всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.14.01 - Равенство и недопускане на дискриминация

Равенство и недопускане на дискриминация

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допуска ли правото на Европейския съюз национална правна уредба и практика, при която при изчисляване на трудовия стаж за придобиване на право на тригодишна добавка към възнаграждението на работници на непълно работно време с вертикално цикличен характер се вземат предвид само действително отработените периоди, докато при работници на пълно работно време такова ограничение не съществува?
Може ли разликата в третирането между работници на непълно и пълно работно време при изчисляване на трудовия стаж за придобиване на определени трудови права да бъде оправдана с обективни причини и съответства ли тя на принципа на пропорционалност?
Води ли разглежданата национална уредба и практика до непряка дискриминация по пол, когато преобладаващата част от работниците на непълно работно време с вертикално цикличен характер са жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Когато в съответствие с националното законодателство правилата на пенсионна схема позволяват при изменение на фидуциарния акт със задна дата да се намали стойността на придобитите пенсионни права както на мъжете, така и на жените за периода между датата на писменото съобщение относно планираните промени в схемата и датата, на която фидуциарният акт е действително изменен, изисква ли член 157 [ДФЕС] (а по-рано и към момента на настъпване на фактите — член 119 от [Договора за ЕО]) придобитите пенсионни права на мъжете и на жените да се третират като неотменяеми през този период, тоест пенсионните им права да са защитени от намаляване с обратно действие чрез прилагане на правомощията съгласно националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли принципът pro rata temporis съгласно клауза 4, точка 2 от [Рамковото споразумение за работа при непълно работно време] във връзка с принципа за забрана на дискриминацията по [посочената] клауза 4, точка 1 да се прилага спрямо законова разпоредба, съгласно която общата продължителност на непосредствено следващи едно след друго трудови правоотношения на служителка или служител в австрийски университет, назначен/а в рамките на финансирани със средства на трети лица проекти или на научноизследователски проекти, е [шест] години за назначени на пълно работно време лица, но за назначени на непълно работно време лица тази продължителност е [осем] години, като освен това в обективно обосновани случаи, по-специално за продължаването или завършването на научноизследователски проекти или публикации, е допустимо еднократно продължаване над този срок до общо [десет] години за назначени на пълно работно време лица, а за назначени на непълно работно време лица — до общо [дванадесет] години?
Представлява ли законова разпоредба като описаната в първия въпрос основана на пол непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива [2006/54], ако от всички заети лица, за които се отнася тази разпоредба, са засегнати значително по-голям процент жени отколкото мъже?
Трябва ли член 19, параграф 1 от Директива [2006/54] да се тълкува в смисъл, че жена, която в рамките на приложното поле на законова разпоредба като описаната в първия въпрос твърди, че е непряко дискриминирана на основание на пола, тъй като значително повече жени отколкото мъже работят на непълно работно време, трябва да изтъкне това обстоятелство — по-специално статистически значително по-голямата степен на засягане на жените — като представи конкретни статистически данни или конкретни обстоятелства, и да го докаже посредством подходящи доказателствени средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Недопустима ли е съгласно членове 8 ДФЕС, 10 ДФЕС и 157 ДФЕС, член 3 ДЕС, член 23 и член 33, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 1 и член 14, параграф 1 от Директива 2006/54, разглеждани във връзка с Директива 2010/18, национална правна уредба като тази по член 37, параграф 6 от Статута на работниците, която поставя като условие за упражняване на правото на съвместяване на семейния и професионалния живот на работника, за да може той пряко да се грижи за малолетни или за членове на семейството на негова издръжка, работникът във всички случаи да намали нормалната продължителност на работното си време при съответното пропорционално намаление на заплатата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че здравословното състояние на работник, признат за особено чувствителен към професионалните рискове по смисъла на националното право, което състояние не позволява на този работник да заема определени работни места поради риск за собственото му здраве или за други хора, се обхваща от понятието „увреждане“ по смисъла на тази директива?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че е налице пряка или непряка дискриминация въз основа на увреждане по смисъла на тази разпоредба, когато работник с увреждания е уволнен по „обективни причини“, тъй като същият отговаря на критериите, отчитани от работодателя при преценката кои лица да уволни, а именно производителност под определено равнище, ниска многофункционалност при изпълнение на задачите на работното място в предприятието и висок процент на отсъствия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 24 от Директива 2006/54, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предоставя защита от репресивни действия, от една страна, единствено на лицата, които в рамките на производството по разглеждане на дадена жалба са се явили като свидетели и са представили свидетелски показания пред лицето, до което е подадена жалбата, в подписан и датиран документ относно фактите, които те сами са видели или чули и които се отнасят до разглеждания в жалбата случай, и от друга страна, на лицата, дали свидетелски показания пред съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на заето лице в родителски отпуск при непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, в съответствие с който „[о]безщетението за уволнение и пенсиониране на заето лице на пълно работно време и на непълно работно време в същото предприятие се изчисляват съразмерно на прослужените периоди на заетост в рамките на някой от тези режими от постъпването му в предприятието“?
