4.14.01 - Равенство и недопускане на дискриминация
Равенство и недопускане на дискриминация
Дело C-318/13: X, Съдебно решение от 3 септември 2014 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [79/7] да се тълкува в смисъл, че не допуска вътрешноправна разпоредба, въз основа на която различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените се използва като актюерски критерий за изчисляване на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при използването на този критерий еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила една жена на същата възраст, която при това се намира в сходно положение?
При положителен отговор на първия въпрос, налице ли е по делото условието за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, необходимо за носене на отговорност от държавата членка, ако се отчете по-конкретно че — в своята практика Съдът не е изразил изрично становище дали при определяне на обезщетение по законоустановена социалноосигурителна схема, която попада в приложното поле на Директива 79/7/ЕИО, могат да се отчитат актюерски фактори, свързани с пола, — в решението си Association belge des Consommateurs Test-Achats и др. (C‑236/09, EU:C:2011:100) Съдът е обявил за невалиден член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, който допуска отчитането на такива фактори, но е постановил преходен период и след изтичането му разпоредбата става невалидна, и — в Директиви 2004/113 и 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите при определени обстоятелства законодателят на Съюза е допуснал отчитането на такива фактори при изчисляване на обезщетенията по смисъла на тези директиви и въз основа на това националният законодател е приел, че въпросните фактори могат да се вземат предвид и в областта на оспорваните законоустановени социалноосигурителни схеми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/13: Leone, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Може ли да се счита, че разпоредбите на член L. 24 във връзка с член R. 37 от [Пенсионния кодекс], в редакцията им след изменението със [Закон № 2004‑1485] и с [Декрет № 2005‑449], водят до непряка дискриминация между мъжете и жените по смисъла на член 157 [ДФЕС]?
Може ли да се счита, че разпоредбите на член 15 от [Декрет 2003‑1306] водят до непряка дискриминация между мъжете и жените по смисъла на член 157 [ДФЕС]?
При утвърдителен отговор на някой от първите два въпроса, може ли подобна непряка дискриминация да се обоснове с разпоредбите на член 157, параграф 4 [ДФЕС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/12: Specht и др., Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Следва ли първичното и/или вторичното право на Съюза, а в конкретния случай по-специално Директива [2000/78], да се тълкува в смисъл, че с оглед на целите на всеобхватната забрана за допускане на неоправдана дискриминация, основана на възраст, тази забрана се разпростира и по отношение на нормите от националното право относно заплатите на държавните служители […]?
В резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, когато съгласно определена национална разпоредба размерът на основната заплата на даден държавен служител се определя в зависимост от неговата възраст при постъпването му на държавна служба, а впоследствие се повишава преимуществено в зависимост от неговото старшинство, в рамките на публичната служба?
Допуска ли тълкуването на това първично и/или вторично право на Съюза подобна национална разпоредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава придобития професионален опит?
При положителен отговор на първите три въпроса, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза следва ли, че е налице дискриминация, основана на възраст, ако със закон, установяващ преходен режим, който урежда реда и условията за прекласиране съгласно новата система за заплащане на [заварените] държавни служители, се определя ранг на заплатата по новата система и те се класират в него, като се взема предвид единствено размерът на основната заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) система за заплащане към посочена в новия закон референтна дата за целите на преминаването към новата система, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези държавни служители в последващи рангове е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия придобит от тях опит, като по този начин на практика се запазва и продължава допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст, и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високия ранг?
Допуска ли тълкуването на първичното и/или вторичното право на Съюза това запазване и продължаване на неравното третиране да бъде оправдано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новата система за заплащане на държавните служители, не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона референтна дата за преминаване към новата система, а (също) и гарантираните от стария режим прогнозни очаквания за доходите, които [заварените] държавни служители са можели да получат в рамките на цялата продължителност на професионалния им живот, като им бъде изплащана гарантираната им със старата система заплата за съответното длъжностно ниво?
Допустимо ли е продължаващата дискриминация на [заварените] държавни служители да бъде оправдана с довода, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (състоящи се в индивидуално прекласиране на [заварените] държавни служители в зависимост от техния опит) са свързани с по-голяма административна тежест?
