последната алинея на член 263 ДФЕС, така че жалбоподателят да има право на пряк достъп до съда на ЕС?
Явява ли се жалбоподателят индивидуално засегнат от обжалвания регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, така че да има процесуална легитимация да го оспори пряко пред съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на четвъртия параграф на член 263 ДФЕС относно липсата на изпълнителни мерки при обжалване на регулаторен акт?
Явява ли се жалбоподателят индивидуално засегнат от оспорвания регламент по смисъла на четвъртия параграф на член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.