Следва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на заето лице в родителски отпуск при непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член R. 1233-32 от Кодекса на труда, в съответствие с който през периода на отпуска за преквалификация, надвишаващ срока на предизвестие, заетото лице получава месечно заплащане от работодателя, чийто размер е най-малко 65 % от неговото средно месечно брутно възнаграждение с удръжките по член L. 5422-9 за последните 12 месеца, предхождащи връчването на заповедта за уволнение?
При утвърдителен отговор на единия от предходните два въпроса, следва ли член 157 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, и в член R. 1233-32 от същия кодекс, ако значително повече жени, отколкото мъже избират да ползват родителски отпуск при непълно работно време и непряката дискриминация в резултат от това при получаването на обезщетение при уволнение и на обезщетение при отпуск за преквалификация, по-ниски в сравнение с тези на заетите лица, които не са ползвали родителски отпуск при намалено работно време, не е обоснована от обективни обстоятелства, които не са свързани с каквато и да било дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която на мястото на досегашния дискриминиращ на основание възраст режим за определяне на възнагражденията (с оглед на зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст), се въвежда нова система за определяне на възнагражденията, но прекласирането на заварените служители по новата система е уредено по такъв начин, че новият режим влиза в сила с обратно действие към датата на влизането в сила на закона в първоначалната му редакция, а първото определяне на ранг по новата система зависи от реално изплатеното по стария режим възнаграждение за точно определен референтен месец (февруари 2015 г.), поради което се запазват финансовите последици от досегашната дискриминация на основание възраст?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 17 от Директива 2000/78, да се тълкува в смисъл, че заварените служители, които са били дискриминирани по стария режим на възнагражденията във връзка със зачитането на предходните периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст, трябва да получат финансова компенсация в случаите, когато финансовите последици от тази дискриминация се запазват и след прекласирането на служителите в новата система за определяне на възнагражденията?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011 и член 20 и сл. от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, съгласно която предходните периоди на заетост на договорно нает служител:
– по служебно или трудово правоотношение с орган на местното самоуправление или със сдружение на общини от държава — членка на Европейското икономическо пространство, Република Турция или Конфедерация Швейцария, с орган на Европейския съюз или с международна организация, на която Република Австрия е членка, или с други подобни субекти се зачитат изцяло, а
– по служебно или трудово правоотношение с друг работодател се зачитат с максимална обща продължителност до десет години, ако тези периоди на професионална дейност или практическо обучение в администрация са релевантни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че мярка като разглежданата по делото в главното производство, която, считано от определена дата, предвижда при назначаването на нови учители да се прилага скала на възнаграждения и класиране в стъпка, по-неблагоприятни от тези, които са били прилагани по силата на предхождащите тази мярка правила за учителите, назначени преди тази дата, представлява непряка дискриминация въз основа на възрастта по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите?
Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14567814 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form