Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Надлежно ли е упражнен съдебният контрол от Общия съд по отношение на преценката на Комисията за определянето на услуга от общ икономически интерес (УОИИ) от държава членка, като се отчита дискреционната власт на държавите членки и възможността за явна грешка?
Ограничава ли се неправомерно правото на преценка на държавите членки относно условията за предоставяне на УОИИ, включително избора на технология, при определянето ѝ?
Изопачил ли е Общият съд приложимите разпоредби на националното право и свързаната съдебна практика при анализа на определянето на УОИИ?
Допусната ли е грешка при прилагане на правото, като се изисква определянето и възлагането на задачата за УОИИ да бъдат в един и същ акт?
Изисква ли се неправомерно използването на определена формулировка или специфичен израз (например „обществена услуга“) за да се приеме, че е изпълнено първото условие по решение Altmark?
Приложим ли е Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки по отношение на финансирането на операторите на платформи за цифрова наземна телевизия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда наказателни санкции за предлагането на хазартни игри, лотарии или залагания в Дания без необходимото разрешение, както и за рекламирането на хазартни игри, лотарии или залагания, за които не е издадено разрешение, представлява технически регламент по смисъла на този член, който подлежи на нотифициране съгласно член 8, параграф 1 от посочената директива, като се има предвид, че целта на тези разпоредби е да се уточни или въведе забрана за предлагането и рекламирането на онлайн игри, насочени към датския пазар от дружества извън Дания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допускат ли правилното прилагане на член 45, параграф 2, първа алинея, букви в) и ж) и параграф 3, буква a) от Директива 2004/18 и принципите на европейското право за защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, на равнопоставеност, пропорционалност и прозрачност, на забрана да се възпрепятства хода на производството и на максимално отваряне на пазара на обществените поръчки за конкуренцията, както и на изчерпателност и определеност на престъпленията, национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 1, буква c) от Законодателен декрет № 163/2006, в частта, с която разпростира обхвата на предвиденото задължение за деклариране на отсъствие на окончателни осъдителни присъди (включително определения за изпълнение на наказанието, постановени по искане на страните) за упоменатите в тази разпоредба престъпления и по отношение на лица, които са заемали отговорна длъжност в предприятията оференти, но са преустановили да я заемат в годината преди публикуването на обявлението за поръчката, и в която урежда относително основание за изключване от процедурата за обществена поръчка, ако предприятието не докаже, че се е разграничило изцяло и ефективно от наказателно санкционираното деяние на тези лица, като наличието на разграничаване се преценява от възлагащия орган, с което всъщност му се дава възможност да предвиди следните задължения, чието неизпълнение води до изключване от процедурата:
i) задължения за предоставяне на информация и декларации относно наказателни производства, които все още не са приключили с влязъл в сила акт на съда (тоест производства с неизвестен изход), каквито задължения не са предвидени по закон дори по отношение на лица, заемащи отговорна длъжност;
ii) задължения за разграничаване по собствена инициатива, без конкретно да се определят видът на оневиняващите действия, разполагането им във времето (още преди влизане в сила на присъдата) и етапът на процедурата, в който трябва да бъдат изпълнени;
iii) неясни задължения за лоялно сътрудничество, определени чрез позоваването на общата клауза за добросъвестност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Ако в рамките на производство за налагане на санкция са налице данни или доказателства за факти относно последиците от евентуална дискриминационна ценова практика на предприятие с господстващо положение по отношение на предприятие за търговия на дребно, което търпи вреди спрямо своите конкуренти, зависи ли квалифицирането на посоченото поведение като поставящо в сравнително по-неблагоприятно положение по смисъла на член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС от допълнителна преценка на тежестта, релевантността или значимостта на тези последици за конкурентното положение и/или за конкурентоспособността на засегнатото предприятие, по-специално що се отнася до възможността то да преодолее разликата в разходите, направени в рамките на услугата на едро?
2) Ако в рамките на производство за налагане на санкция са налице данни или доказателства за значително по-малка важност на дискриминационната ценова практика на предприятие с господстващо положение, що се отнася до направените разходи, получените приходи и достигнатата рентабилност от страна на засегнатото предприятие за търговия на дребно, в съответствие ли е преценката за липса на данни за злоупотреба с господстващо положение и забранени практики с тълкуване, при което се вземат предвид член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС и установената в решения [от 15 март 2007 г., British Airways/Комисия (C‑95/04 P, EU:C:2007:166, т. 146—148) и от 9 септември 2009 г., Clearstream/Комисия (T‑301/04, EU:T:2009:317)] съдебна практика?