При обстоятелства като относимите към главните производства правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2000/78, съдържа ли изискване на дискриминираните държавни служители да бъде изплатена с обратна сила определена парична сума, чийто размер да съответства на разликата между размера на действително получената заплата и размера на заплатата за най-високия ранг от тяхната длъжностна степен?
Това тълкуване на първичното и/или вторичното право на Съюза допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва правото на плащане (последващо плащане под формата на дължим със задна дата остатък от заплатата) на определена сума или на обезщетение с изискването държавните служители да предявят тези претенции в относително кратки срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/12: Z., Съдебно решение от 18 март 2014 г.
Следва ли Директива 2006/54/ЕО, и по-конкретно членове 4 и 14 от нея, да се тълкува в смисъл, че отказът да бъде разрешен равностоен на отпуск по майчинство платен отпуск на работничка в качеството ѝ на майка, ползвала се от заместващо майчинство, която има дете при условията на споразумение за заместващо майчинство, представлява дискриминация, основана на пола, и ако това не е така, валидна ли е тази директива от гледна точка на членове 3 ДЕС, 8 ДФЕС и 157 ДФЕС, както и на членове 21, 23, 33 и 34 от Хартата?
Следва ли Директива 2000/78/ЕО, тълкувана евентуално в светлината на Конвенцията на ООН, да се разбира в смисъл, че отказът да се разреши равностоен на отпуск по майчинство или на отпуск за осиновяване платен отпуск на работничка, която не може да износи бременност и която е прибегнала до споразумение за заместващо майчинство, представлява дискриминация, основана на увреждане, и в случай на отрицателен отговор, дали тази директива е валидна от гледна точка на член 10 ДФЕС и на членове 21, 26 и 34 от Хартата и на Конвенцията на ООН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/12: Napoli, Съдебно решение от 6 март 2014 г.
Приложим ли е член 15 от Директива 2006/54/ЕО към участието в курс за професионално обучение в рамките на трудово правоотношение и трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че след приключване на отпуска по майчинство работничката или служителката има право да бъде включена отново в същия курс или той може да се тълкува в смисъл, че работничката или служителката може да бъде включена в следващ курс, въпреки че е налице несигурност поне що се отнася до датата на започването му?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54, който обявява за дискриминация всяко по-неблагоприятно третиране по причини, свързани с отпуска по майчинство, да се тълкува в смисъл, че на работничката или служителката трябва да се осигури абсолютна закрила от всяко съществено неравенство, която закрила не може да бъде засегната поради наличието на различни интереси, и поради това да не се допуска национална правна уредба, която, като предвижда изключване от курс за професионално обучение и едновременно с това гарантира възможността за включване в следващия курс, има за цел да осигури адекватно обучение, но която лишава работничката или служителката от възможността да постъпи по-рано на нова длъжност заедно с колегите си от мъжки пол, които са от същия конкурс и курс, в резултат на което да получи съответното възнаграждение?
Трябва ли член 14, параграф 2 от Директива 2006/54, съгласно който не представлява дискриминация разлика в третирането, основаваща се на характеристики, които представляват съществено изискване за осъществяването на професионалната дейност, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавата членка да забави достъпа до труд на работничка или служителка, която не е могла да получи пълно професионално обучение поради отпуск по майчинство?
В такава хипотеза и ако се приеме, че член 14, параграф 2 от Директива 2006/54 е приложим към описания в предходния въпрос случай, трябва ли посочената разпоредба все пак да се тълкува, в съответствие с общия принцип на пропорционалност, в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда изключването от курса на обучение на отсъстваща поради отпуск по майчинство работничка или служителка, а не гарантира организирането на паралелни курсове за наваксване на пропуснатото обучение, така че да се съчетаят правата на майката с обществения интерес, макар да възникват известни финансови и организационни разходи, свързани с тази възможност?
Директива 2006/54, в случай че тя се тълкува в смисъл, че не допуска посочената национална правна уредба, съдържа ли норми с непосредствено действие, които са пряко приложими от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/11: TSN, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.
