4.14.00 - Общи положения

Общи положения

Дело C-19/23: Дания/Парламент и Съвет (Salaires minimaux adéquats), Съдебно решение от 11 ноември 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 11 ноември 2025 година ( *1 ) Съдържание I. Правна уредба А. Договорът за функционирането на ЕС Б. Обжалваната директива II. Исканията на страните и производството пред Съда III. По жалбата А. По искането за отмяна на обжалваната директива 1. По първото основание: нарушение на член 153, параграф 5 ДФЕС и злоупотреба с правомощията, предоставени от Договорите на законодателя на Съюза а) Доводи на страните б) Съображения на Съда 1) По целта и съдържанието на обжалваната директива 2) По първата част от първото основание, отнасяща се до нарушение на изключението от компетентността, свързано със „заплащането“ i) Член 4 от обжалваната директива ii) Член 5 от обжалваната директива iii) Член 6 от обжалваната директива 3) По втората част от първото основание, отнасяща се до нарушение на свързаното с „правото на сдружаване“ изключение от компетентността 2. По второто основание: невъзможност обжалваната директива да бъде приета на основание член 153, параграф 1, буква б) ДФЕС а) Доводи на страните б) Съображения на Съда Б. По направеното при условията на евентуалност искане за отмяна на член 4, параграф 1, буква г) и/или на член 4, параграф 2 от обжалваната директива IV. По съдебните разноски „Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2022/2041 — Адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз — Член 153, параграф 1, буква б) ДФЕС — Член 153, параграф 2, буква б) ДФЕС — Зачитане на правомощията, предоставени на Съюза с Договорите — Член 153, параграф 5 ДФЕС — Изключения от компетентността — „Заплащане“ и „право на ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Дело C-706/22: Konzernbetriebsrat, Съдебно решение от 16 май 2024 г.

Общи и заключителни разпоредби |

Трябва ли член 12, параграф 2 от Регламент [№ 2157/2001] във връзка с членове 3—7 от [Директива 2001/86] да се тълкува в смисъл, че когато [холдингово SE] се учредява от участващи дружества, в които няма заети лица и които не притежават дъщерни дружества със заети лица (т.нар. „SE без заети лица“), и е вписано в регистъра на държава членка, но преди това не е проведена процедура за преговори относно участието на заетите лица в SE, съгласно тази директива такава процедура за преговори трябва да бъде проведена впоследствие, ако SE стане предприятие, контролиращо дъщерни дружества със заети лица в няколко държави членки […]?
В такъв случай възможно и необходимо ли е процедурата за преговори да бъде проведена впоследствие без ограничение във времето?
Изключва ли член 6 от [Директива 2001/86] възможността при последващото провеждане на процедурата за преговори да се приложи правото на държавата членка, в която понастоящем се намира седалището на SE, когато „SE без заети лица“ е вписано в регистъра на друга държава членка, без преди това да е проведена такава процедура, като още преди да е преместено седалището му, то е станало контролиращо предприятие на дъщерни дружества със заети лица в няколко държави — членки на Европейския съюз?
Такъв ли е случаят и когато, след като е преместено седалището на това дружество, държавата, в която това „SE без заети лица“ е регистрирано първоначално, е напуснала Европейския съюз и нейното законодателство вече не урежда провеждането на процедура за преговори за участие на заетите лица в SE?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Ришар дьо ла Тур

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-427/21: ALB FILS KLINIKEN, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.

Приложим ли е член 1, параграфи 1 и 2 от Директива [2008/104], когато — както предвижда член 4, параграф 3 от TVöD — задълженията на работника са прехвърлени към трето лице и доколкото трудовото правоотношение с досегашния му работодател продължава да съществува, по искане на последния този работник трябва трайно да полага за третото лице дължимия от него по трудовия договор труд и в тази насока третото лице има право да му дава технически и организационни указания?
В съответствие ли е със защитната цел на Директива [2008/104], ако, както предвижда член 1, параграф 3, точка 2b от AÜG, предоставянето на персонал по смисъла на член 4, параграф 3 от TVöD е изключено от обхвата на националните защитни разпоредби при предоставяне на персонал, поради което тези защитни разпоредби не са приложими към случаите на предоставяне на персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Rantos

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-311/21: TimePartner Personalmanagement, Съдебно решение от 15 декември 2022 г.