3) Или обратно, подобно обстоятелство не е достатъчно, за да се изключи възможността разглежданото поведение да се квалифицира като злоупотреба с господстващо положение и забранена практика за целите на член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС, и посоченото обстоятелство е релевантно само за определяне на отговорността или санкцията на предприятието нарушител?
4) Трябва ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства на свой ред на минимален процент от структурата на разходите на засегнатото предприятие?
5) Трябва ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства на свой ред на минимална разлика между средните разходи на предприятията, които се конкурират при предоставянето на въпросната услуга на едро?
6) Може ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства — в областта на разглеждания пазар и разглежданата услуга — на по-високи стойности от разликите, посочени в таблици 5, 6 и 7, за да може разглежданото поведение да се счита за забранена практика?
7) При утвърдителен отговор на четвърти, пети или шести въпрос, как следва да се дефинира посоченият минимален праг на релевантност на неблагоприятното положение във връзка със структурата на разходите или със средните разходи на предприятията, които се конкурират при предоставянето на разглежданата услуга на дребно?
8) В случай на определяне на този минимален праг позволява ли обстоятелството, че той не се достига всяка година, да се обори произтичащата от решението [от 9 септември 2009 г., Clearstream/Комисия (T‑301/04, EU:T:2009:317)] презумпция, че прилагането по отношение на един от търговските партньори на различни цени за еквивалентни услуги, и то непрекъснато в продължение на пет години и от предприятие, което има фактически монопол на пазара, който е нагоре по веригата, не може да не [създаде] конкурентно неблагоприятно положение за същия този партньор“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Пречка ли са разпоредбите на член 26 от Регламент [„Дъблин III“] за това компетентните органи на държавата членка — която след прилагане на установените в Регламента критерии е приела за компетентна друга държава членка и е отправила до нея искане за поемане на отговорност или за обратно приемане на гражданин на трета държава или на апатрид, подал молба за международна закрила, по която все още няма окончателно произнасяне, или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от [този регламент] — да приемат решение за прехвърляне и да го съобщят на заинтересованото лице, преди замолената държава членка да се е съгласила да поеме отговорност за това лице или да го приеме обратно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Следва ли член 31 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен уведомяването за жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?
2) Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?
3) Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника уведомяването за жалба/отправената жалба са регистрирани от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?
4) Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други изисквания относно съдържанието на жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 13 във връзка с член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция да се тълкува в смисъл, че когато на оператор със значителна пазарна сила се наложи задължение за ориентиране на цените на предоставяни от него услуги към себестойността им, [НРО] може — с цел да осигури ефективност и устойчива конкуренция — да определи цени за тези услуги под себестойността им, след като провери включените в нея разходи и установи, че те са пряко свързани с услугите?
Трябва ли член 13, параграф 3 и член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че [НРО] може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — задължение да определя тези цени ежегодно и въз основа на най-актуалните данни за разходите си и преди да започне да прилага в търговската си дейност така определените от него цени, да ги съобщава на [НРО] за проверка, заедно с обосновка на разходите си?
Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за достъпа в първоначалната му редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че [НРО] може да задължи оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — да промени съответно цените си само в случаите, когато първо сам ги е определил, а след това е започнал да ги прилага, или също и в случаите, когато операторът прилага вече определени от [НРО] цени, но от обосновката на разходите за следващия отчетен период е видно, че вече определената от [НРО] цена е по-висока от направените от оператора разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли Общият съд да постанови частична отмяна на решението на Комисията, когато е уважил основание, свързано с неправилно квалифициране на получателя на помощта?
Правилно ли е прието, че разглежданата мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране относно селективния характер на помощта и правилно ли е прието, че мярката е селективна?
Правилно ли е тълкувано и приложено националното и правото на Съюза относно определянето на услуга от общ икономически интерес и свободата на преценка на държавите членки в това отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допусната ли е грешка при прилагане на правото относно свободата на преценка на държавите членки при определяне и прилагане на услуга от общ икономически интерес, по-специално при тълкуването и прилагането на първото и четвъртото условие по решение Altmark?
Извършен ли е неправилен съдебен контрол при анализа на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, включително по отношение на принципа на технологична неутралност и оценката на доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допускат ли закрепените в член 4, параграф 3 от ДЕС принципи на ефективност, лоялно сътрудничество и еквивалентност, или някой друг приложим принцип от правото на Съюза при съобразяване с тълкуването, направено от Съда в решение от 17 януари 2013 г., BGŻ Leasing (C‑224/11, EU:C:2013:15), национална правна уредба или практика в областта на ДДС, които правят невъзможно връщането на надвнесен ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, когато поради действията на националните органи данъчнозадълженото лице е могло да упражни правата си едва след изтичане на погасителната давност за данъчното задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.