4.14.07 - Срочна работа
Срочна работа
Дело C-282/19: MIUR и Ufficio Scolastico Regionale per la Campania, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва прилагането към преподавателите по католическа религия в публичните учебни заведения на правила за санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, и представлява ли необходимостта от притежаване на удостоверение за годност, издадено от църковен орган, „обективна причина“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/21: Sescam, Определение от 13 декември 2021 г.
Разпоредбите на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение допускат ли национална правна уредба, която предоставя право на освобождаване от дежурства само на работници със срочен трудов договор, като изключва работници със срочни трудови договори?
Представлява ли различното третиране между постоянен и временен персонал при идентични длъжности и задължения неравно третиране, което може да бъде оправдано единствено с временното естество на назначението?
Може ли клауза 4 от Рамковото споразумение да бъде прилагана директно от националните съдилища и противопоставя ли се тя на противоречащи национални разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/21: Sescam, Определение от 13 декември 2021 г.
Приложима ли е клауза 4 от рамковото споразумение относно срочната заетост към случаи, при които има разлика в третирането между работници с безсрочни договори, временно изпълняващи функции в по-висока професионална категория?
Обхваща ли понятието „условия на заетост“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение тригодишните надбавки за прослужено време?
Противоречи ли национална правна уредба, която предвижда различен начин на изчисляване на тригодишните надбавки за прослужено време в зависимост от категорията на назначение, на клауза 4 от рамковото споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/19: Obras y Servicios Públicos и Acciona Agua, Съдебно решение от 24 юни 2021 г.
Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която като изключение от общия режим, предвиден в националното право, позволява да се сключват последователни срочни трудови договори, наречени „fijos de obra“, независимо от продължителността им, или напротив, подновяването на тези договори може да се счита за оправдано от „обективни причини“ по смисъла на точка 1, буква а) от тази клауза с единствения мотив, че същата правна уредба предвижда, че поначало посочените договори се сключват само за един-единствен строителен обект, независимо от срока за този обект?
Следва ли член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при поемане на персонал в рамките на обществени поръчки правата и задълженията на поетия работник, които новото предприятие, изпълнител на обществената поръчка, е длъжно да зачита, се свеждат единствено до произтичащите от последния трудов договор, който този работник е сключил с предишното предприятие, изпълнител на обществената поръчка, при условие че прилагането на тази правна уредба не води до поставяне на посочения работник в по-неблагоприятно положение със самия факт на поемането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/19: Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca – MIUR и др. (Chercheurs universitaires), Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която във връзка с назначаването на университетски изследователи предвижда сключването на срочни договори за срок от 3 години с възможност за еднократно продължаване за не повече от две години, като изисква, от една страна, за сключването на такива договори да е изпълнено условието за наличие на средства „в рамките на финансовото планиране за научноизследователска, преподавателска, допълваща преподавателска дейност и услуги за студентите“, и от друга страна, за продължаването на тези договори да е налице „положителна оценка на преподавателската и научноизследователска дейност“, без обаче да определя обективни и прозрачни критерии за проверка дали сключването и продължаването на такива договори действително отговарят на реална потребност и дали те са подходящи и необходими за постигане на преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-942/19: Servicio Aragonés de Salud, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че възникващото при заемане на нова длъжност в публичния сектор право на признаване на определен административен статут във връзка с длъжността — също в публичния сектор — заемана до този момент, представлява условие на наемане на работа, по отношение на което не може да има различно третиране на работниците на постоянни и на временни договори?
Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че оправдаването с обективни причини на различно третиране на работниците на постоянни и на временни договори обхваща целта да се избегнат съществени вреди и значително разстройство във функционирането на съответната здравна служба поради нестабилност на щата в толкова чувствителна област, каквато е предоставянето на здравни услуги в рамките на конституционното право на защита на здравето, така че тази цел да може да послужи като основание за отказ да се признае определен вид отпуск на лицата, които получават ново временно назначение, но не и на тези, които получават ново постоянно назначение?
Допуска ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] разпоредба като съдържащата се в член 15 от [Правилника за видовете административен статут], съгласно която заемането на длъжност като временно назначен служител или на длъжност по срочен трудов договор не дава право на отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, при положение че такова право се признава с оглед на заемането на постоянна длъжност в публичния сектор и че този отпуск е по-благоприятен за служителя в публичната администрация от алтернативните видове административен статут, които трябва да поиска, за да може да заеме новата длъжност, на която е назначен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/19: Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Съвместимо ли е с полезното действие на клаузи 1 и 5 от Директива 1999/70 предвиждането на срочен трудов договор като договора за „interinidad por vacante“ (за временно заместване до заемане на вакантното работно място), чиято продължителност е оставена на преценката на работодателя, който решава дали да попълни вакантното работно място, кога да направи това и колко време да продължи процедурата за подбор?
Следва ли да се счита за транспонирано в испанското право задължението по клауза 5 от Директива 1999/70 за въвеждане на една или повече от предвидените в нея мерки за предотвратяване на злоупотребата при използването на срочни трудови договори в хипотезата на трудови договори за временно заместване до заемане на вакантно работно място, доколкото съгласно съдебната практика не е предвидена максимална продължителност на тези срочни трудови правоотношения, не са посочени обективните причини, които обосновават подновяването им, нито е определен броят на подновяванията на такива трудови договори?