Следва ли Директива 96/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право като предвидената в разглежданите в главните производства колективни трудови договори, по силата на която бременна работничка или служителка, която прекъсне неплатен родителски отпуск по смисъла на тази директива, за да ползва незабавно отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85/ЕИО, не се ползва от запазване на възнаграждението, на което е щяла да има право, ако отпускът по майчинство е бил предшестван от минимален период от време, през който се е върнала на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/12: Hay, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че изборът на националния законодател да запази възможността за сключване на брак за лицата от различен пол, може да представлява легитимна, подходяща и необходима цел, която обосновава непряката дискриминация, произтичаща от факта, че като предвижда предимство във връзка с възнаграждението и условията на труд само за сключващите брак служители, колективен трудов договор неминуемо отнема това предимство на партньорите от един и същи пол по [граждански пакт]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/11: HK Danmark, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.
Следва ли съдържащото се в член 6, параграф 2 от Директива 2000/78 изключение във връзка с определянето на възрастови граници за достъп до професионални социалноосигурителни схеми да се тълкува в смисъл, че няма пречка дадена държава членка да остави в сила правен режим, съгласно който работодателят може да заплаща — като част от възнаграждението — пенсионни вноски по зависеща от възрастта прогресивна скàла, което означава например, че работодателят заплаща пенсионна вноска от 6 % за работниците на възраст под 35 години, 8 % за работниците на възраст между 35 и 44 години и 10 % за работниците на възраст над 45 години, доколкото това не води до дискриминация на основание пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/11: Dansk Jurist- og Økonomforbund, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят, че определянето на възрастови граници за достъп до професионални социалноосигурителни схеми не представлява дискриминация, само когато тези социалноосигурителни схеми се отнасят до пенсии за осигурителен стаж и възраст или обезщетения за инвалидност?
2) Трябва ли член 6, параграф 2 от посочената директива да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови граници, се отнася само за достъпа до такива схеми, или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови ограничения, се отнася и за правото на пенсия или обезщетение по такива схеми?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Може ли изразът „[професионални] социалноосигурителни схеми“ в член 6, параграф 2 да включва и институт като възнаграждението за оставане на разположение („rådighedsløn“), предвидено в член 32, параграф 1 от Закона […] за държавните служители, в съответствие с който като специална закрила при освобождаване от длъжност поради съкращаване на същата държавният служител има право да продължи да получава изплащаното му до този момент служебно възнаграждение в продължение на три години, като този период се зачита за осигурителен стаж, при положение че в замяна на това този държавен служител остава на разположение на работодателя за назначаването му на друга подходяща длъжност?
4) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като член 32, [параграф 4, точка 2] от […] Закон[а] за държавните служители, който предвижда, че на държавен служител, навършил възраст, на която има право да получава общата национална пенсия за старост, не се изплаща възнаграждение за оставане на разположение, ако бъде съкратена неговата длъжност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/12: Betriu Montull, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
1) В съответствие ли е с Директива 76/207[…] и с Директива 96/34[…] разпоредба на национален закон, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която след изтичането на шестседмичния период след раждането и с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, правото на отпуск по майчинство при раждане е първично и самостоятелно право на заетите по трудово правоотношение майки и производно право на заетите по трудово правоотношение бащи, които могат да ползват този отпуск само ако майката също е заета по трудово правоотношение и реши да прехвърли на бащата определена част от този отпуск?
2) В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, основана на пола, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване при раждане, е първично право на майката, а не на бащата, дори след изтичането на шестседмичния период след раждането, с изключение на случаите, при които е налице опасност за здравето на майката, така че отпускът може да бъде предоставен на заетия по трудово правоотношение баща само ако майката също е заета по трудово правоотношение?
3) В съответствие ли е с принципа на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, национална разпоредба, по-конкретно член 48, параграф 4 от Статута на работниците, съгласно която правото на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор със запазване на работното място, обезпечено от социалното осигуряване, е първично право на заетия по трудово правоотношение осиновител, докато заетият по трудово правоотношение биологичен баща няма лично, самостоятелно и независимо право на временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор, а само право, производно на правото на майката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.