всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.18 - Защита на потребителите

Защита на потребителите

Дело C-145/20: Porsche Inter Auto и Volkswagen, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Следва ли член 2, параграф 2, буква г) от Директива 1999/44 да се тълкува в смисъл, че превозно средство, попадащо в приложното поле на Регламент № 715/2007, притежава обичайното качество на стоките от същия вид, което потребителят може разумно да очаква, ако е оборудвано със забранено измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 и член 5, параграф 2 от този регламент, но все пак типът превозно средство има валидно ЕО типово одобрение, така че превозното средство може да се използва за движение по пътищата?
Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от този регламент — което е проектирано по такъв начин, че извън тестовата експлоатация при лабораторни условия рециркулацията на отработилите газове може да бъде използвана в пълен обем при действителна експлоатация само ако външната температура е в температурния прозорец — е допустимо съгласно член 5, параграф 2, буква а) от този регламент, или прилагането на тази предвиждаща изключение разпоредба е принципно изключено, по простата причина че пълната ефективност на рециркулацията на отработилите газове е ограничена само до условия, които са налице в части от Европейския съюз само през около половината от годината?
Трябва ли член 3, параграф 6 от Директива 1999/44 да се тълкува в смисъл, че липсата на съответствие с договора, състояща се в оборудването на превозно средство с измервателно-коригиращо устройство, чието използване е забранено по силата на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007, може да се квалифицира като „незначителна“ по смисъла на посочената разпоредба, когато приобретателят е придобил превозното средство, въпреки че е знаел за наличието на това устройство и за неговото действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/21: SATA International – Azores Airlines (Défaillance du système de ravitaillement en carburant), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Представлява ли закъснението с повече от три часа или отмяната на полети поради неизправност в снабдяването с гориво на летището на произход, като се има предвид, че управлението на системата за гориво е отговорност на посоченото летище, „извънредно обстоятелство“ по смисъла на разпоредбата на член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-170/21: Profi Credit Bulgaria (Compensation d’office en cas de clause abusive), Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за плащане, съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправен характер на договорна клауза, и когато има съмнения, че такава клауза е неравноправна, съдът е длъжен да не я приложи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, когато част от претенцията се основава на неравноправна договорна клауза, формираща размера на заявената претенция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория, длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
При утвърдителен отговор на трети въпрос, длъжен ли е и при какви условия националният съд служебно да зачете последиците, свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, включително да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора?
При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците, свързани с неравноправния характер на клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-725/19: Impuls Leasing România, Съдебно решение от 17 май 2022 г.

Трябва ли с оглед на принципа на ефективност Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като действащата румънска правна уредба на условията за допустимост на възражението срещу принудителното изпълнение — член 713, алинея 2 от [изменения] Граждански процесуален кодекс — което не предвижда възможност при направено възражение срещу изпълнението съдът да прецени, служебно или по искане на потребителя, дали са неравноправни клаузите на договор за лизинг, който представлява изпълнително основание, тъй като по отношение на договорите, сключени между „потребител“ и „продавач или доставчик“ („търговец“), е възможно да се извърши преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на тази директива по общия исков ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-693/19: SPV Project 1503, Съдебно решение от 17 май 2022 г.

Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО и член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, и която не позволява на посочения съд, в случай на волеизявление на потребителя, че желае да се позове на неравноправния характер на клауза от договора, въз основа на която е формирано изпълнителното основание, да преодолее последиците от имплицитната сила на пресъдено нещо?
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, когато потребителят, след като установи положението си (като това установяване преди това е било изключено в развиващата се съдебна практика), изисква да се извърши такъв контрол?
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба, която предвид имплицитната сила на пресъдено нещо, че не е налице неравноправност на договорна клауза, е пречка съдът по изпълнението, който трябва да се произнесе по възражение на потребителя срещу изпълнението, да констатира такава неравноправност и може ли да се счита, че е налице такава пречка, включително когато във връзка с развиващата се съдебна практика, действаща към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, не е била позволена преценка за неравноправност на клаузата, тъй като поръчителят не може да бъде квалифициран като потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-869/19: Unicaja Banco, Съдебно решение от 17 май 2022 г.

Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на процесуалните принципи на диспозитивното начало, за съответствие и за забрана за reformatio in peius, които са пречка съдът, сезиран с подадена от банковата институция жалба срещу решение, ограничаващо във времето възстановяването на сумите, недължимо платени от потребителя въз основа на „клауза за долен праг“, обявена за недействителна, да постанови пълно възстановяване на тези суми и по този начин да влоши положението на жалбоподателя, тъй като това ограничаване не е било обжалвано от потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-567/20: Zagrebačka banka, Съдебно решение от 5 май 2022 г.

Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото [, по което е постановено посоченото решение] Dunai?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния [Закон за потребителския кредит от 2015 г.] не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от [Хартата] да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Vrhovni sud (Върховния съд) на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/21: Victorinox, Съдебно решение от 5 май 2022 г.

Самото наличие на гаранция от производител поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83?
При отрицателен отговор на първия въпрос: самото посочване на гаранция на производителя в офертата на търговеца поражда ли задължение за предоставяне на информация съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС или това задължение се поражда, ако посочването е лесно разпознаваемо от потребителя
Съществува ли задължение за предоставяне на информация и когато потребителят може лесно да разбере, че търговецът предоставя достъп само до информация относно предлаганата от производителя гаранция?
Трябва ли изискваната съгласно член 6, параграф 1, буква м) от Директива 2011/83/ЕС информация за наличието и условията на гаранция от производител да обхваща същите данни, които се съдържат в гаранцията съгласно член 6, параграф 2 от Директива 1999/44[…], или са достатъчни по-малко данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-561/20: United Airlines, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) и член 7 от Регламент № 261/2004, както Съдът тълкува тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че пътник има право на обезщетение от въздушен превозвач, който не е от Общността, когато пътникът достига крайния си пункт на пристигане с повече от три часа закъснение вследствие на закъснение при последната част от полет, която е с пунктове на излитане и на кацане на територията на трета държава и без междинно кацане на територията на държава членка, като тази последна част от полета е съставна част от директно свързващ полет, чийто първоначален пункт на излитане е летище на територията на държава членка, изпълнява се изцяло от посочения въздушен превозвач и пътникът е резервирал този полет с една-единствена резервация при въздушен превозвач от Общността, който не изпълнява нито една част от този полет?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, нарушава ли Регламент № 261/2004 по начина, по който се тълкува в отговора на първия въпрос, международното право, и по-специално принципа, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет над своята територия и своето въздушно пространство с оглед на това, че съгласно това тълкуване правото на Съюза следва да се прилага към факти, които настъпват на територията на трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/21: CTS Eventim, Съдебно решение от 31 март 2022 г.

Трябва ли член 16, буква л) от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение от правото на отказ е противопоставимо на потребител, който е сключил с посредник, действащ от свое име, но за сметка на организатора на развлекателна дейност, договор от разстояние за придобиването на право на достъп до тази дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1101112131433 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form