Засягат ли се целта и полезното действие на Рамковото споразумение от липсата в испанското право, съгласно съдебната практика, на ефективна мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите спрямо работниците на трудови договори за временно заместване до заемане на вакантно работно място, тъй като не е ограничена общата максимална продължителност на тези трудови правоотношения, те никога не се превръщат в такива за неопределено време или в непостоянни трудови правоотношения за неопределено време, въпреки многото изминали години, нито се изплаща обезщетение на работниците при освобождаването им и не се изисква от администрацията да обоснове подновяването на срочното трудово правоотношение за заместване, когато години наред за вакантното работно място не се прави публично обявление или се забавя процедурата по назначаване?
Следва ли да се счита за съвместимо с целта на Директива 1999/70 неограничено във времето трудово правоотношение, чиято продължителност съгласно съдебната практика, изведена от решение от 5 юни 2018 г., Montero Mateos (C‑677/16, EU:C:2018:393), е необичайно дълга и е оставена изцяло на преценката на работодателя без ограничение и никакво оправдание, като работникът не може да предвиди кога ще бъде освободен, и което може да продължи до пенсионирането му, или следва да се приеме, че е налице злоупотреба?
Може ли съгласно решение от 25 октомври 2018 г., Sciotto (C‑331/17, EU:C:2018:859) да се приеме, че икономическата криза от 2008 г. представлява абстрактна причина, оправдаваща липсата на каквато и да е мярка за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, която е можела да предотврати или да възпрепятства продължителността на трудовото правоотношение между жалбоподателката и Comunidad de Madrid (Автономна област Мадрид) от 2003 г. до 2008 г., когато е подновено, а след това до 2016 г., като по този начин заместването е продължило тринадесет години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/19: SUSH и CGT Sanidad de Madrid, Определение от 2 юни 2021 г.
Представляват ли разпоредбите на националното законодателство, които позволяват преназначаване на временен персонал в друга категория и евентуално придобиване на статут на постоянен служител след конкурс, ефективни и адекватни мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотреби с последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5 от рамковото споразумение?
Съществуват ли в националното законодателство други ефективни мерки за предотвратяване и санкциониране на злоупотреба с последователни срочни договори, когато изрично предвидените в клауза 5 мерки не са приложими?
Допустимо ли е националната уредба да предвижда определени санкции или мерки само за конкретна категория служители, при условие че за останалите са осигурени други ефективни средства срещу злоупотреби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/19: Consulmarketing, Съдебно решение от 17 март 2021 г.
Следва ли Директива 98/59/ЕО и членове 20 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда паралелно прилагане в рамките на една и съща процедура за колективно уволнение на два различни режима на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на колективно уволнение, извършено в нарушение на критериите за определяне на работниците, които да бъдат уволнени по тази процедура?
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която нов режим на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на незаконно колективно уволнение се прилага и към работниците, чийто срочен трудов договор, сключен преди датата на влизане в сила на тази правна уредба, е бил преобразуван в договор за неопределено време след тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-760/18: M.V. и др. (Contrats de travail à durée déterminée successifs dans le secteur public), Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.
Осуетява ли целта и полезното действие на Рамковото споразумение […] тълкуване на разпоредбите на националното право за транспониране на Рамковото споразумение в националната правна уредба, което изключва от определението за „последователни“ срочни трудови договори по смисъла на клауза 1 и клауза 5, параграф 2 от Рамковото споразумение автоматичното удължаване на срочните трудови договори за работниците в сектора на сметосъбирането по силата на изрична разпоредба на националното право като член 167 от Закон № 4099/2012, поради това че то не представлява сключване на нов срочен договор в писмена форма, а удължаване на срока на съществуващ трудов договор?
Включва ли задължението за тълкуване на националното право от национален съд в съответствие с правото на Съюза в случай на регулиране и прилагане на дадена практика при наемането на работници в сектора на сметосъбирането в противоречие с мерките за предотвратяване на злоупотреби, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори, предвидени от мярката за транспониране на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение в националното право, и прилагането на разпоредба от националното право като член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920 в качеството ѝ на еквивалентна правна мярка по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, съществувала преди това, но все още в сила, което би позволило правилната правна квалификация като договори за неопределено време на последователните срочни трудови договори, използвани за удовлетворяване на устойчиви и дълготрайни нужди на местните институции в сектора на сметосъбирането?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съществува ли прекомерно ограничение на задължението на националния съд да тълкува националното право в съответствие с правото на Съюза, когато правна норма с конституционен ранг като член 103, параграфи 7 и 8 от Гръцката конституция след изменението от 2001 г. забранява изцяло преобразуването на срочните трудови договори в обществения сектор, сключени по време на действието на тази разпоредба, в договори за неопределено време, а това прави невъзможно прилагането на еквивалентна правна мярка на националното право по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение, съществувала преди това, но все още в сила, като член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920, доколкото по този начин в хода на съдебно производство се елиминира възможността за правна преквалификация като договори за неопределено време на последователните срочни трудови договори, използвани за удовлетворяване на постоянните и дългосрочни нужди на местните власти в сектора на сметосъбирането, в съответствие с правилната правна квалификация на правоотношението, дори ако те са предназначени да удовлетворят устойчиви и дълготрайни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.