4.27 - Административно сътрудничество
Административно сътрудничество
Дело C-432/23: Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.
1) Попада ли правна консултация с адвокат в областта на дружественото право — в случая с оглед на създаването на инвестиционна дружествена структура — в обхвата на предоставената с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти решение на компетентен орган на запитаната държава членка, постановено в изпълнение на искане за обмен на информация при поискване, отправено от друга държава членка на основание на Директива 2011/16/ЕС, с което се разпорежда на адвокат да му предостави почти всички налични документи, свързани с отношенията му с неговия клиент, подробно описание на сделките, по които е предоставял съвети, разяснение за участието му в тези процеси и идентифициране на неговите партньори?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместима ли е Директива 2011/16/ЕС с член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата, доколкото — с изключение на член 17, параграф 4 — в нея не се съдържат разпоредби, които формално да допускат намесата в поверителността на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в рамките на режима за обмен на информация при поискване, и които да определят обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли режимът на задължението за сътрудничество на адвокатите (или на адвокатска кантора) в качеството им на трети лица притежатели на информация при прилагането на установения с Директива 2011/16/ЕС механизъм за обмен на информация при поискване, и по-специално конкретните ограничения, имащи за цел да отчетат значението на професионалната им тайна, да се определя от разпоредбите на вътрешното право на всяка държава членка, уреждащи задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица при данъчното разследване в рамките на прилагането на вътрешния данъчен закон в съответствие с направеното в член 18, параграф 1 от посочената директива препращане?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли национална законова разпоредба като приложимата в настоящия случай, която регламентира задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица притежатели на информация, за да е в съответствие с член 7 от Хартата, да съдържа конкретни разпоредби, които:
– гарантират зачитането на основното съдържание на поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент; и
– въвеждат конкретни условия, за да гарантират, че задължението на адвокатите за сътрудничество ще бъде ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, трябва ли специалните условия, с които се цели да се гарантира, че сътрудничеството на адвокатите при данъчното разследване е ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС, да включват задължение за компетентния орган на запитаната държава членка:
– да извърши задълбочена проверка дали действително запитващата държава членка предварително е изчерпала обичайните източници на информация, които би могла да използва, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на тези цели в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16/ЕС, и/или
– предварително и без успех се е обърнала към други потенциални притежатели на информация, за да може като крайна мярка да се обърне към адвокат в качеството му на потенциален притежател на информация; и/или
– във всеки отделен случай да се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, така че разпореждането да може да бъде надлежно издадено спрямо адвокат само ако са изпълнени допълнителни условия, като например изискването финансовият интерес от текущата проверка в запитващата държава да достига или да може да достигне определена значимост или да може да попадне в обхвата на наказателното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/22: Belgian Association of Tax Lawyers и др., Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Нарушава ли Директива [2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирани[те] с тези разпоредби [принципи] на равно третиране и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/20: Orde van Vlaamse Balies и др., Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Нарушава ли член 1, параграф [2] от Директива [2018/822] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от [Хартата], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата], доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в [Директива 2011/16], се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа като посредник, следва да предостави на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — при защитата или процесуалното представителство на клиента пред съдилищата и при предоставянето на правни консултации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
– субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
– се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/19: Silcompa, Съдебно решение от 24 февруари 2021 г.
