всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-244/80: Foglia/Novello, Съдебно решение от 16 декември 1981 г.

Какво тълкуване следва да се даде на член 177 от Договора за ЕИО по отношение на правомощието на Съда на Европейските общности във връзка с формулировката на отправените до него преюдициални запитвания и по-специално във връзка с тяхната функция в контекста на главното производство
По-специално, какви са съответните правомощия на Съда на Европейските общности и на съдилищата, които отправят преюдициални запитвания, като се има предвид преди всичко правомощията, които последните притежават съгласно своите национални правни системи, по отношение на оценката на всички фактически и правни обстоятелства, релевантни за спора по същество и за повдигнатите в него въпроси, особено когато искането в главното производство е за установителен иск?
Съществува ли в рамките на критериите за тълкуване на член 177 от Договора за ЕИО общ принцип в правния ред на Общността, който изисква или допуска националните съдилища, пред които са образувани производства, в които възникват въпроси относно тълкуването на правото на Общността, включващи и национални разпоредби, които могат да принадлежат към правни системи, различни от тази на съда, да разпоредят привличането в производството на органите на съответната държава членка, преди да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейските общности?
Във всички случаи, когато въпрос за тълкуване се повдига пред или от националните съдилища в производства между частни лица, които пряко засягат индивидуалните права на граждани или търговци на една от държавите членки, получават ли тези индивидуални права по материалното право на Общността степен на защита, която е различна или във всеки случай по-ниска от тази, която същите индивидуални права биха получили, ако администрациите на държавите членки, чиито закони са предмет на исканията за тълкуване относно тяхната съвместимост с Договора за ЕИО, бяха представени и участваха пред националния съд или пред Съда на Европейските общности?
Може ли национален съд да предприеме производство срещу държава членка, различна от тази, в която се намира този съд, чиято законодателна уредба е предмет на спор относно нейната съвместимост с правото на Общността, и ако да — при какви условия?
Трябва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забраната за въвеждане на вътрешно данъчно облагане, диференцирано според произхода и произхода на продукта, обхваща ситуации като тази на френските разпоредби относно облагането на ликьорни вина, описани подробно в дело 104/79?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-193/80: Комисия/Италия, Съдебно решение от 9 декември 1981 г.

Съвместимо ли е с член 30 и следващите от Договора ЕИО национално законодателство, което забранява вноса и предлагането на пазара на оцет от земеделски произход, различен от винения оцет?
Допустимо ли е национално законодателство да ограничава използването на обозначението „оцет“ само за винения оцет, като по този начин изключва други видове оцет от земеделски произход от тази категория?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/80: Crujeiras Tome, Съдебно решение от 8 декември 1981 г.

Дали, като се имат предвид предходните международни задължения, регламентите на Съвета на Европейските общности, с които се установяват определени временни мерки за опазване и управление на рибните ресурси, приложими към кораби, плаващи под испански флаг, са валидни, доколкото с тях се определят определени условия за риболовни дейности, извършвани от испански граждани в икономическата зона, създадена с френския декрет № 77-130 от 11 февруари 1977 г., и ако са валидни, дали тези регламенти са приложими спрямо испански граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-181/80: Arbelaiz-Emazabel, Съдебно решение от 8 декември 1981 г.

Дали международните ангажименти, поети от Франция по силата на Лондонската конвенция за рибарството от 9 март 1964 г. и двустранното споразумение между Франция и Испания от 20 март 1967 г., засягат валидността и приложимостта спрямо испанските граждани на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2160/77 на Съвета от 30 септември 1977 г., с който се установяват определени временни мерки за опазване и управление на рибните ресурси, приложими към плавателни съдове, плаващи под флага на Испания, доколкото тези разпоредби изменят условията за риболов от испански съдове в зоната между 6 и 12 морски мили?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/81: Pfizer/Eurim-Pharm, Съдебно решение от 3 декември 1981 г.

