всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

1. Дали Регламент № 974/71 е валиден, доколкото разрешава начисляването на компенсаторни суми върху вноса от трети държави?
2. Дали валидността на Регламент № 974/71 може да бъде поставена под въпрос на основание, че единственият критерий, възприет за определяне на компенсаторните суми, е обменният курс между германската марка и американския долар?
3. Дали валидността на Регламент № 974/71 и на регламентите за неговото прилагане може да бъде поставена под въпрос на основание, че спорната компенсаторна сума, заедно с митото, надвишава общия размер на обвързаното мито за тарифна позиция 04.04 по Общото споразумение за митата и търговията (GATT)?
4. Дали разрешението за начисляване на компенсаторни суми е било вече невалидно на 15 март 1972 г. — датата на разглеждания внос — с оглед на член 8, параграф 2 от Регламент № 974/71?
5. Следва ли членове 5 и 107 от Договора, както и резолюцията, приета от Съвета и представителите на правителствата на държавите членки на 22 март 1971 г. относно поетапното създаване на икономически и паричен съюз, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки към момента на разглеждания внос да „освобождават своите обменни курсове“, т.е. да преминават към плаващи валути?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

1. Дали Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета от 12 май 1971 година относно определени мерки на конюнктурна политика, които трябва да се приемат в селското стопанство вследствие на временното разширяване на границите на колебание на валутите на някои държави членки, е валиден, доколкото предвижда изчисляване и начисляване на компенсаторни суми при внос на млечни продукти от България?
2. Дали към 24 март 1972 г., датата на искането за митническо освобождаване, ответникът по главното производство е бил все още оправомощен, при правилното прилагане на правото на Общността, да наложи компенсаторна сума при търговията с трети страни?
3. Дали член 2, параграф 2 от Регламент № 974/71 представлява достатъчно точна правна основа за определяне на компенсаторните суми и дали размерът от 45,50 DM, начислен съгласно Регламент № 548/72 на Комисията при разглеждания внос, произтича от прилагането на принципите, съдържащи се в този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Длъжна ли е Комисията да определи компенсаторни суми за всички продукти, изброени в член 1, параграф 2 от Регламент № 974/71, включително за продукти, преработени от ечемик?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация поради това, че Комисията не е определила компенсаторни суми за износ на продукти, преработени от ечемик, в сравнение с износителите от други държави членки и с германски износители на други продукти, обхванати от компенсаторната система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Дали Регламент № 974/71 на Съвета е валиден, доколкото разрешава начисляването на компенсаторни суми в търговията между държавите членки?
Дали разрешението за начисляване на компенсаторни суми е било вече невалидно към 16 май 1972 г. — датата на разглеждания в главното производство внос — по силата на член 8, параграф 2 от Регламент № 974/71?
Следва ли членове 5 и 107 от Договора, както и приетата от Съвета и представителите на правителствата на държавите членки на 22 март 1971 г. резолюция относно поетапното създаване на икономически и паричен съюз, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки към момента на разглеждания внос да „освободят своите валутни курсове“, тоест да преминат към плаващи валутни курсове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Следва ли член 22 от Регламент № 3 да се тълкува в смисъл, че държавата по местопребиваване е длъжна да предоставя обезщетения в натура по осигуряване за болест на пенсионери, които имат право на пенсии по законодателството на няколко държави членки и пребивават в една от тях, дори когато това не е предвидено от законодателството на тази държава, докато друга държава членка, по чието законодателство пенсионерът също има право на пенсия, би била длъжна да предостави такива обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Дали паричната такса, наложена поради фитосанитарен контрол, извършен върху растителни продукти при преминаването им през границата, трябва да се счита за такса с ефект, еквивалентен на митническо мито по смисъла на член 13, параграф 2 от Договора?
Дали отговорът е същият, когато предвидената такса само покрива или дори не покрива разходите за извършване на контрола при вноса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Дали понятието „такса с еквивалентен ефект“ по членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и членове 18 и 21 от Регламент № 120/67 трябва да се тълкува по същия начин, както в член 9 и следващите от Договора?
Дали такса, която се налага изключително върху внесени стоки само поради това, че са разтоварени в националните пристанища, представлява „такса с еквивалентен ефект на митническо мито“ и съответно е забранена по отношение на вноса на зърнени култури, независимо дали са от други държави членки или от трети страни, съгласно членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и членове 18 и 21 от Регламент № 120/67?
Дали разпоредбите на членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и на членове 18 и 21 от Регламент № 120/67, които забраняват на държавите членки да налагат каквато и да е такса с еквивалентен ефект на митническо мито, са пряко приложими в правния ред на държавите членки и съответно предоставят права на частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?
Може ли национална законодателна мярка, която възпроизвежда текста на пряко приложима норма на правото на Общността, по какъвто и да е начин да засегне тази пряка приложимост или юрисдикцията на Съда по Договора?
Остават ли в сила, без прекъсване, правата, създадени в полза на частноправните субекти по членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 след влизането в сила на Регламент № 120/67?
Може ли държава членка чрез законодателна разпоредба, приета след влизането в сила на спорните регламенти, да промени датата, от която забраната за такси с еквивалентен ефект става приложима?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Прилагат ли се разпоредбите на член 30 от Регламент № 4, които се отнасят до искания за отпускане на обезщетения, и към прехвърляния на пенсии за инвалидност?
Дали разпоредбите на приложение А към Регламент № 3, в предишната му редакция, които споменават Алжир заедно с метрополна Франция, водят до специални задължения за френските институции за социално осигуряване, които ги задължават да изплащат обезщетения в случай на неизпълнение от страна на алжирските институции?
Дали френските институции за социално осигуряване носят отговорност и по отношение на права на обезщетения, възникнали в полза на гражданин на държава членка и признати от алжирска институция след независимостта на Алжир, но преди въвеждането на Регламент № 109/65 от 30 юни 1965 г., с който Алжир е изключен от териториите, към които се прилага Регламент № 3?
Дали френските институции за социално осигуряване носят отговорност и в случай на искане за прехвърляне, отправено до германска институция след независимостта на Алжир, но което е препратено до френска институция едва след въвеждането на Регламент № 109/65?
В случай че предходните въпроси получат утвърдителен отговор, имал ли е работникът право да отправи искането си за прехвърляне на пенсията не до последната институция, към която е бил осигурен, а до френска институция, към която е бил осигурен по-рано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