Следва ли член 12, параграф 3 от Директива 76/308 във връзка с член 20 от Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че в рамките на действие за оспорване на мерките по изпълнение, предприети в държавата членка по местонахождение на запитвания орган, компетентният орган на тази държава членка може да откаже да уважи молбата за събиране на акцизи, подадена от компетентните органи на друга държава членка, по отношение на стоки, изведени неправомерно от режим на отложено плащане, по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 92/12, и основана на същите сделки за износ, за които вече е събран акциз в държавата членка по местонахождение на запитвания орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/19: Maksu- ja Tolliamet, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Трябва ли член 16 от Директива 2010/24 да се тълкува в смисъл, че получилата искането за обезпечителни мерки юрисдикция на държавата членка, когато се произнася по това искане въз основа на националното законодателство (което запитаната юрисдикция може да направи съгласно член 16, първо изречение), е обвързана от становището на юрисдикцията на държавата по установяване на молителя, що се отнася до необходимостта от обезпечителни мерки и до възможността за налагането на такива, ако на юрисдикцията е бил представен документ, съдържащ това становище (член 16, параграф 1, втора алинея, последно изречение, съгласно което не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/19: État luxembourgeois (Droit de recours contre une demande d’information en matière fiscale), Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Трябва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска в законодателната уредба на държава членка, с която се прилага процедурата за обмен на информация при поискване, въведена с Директива 2011/16, да се изключи възможността разпореждане, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, да бъде обжалвано, първо, от такова лице, второ, от данъчнозадълженото лице, обект в тази друга държава членка на разследването, поради което се прави въпросното искане, и трето, от третите лица, засегнати от съответната информация?
Следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват в смисъл, че разпореждане, с което компетентният орган на държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, трябва да се счита — разглеждано заедно с това искане — за отнасящо се за информация, която явно не е изобщо лишена от предполагаема значимост, тъй като в нея се посочват самоличността на лицето, притежаващо въпросната информация, самоличността на данъчнозадълженото лице, обект на разследването, поради което се прави искането за обмен на информация, и обхванатият от разследването период, и тъй като се отнася за договори, фактури и плащания, които не са посочени конкретно, но са очертани посредством критерии, основаващи се, първо, на факта, че са сключени или съответно извършени от лицето, притежаващо информацията, второ, на обстоятелството, че са реализирани през обхванатия от разследването период, и трето, на връзката им със съответното данъчнозадължено лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/17: Metirato, Съдебно решение от 14 март 2019 г.
Следва ли член 13, параграф 1 и член 14, параграф 2 от Директива 2010/24 да се тълкуват в смисъл, че, от една страна, се прилагат към производство за връщане в масата на несъстоятелността на установено в запитаната държава членка дружество на вземания, събрани по искане на запитващата държава членка, когато производството е въз основа на оспорване на изпълнителни мерки по смисъла на член 14, параграф 2, и, от друга страна, запитаната държава членка по смисъла на тези разпоредби се счита за ответник в посоченото производство, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че сумата на тези вземания се отделя от имуществото на тази държава членка или се смесва с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/17: Donnellan, Съдебно решение от 26 април 2018 г.
Трябва ли член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/24/ЕС, когато High Court (Висш съд, Ирландия) определя дали „единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки“ — издаден на 14 ноември 2012 г. от митническата служба в Патра и отнасящ се до административни санкции и глоби в размер на 1097505,00 EUR (възлизащи заедно с лихвите и санкциите на 1507971,88 EUR), наложени на 15 юли 2009 г. за действия, за които се предполага, че са контрабанда, извършена на 26 юли 2002 г. — подлежи на изпълнение в Ирландия:
– да приложи правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок за гражданин на Ирландия и на Европейския съюз във връзка с искането за изпълнение (член 47 от Хартата и членове 6 и 13 ЕКПЧ, чието съдържание съответства на правата, предоставени на гражданите от членове 34, 38 и 40.3 от Конституцията на Ирландия), при обстоятелства, при които разглежданата процедура е била обяснена за първи път на [заинтересованото лице] само в „неофициален превод“ на английски език […] с писмо от [29 декември 2015 г.] от Министерство на финансите [на Република Гърция] […] до ирландската данъчна администрация и адвокатите на [заинтересованото лице] в Ирландия,
– да вземе предвид целите на Директива 2010/24 за установяване на система за взаимна помощ (съображение 20 от Директива 2010/24) и да изпълни задълженията за предоставяне на по-разширена помощ, произтичащи от ЕКПЧ (съображение 17 от Директива 2010/24), като правото на ефективни правни средства за защита на гражданите по член 47 от Хартата и член 13 от ЕКПЧ,
– да вземе предвид пълната ефикасност на правото на Съюза за неговите граждани, и по-специално точка 63 от решение от 14 януари 2010 г., Kyrian, C‑233/08, [EU:C:2010:11]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/15: Berlioz Investment Fund, Съдебно решение от 16 май 2017 г.
