Допустимо ли е предоставянето на отстъпки и плащания, обвързани с изключително или почти изключително снабдяване, да бъде квалифицирано като злоупотреба с господстващо положение без конкретен анализ на обстоятелствата по случая?
Следва ли Комисията да докаже конкретни антиконкурентни последици или причинно-следствена връзка между поведението и ефекта върху пазара, за да установи злоупотреба с господстващо положение?
Достатъчно ли е условието за изключителност да обхваща само част от нуждите на клиента, за да се приеме наличие на злоупотреба?
Може ли покупателната способност на клиентите да изключи квалифицирането на поведението като злоупотреба с господстващо положение?
Задължена ли е Комисията да прилага критерия за също толкова ефективен конкурент (AEC) при преценката на изключителните отстъпки?
Достатъчно ли е плащанията към търговци на дребно, обвързани с изключителност, да бъдат квалифицирани като злоупотреба без анализ на специфичния пазарен контекст?
Могат ли плащанията, обвързани с „голи“ ограничения (отлагане, ограничаване или отменяне на продажби на конкурентни продукти), да бъдат квалифицирани като злоупотреба без доказване на конкретен антиконкурентен ефект?
Компетентна ли е Комисията да санкционира поведение, извършено извън територията на Съюза, когато последиците са само потенциални или косвени за вътрешния пазар?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя поради отказ за повторно изслушване по допълнителното изложение на възраженията и писмото относно фактите?
Задължена ли е Комисията да се снабди с определени документи от трети страни (например от AMD), когато жалбоподателят твърди, че те са оневиняващи?
Допуснала ли е Комисията процедурно нарушение, като не е съставила адекватен протокол на срещата с ключов свидетел (г‑н D1 от Dell) и не е предоставила пълен достъп до съответната вътрешна записка?
Правилно ли е определен размерът на глобата, включително по отношение на тежестта, продължителността, географския обхват и пропорционалността спрямо други случаи?