1) Може ли решение на Съда да се счита за равностойно на пораждаща пряко задължително действие разпоредба от правото на Съюза по смисъла на член 105, параграф 4 [от ЕКЕС], или трябва да се счита, че става въпрос за тълкуване на правото, което не представлява изменение на предходна правна уредба от гледна точка на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС]?
2) Може ли да се приеме, че насоките на [ОЕРЕС], BoR (16) 127, от 30 август 2016 г. (наричани по-нататък „Насоките на ОЕРЕС от 2016 г.“), заменени, що се отнася до настоящия спор, с насоките на ОЕРЕС, BoR (22) 81, от 9 юни 2022 г. (наричани по-нататък „Насоките на ОЕРЕС от 2022 г.“) — с оглед по-конкретно на член 10, параграф 2 от [ЕКЕС] и член 4, параграф 4 от [Регламента относно ОЕРЕС] — са част от правото на Съюза или пораждащи пряко задължително действие разпоредби от него и като такива представляват изменение на правната уредба, което обосновава прилагането на предвиденото в член 105, параграф 4 от [ЕКЕС] изключение, или става въпрос само за тълкуване на правото — по-специално ако с тях се изпълнява решение на Съда — което не представлява изменение на предходна правна уредба от гледна точка на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС]?
3) Ако прилагането на предвиденото в член 105, параграф 4 от [ЕКЕС] изключение не е обосновано нито от решение на Съда, нито от Насоките на ОЕРЕС от 2022 г., може ли решение на национален регулаторен орган, с което спрямо доставчик на електронни съобщителни услуги се прилага изменената съдебна практика по член 3, параграф 3 от Регламент [2015/2120], основана на Насоките на ОЕРЕС от 2022 г., изменени в съответствие с решение на Съда, да се счита за пораждаща пряко задължително действие разпоредба от националното право по смисъла на член 105, параграф 4 от [ЕКЕС], като се има предвид, че разпоредбата на Регламент 2015/2120 е запазена и не е била изменяна в периода, до който се отнася спорът?