1. Дали притежателят на търговска марка, защитена в негова полза в държава членка А, има право съгласно член 36 от Договора за ЕИО, позовавайки се на това право, да възпрепятства вносител да закупува от дъщерно дружество на притежателя на търговската марка лекарствени препарати, на които търговската марка на притежателя е била законосъобразно поставена с негово съгласие в държава членка Б на Общността и които са били пуснати на пазара под тази търговска марка, да преопакова тези продукти в съответствие с различните практики на лекарите при предписване на медикаменти, преобладаващи в държава членка А, и да пуска тези продукти на пазара в държава членка А във външна опаковка, проектирана от вносителя, на обратната страна на която има прозрачен прозорец, през който се вижда етикетът на притежателя на търговската марка, който се намира на обратната страна на блистерната лента, директно обгръщаща продукта?
2. Достатъчно ли е, за да се установи, че има неправомерно ограничение на търговията по смисъла на второто изречение на член 36 от Договора за ЕИО, използването на националното право на търговска марка във връзка с приетата от притежателя на търговската марка система за търговия обективно да води до разделяне на пазарите между държавите членки, или напротив, необходимо ли е да се докаже, че притежателят на търговската марка упражнява правото си на търговска марка във връзка със системата за търговия, която използва, с крайната цел да предизвика изкуствено разделяне на пазарите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/81: Etienne/Комисия, Съдебно решение от 3 декември 1981 г.

Следва ли за целите на изчисляване на пенсионните права, прехвърлени към пенсионната схема на Европейските общности, да се вземе предвид длъжностното ниво (степен) на длъжностното лице към момента на първоначалното му назначаване преди влизането в сила на Правилника за длъжностните лица, или към момента на неговото установяване по смисъла на този Правилник?
Може ли издаването на удостоверение от институцията, в което се посочва по-ранна дата на „установяване“, да обвърже институцията и да ѝ попречи да приеме различна позиция относно приложимата референтна дата за изчисляване на пенсионните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/80: Bakke-d’Aloya/Съвет, Съдебно решение от 3 декември 1981 г.

Допустимо ли е органът по назначаването да изисква доказателство за владеене на стенография на определена скорост като условие за повишение в длъжност, без да отчита действителните потребности на службата?
Следва ли органът по назначаването да вземе предвид уменията по стенография на кандидата, придобити на неговия майчин език, когато този език не е официален или работен език на Европейските общности?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, когато за оценката на уменията по стенография се изисква те да бъдат доказани на първия работен език, а не на майчиния език на кандидата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-195/80: Michel/Парламент, Съдебно решение от 26 ноември 1981 г.

Спазено ли е задължението за мотивиране при отказа на конкурсната комисия да допусне кандидата до конкурсните изпити?
Може ли липсата на мотиви в решението да бъде отстранена чрез предоставяне на мотиви по време на съдебното производство?
Дали конкурсната комисия е имала право, поради големия брой кандидати, да предостави само обща информация за критериите за подбор, без индивидуални мотиви?
Дължи ли Европейският парламент обезщетение за вреди, произтичащи от недопускането до конкурсните изпити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/81: Hauptzollamt Flensburg/Andresen, Съдебно решение от 25 ноември 1981 г.

Понятието „данъчно облагане, наложено върху подобен вътрешен продукт“ по смисъла на първата алинея на член 95 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност обхваща ли такса, произтичаща от продажната цена, определена от администрацията на спиртния монопол за монополния спирт, използван при производството на такъв продукт?
Следва ли такава такса да се счита за данъчно облагане в този смисъл само доколкото тази част от продажната цена, която администрацията на спиртния монопол е длъжна по силата на законови разпоредби да внесе в държавната хазна като данък върху спирта, или и тази част от продажната цена, която се задържа от администрацията на спиртния монопол за покриване на нейните разходи, също представлява такова данъчно облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/80: Fournier/Комисия, Съдебно решение от 19 ноември 1981 г.

Следва ли периодите на работа като член на спомагателния персонал да бъдат признати за целите на изчисляването на пенсионния стаж, когато тези периоди не са били действително временни по своя характер?
Допустимо ли е предявяване на иск за обезщетение за вреди, произтичащи от предполагаема незаконосъобразност на индивидуални решения на администрацията, които не са били оспорени в срок чрез жалба за отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form