Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Позволява ли подаването на ново искане за обезщетение на длъжностно лице да заобиколи преклузивните срокове за обжалване на предварително решение, което не е било обжалвано в срок?
Следва ли второ искане за обезщетение, което повтаря по същество първоначалното, да бъде считано за недопустимо като насочено към ревизия на вече окончателен административен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Възможно ли е посредством ново искане по член 90, параграф 1 от Правилника да се заобиколят преклузивните срокове за оспорване на вече влезли в сила административни актове чрез формулиране на идентични факти и претенции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Изпълнени ли са минималните изисквания за яснота и последователност на исковата молба по смисъла на член 76, буква д) от Процедурния правилник?
Нарушени ли са разпоредбите на членове 21, 55 и 60 от Правилника за длъжностните лица и задължението за мотивиране при приемането на административните решения в случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Изпълнени ли са минималните процедурни изисквания за яснота и структурираност на исковата молба съгласно член 76, буква д) от Процедурния правилник?
Спазени ли са задълженията на длъжностното лице по членове 21, 55 и 60 от Правилника за длъжностните лица по отношение на присъствието и изпълнението на служебните задължения?
Съдържа ли решението за отказ на жалбата достатъчна мотивация съгласно изискванията на член 296 ДФЕС и член 25, втори параграф от Правилника за длъжностните лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушено ли е правото на устните и конферентните преводачи на колективни действия и на информиране и консултиране, както и правото на добра администрация, при приемането на решението за мобилизиране?
Компетентен ли е бил генералният директор на дирекция „Персонал“ на Европейския парламент да приеме решението за мобилизиране и спазен ли е принципът на правна сигурност?
Спазено ли е правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Задължени ли са държавите членки да гарантират действителното спазване от публичните им органи на сроковете за плащане по търговски сделки, установени в член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2011/7/ЕС, или е достатъчно да предвидят такива срокове в националното законодателство и да осигурят възможност за лихви при забава?
Може ли държава членка да бъде държана отговорна за надвишаването на сроковете за плащане от страна на публичните ѝ органи, когато тези органи действат като частноправни субекти, а не в рамките на властнически правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Какво е съдържанието на понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са критериите за неговото признаване?
Може ли кандидатът за встъпване да докаже пряк и съществуващ интерес от изхода на делото, когато последиците за него са само потенциални или от общ характер, свързани с правна несигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците за представяне на становища пред Съда след заличаване на делото от регистъра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли понятието „различно приложение“ по смисъла на [решение Neurim], да се тълкува стриктно, тоест:
– да се свежда само до случаите на хуманно приложение, след като вече е въведено ветеринарно приложение,
– или да се отнася до показание с нов терапевтичен обхват — в смисъл на нов лекарствен продукт — в сравнение с предходното РПП, или до лекарствен продукт, в който активното вещество има действие, различно от това в лекарствения продукт, предмет на първото РПП,
– или, по-общо, с оглед на целите на [Регламент № 469/2009] за въвеждане на балансирана система, отчитаща всички засегнати интереси, включително тези на общественото здраве, да се преценява съгласно по-строги критерии от критериите за преценка на патентоспособността на изобретението?
Или, напротив, то трябва да се тълкува разширително, тоест така че да обхваща не само различни терапевтични показания и заболявания, но и различни лекарствени форми, дозировки и/или начини на приложение?
2) Означава ли изразът „приложение, което попада в обхвата на закрилата, осигурявана с основния патент“, по смисъла на [решение Neurim], че обхватът на основния патент трябва да съвпада с обхвата на РПП, на което се прави позоваване, и следователно да се свежда до новото медицинско приложение, съответстващо на терапевтичното показание на посоченото РПП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 37 от Директива 2009/72 да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент потребител на системен оператор и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „страна, засегната“ от решението на регулаторния орган, по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, и съответно да има право да обжалва пред национален съд решение на този орган, отнасящо се до системния оператор?
В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от Директива 2009/72, има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по разглеждане на искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.