1. Следва ли член 15 от Регламент № 121/67/ЕИО да се тълкува в смисъл, че износната премия не може да бъде предоставена, ако размерът на премията надвишава действително платената цена за изнесения продукт (в случая партида колбаси) на вътрешния пазар?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, следва ли критериите за качество по член 6 от Регламент № 1041/67/ЕИО да се определят съгласно търговските обичаи и здравните разпоредби на държавите членки или съгласно тези на държавите получатели?
3. Следва ли от факта, че размерът на премията надвишава действително платената цена за продукта на вътрешния пазар, да се заключи, че продуктът не отговаря на изискваните стандарти за качество
Какво е значението на израза „с добро и справедливо търговско качество“ по член 6 от Регламент № 1041/67/ЕИО?
4. Как следва да се тълкуват описанията на стоките „колбаси и подобни“ и „други“ по смисъла на приложение II (C) ex 16.01 B 1 A) и C) от Регламент № 137/67/ЕИО и приложението към Регламент № 222/68/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Допустимо ли е Комисията да иска от Съда да установи, че държава членка е нарушила задълженията си по Договора, като не е предприела конкретни мерки, включително изискване за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ?
Може ли комуникация, публикувана в Официален вестник, с която се приканват заинтересованите лица да представят становища относно удължаването на периода за предоставяне на инвестиционни субсидии, да породи правни последици за индивидуалните права на получателите на помощта?
Изисква ли валидното решение на Комисията по член 93, параграф 2 от Договора да съдържа достатъчно конкретни индикации относно аспектите на помощта, които се считат за несъвместими с Договора, за да бъде изпълнимо спрямо държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form