1) Прилага ли държава членка правото на Съюза, с което съгласно член 51, параграф 1 от Хартата прави същата приложима, в случай като настоящия, когато налага парична административна санкция на административен субект за твърдени неизпълнения на задълженията му за сътрудничество, които произтичат от разпореждане, издадено от компетентния по отношение на него национален орган въз основа на процесуални правила на вътрешното право, установени за целта в рамките на изпълнението от тази държава членка, в качеството ѝ на запитана държава, на искане за обмен на информация, което изхожда от друга държава членка и е обосновано от последната по-специално с разпоредбите на Директива 2011/16 относно обмена на информация при поискване?
2) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, може ли административен субект да се позове на член 47 от Хартата, когато счита, че горепосочената наложена му парична административна санкция цели да го задължи да предостави информация в рамките на изпълнението от компетентния орган на запитаната държава членка, на която този субект е местно лице, на изхождащо от друга държава членка искане за информация, за което не били изложени основания относно реалната данъчна цел, поради което в настоящия случай не била налице легитимна цел, и с което била искана информация, която е без предполагаема значимост за съответния случай на облагане?
3) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата, изисква ли — без член 52, параграф 1 от Хартата да допуска предвиждането на ограничения — компетентният национален съд да има правомощие за пълен съдебен контрол, а следователно и правомощието да упражнява поне инцидентен контрол върху действителността на разпореждане, което е издадено от компетентния орган на държава членка в рамките на изпълнението на искане за обмен на информация, направено от компетентния орган на друга държава членка по-специално въз основа на Директива 2011/16, при жалба, която е подадена по съдебен ред от третото лице, притежател на информацията, адресат на това разпореждане, срещу решение за налагане на парична административна санкция заради твърдяното неизпълнение от този правен субект на задължението му за сътрудничество при изпълнението на посоченото искане?
4) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, трябва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 в светлината, от една страна, на паралелизма с изискването за предполагаема значимост, произтичащо от Модела на данъчна спогодба на [Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)] за доходите и имуществото, и от друга, на залегналия в член 4 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, заедно с целта на Директива 2011/16, да се тълкуват в смисъл, че предполагаемата значимост, що се отнася до визирания случай на облагане и до изложената данъчна цел, на поисканата от една държава членка информация от друга държава членка представлява условие, на което искането за информация трябва да отговаря, за да задейства задължението за компетентния орган на запитаната държава членка да предприеме действия по него и от своя страна да легитимира дадено разпореждане спрямо трето лице притежател?
5) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, трябва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна норма на държава членка, която ограничава общо проверката от компетентния ѝ национален орган, действащ в качеството на орган на запитаната държава, на действителността на искане за информация, до контрол за формалната редовност и налагат на националния съд, при подадена по съдебен ред жалба като описаната във въпрос 3 по-горе, с която същият е сезиран, да провери дали е спазено изискването за предполагаема значимост на поисканата информация от всички аспекти, които касаят връзките с конкретно разглеждания случай на облагане, с изложената данъчна цел и със зачитането на член 17 от Директива 2011/16?
6) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, допуска ли член 47, [втора алинея] от Хартата правна норма на държава членка, която изключва представянето пред компетентния национален съд на запитаната държава, при подадена по съдебен ред жалба като описаната във въпрос 3 по-горе, с която същият е сезиран, на направеното от компетентния орган на друга държава членка искане за информация и налага ли цитираният член този документ да бъде представен пред компетентния национален съд и на третото лице притежател да бъде предоставен достъп, или пък този документ да бъде представен пред националния съд, без на третото лице притежател да се предоставя достъп поради поверителността на въпросния документ, стига всички трудности, причинени на третото лице притежател с ограничаване на правата му, да са компенсирани в достатъчна степен с производството, провеждано пред компетентния национален съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.