Дело C-34/73: Fratelli Variola Spa/Amministrazione delle finanze dello Stato, Съдебно решение от 10 октомври 1973 г.

Дали понятието „такса с еквивалентен ефект“ по членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и членове 18 и 21 от Регламент № 120/67 трябва да се тълкува по същия начин, както в член 9 и следващите от Договора?

Дали такса, която се налага изключително върху внесени стоки само поради това, че са разтоварени в националните пристанища, представлява „такса с еквивалентен ефект на митническо мито“ и съответно е забранена по отношение на вноса на зърнени култури, независимо дали са от други държави членки или от трети страни, съгласно членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и членове 18 и 21 от Регламент № 120/67?

Дали разпоредбите на членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 и на членове 18 и 21 от Регламент № 120/67, които забраняват на държавите членки да налагат каквато и да е такса с еквивалентен ефект на митническо мито, са пряко приложими в правния ред на държавите членки и съответно предоставят права на частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?

Може ли национална законодателна мярка, която възпроизвежда текста на пряко приложима норма на правото на Общността, по какъвто и да е начин да засегне тази пряка приложимост или юрисдикцията на Съда по Договора?

Остават ли в сила, без прекъсване, правата, създадени в полза на частноправните субекти по членове 18 и 20 от Регламент № 19/62 след влизането в сила на Регламент № 120/67?

Може ли държава членка чрез законодателна разпоредба, приета след влизането в сила на спорните регламенти, да промени датата, от която забраната за такси с еквивалентен ефект става приложима?