Основни права | | Харта на основните права

1) Как следва да се дефинира понятието „цялостна защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници“, използвано в член 5, параграф 3 от [Директива 2008/104], по-специално, обхваща ли повече от това, което националното право и правото на Съюза задължително изискват като защита за всички работници?
2) Какви условия и критерии трябва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се съдържат в колективен трудов договор и се отклоняват от установения в член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 принцип на равно третиране, спазват цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници?
а) Отнася ли се проверката за спазването на цялостната защита — абстрактно погледнато — до уговорените в колективен трудов договор условия на труд на наетите чрез агенции за временна заетост работници, попадащи в обхвата на такъв колективен трудов договор, или е необходима сравнителна оценка на условията на труд, определени в колективен трудов договор, и условията на труд в предприятието, на което са предоставени наетите чрез агенции за временна заетост работници (ползвател)?
б) В случай на дерогиране от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, изисква ли предвиденото в член 5, параграф 3 от Директива 2008/104 спазване на цялостната защита да е налице безсрочно трудово правоотношение между агенцията за временна заетост и наетите чрез агенции за временна заетост работници?
3) Трябва ли националният законодател да изисква от социалните партньори условията и критериите за спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2008/104, ако им предоставя възможността да сключват колективни трудови договори, съдържащи договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране, и ако националната система относно колективните трудови договори предвижда изисквания, които пораждат очаквания за постигане на подходящ баланс между интересите на страните по колективния трудов договор (т.нар. презумпция за справедливост на колективните трудови договори)?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос:
а) Гарантирано ли е спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2008/104 чрез правна уредба, която както действащата от 1 април 2017 г. редакция на [AÜG] предвижда минимална работна заплата на наетите чрез агенции за временна заетост работници, максимална продължителност на предоставянето на тези работници на един и същ ползвател, ограничаване във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането, неприлагане на отклоняваща се от принципа на равно третиране разпоредба на колективен трудов договор относно наети чрез агенции за временна заетост работници, които през последните шест месеца преди предоставянето им на ползвателя са напуснали същия, или работодател, който заедно с ползвателя образува група по смисъла на параграф 18 от [Закона за акционерните дружества], както и задължението на ползвателя по принцип да предоставя на наетите чрез агенции за временна заетост работници достъп до местата за отдих и общите помещения (като места за грижи за деца, столове за хранене и транспортни услуги) при същите условия като действащите за постоянно наетите работници?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Важи ли това и ако в аналогична правна уредба като в действащата до 31 март 2017 г. редакция на Arbeitnehmerüberlassungsgesetz не е предвидено ограничение във времето на дерогирането от принципа на равно третиране по отношение на заплащането и изискването предоставянето да е само „временно“ не е конкретизирано със срок?
5) При отрицателен отговор на третия въпрос:
В случай на договорености по отношение на условията на труд и заетост на наетите чрез агенции за временна заетост работници, които се отклоняват от принципа на равно третиране чрез колективни трудови договори съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2008/104, могат ли националните съдилища да подлагат на неограничен контрол тези колективни трудови договори по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници при дерогирането или по отношение на спазването на цялостната защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или позоваването на „автономността на социалните партньори“ в съображение 19 от Директива 2008/104 изискват на страните по колективни трудови договори да се предостави свобода на преценка, която подлежи само на ограничен съдебен контрол, и при утвърдителен отговор какъв е обхватът ѝ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Collins

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-677/20: IG Metall и ver.di, Съдебно решение от 18 октомври 2022 г.

Свободно предоставяне на услуги

Трябва ли член 4, параграф 4 от Директива 2001/86/ЕО да се тълкува в смисъл, че споразумението за определяне на условията за участие на заетите лица, приложимо за SE, създадено чрез преобразуване, като посоченото в тази разпоредба, трябва да предвижда отделно гласуване за избора, в качеството им на представители на заетите лица в надзорния съвет на SE, на определен дял предложени от синдикатите кандидати, щом като приложимото право налага провеждането на такова отделно гласуване по отношение на състава на надзорния съвет на подлежащото на преобразуване в SE дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Ришар дьо ла Тур

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-244/22: Mara-Tóni, Определение от 6 септември 2022 г.

Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник относно съдържанието и мотивите на преюдициалното запитване?
Позволява ли представената от националния съд информация на Съда да даде полезен отговор и на заинтересованите страни да представят становища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Определения

Rantos

Преюдициално запитване

Унгарски

Дело C-948/19: Manpower Lit, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Следва ли член 1 от Директива 2008/104/EО да се тълкува в смисъл, че предоставянето от агенция за временна заетост на лица, сключили трудов договор с нея, на EIGE, за да полагат труд в този институт, попада в приложното поле на тази директива?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 да се тълкува в смисъл, че длъжността, заета от нает чрез агенция за временна заетост работник, който е назначен в EIGE, може да се счита за „същото работно място“ по смисъла на тази разпоредба, дори и ако се предположи, че всички длъжности, за които EIGE е наело пряко работници, включват изпълнението на задачи, които могат да бъдат изпълнявани единствено от лица, към които се прилага Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Предстои добавяне

Преюдициално запитване

Литовски

Дело C-928/19: EPSU/Комисия, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.

Разполага ли Европейската комисия с право на преценка дали да представи на Съвета предложение за решение за изпълнение на споразумение между социалните партньори на равнището на Съюза по член 155, параграф 2 ДФЕС, или е длъжна да го направи при съвместно искане на подписалите страни?
Притежават ли правните актове, приети от Съвета на основание член 155, параграф 2 ДФЕС, законодателен характер по смисъла на член 289 ДФЕС?
Допустимо ли е ограничаване на съдебния контрол върху решението на Комисията да не представи предложение за изпълнение на споразумение между социалните партньори, с оглед на политическия характер на тази преценка?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на решението на Комисията за отказ да представи предложение за изпълнение на споразумението и са ли мотивите му достатъчни и обосновани от фактическа и правна страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Pikamae

Жалба за отмяна, Обжалване

Английски

Дело C-396/18: Cafaro, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.

Принципи на правото на Съюза | | Транспорт

Противоречи ли националната правна уредба съгласно [DPCM], приет в изпълнение на член 748, трета алинея от Кодекса за корабоплаването и въздухоплаването, с който се приема Правилник за ограниченията при наемането на работа на летателния персонал на [DQ], и която по-специално предвижда автоматичното прекратяване на трудовото правоотношение при навършване на 60 години, на Регламент № 1178/2011, който определя възрастова граница от 65 години за наемането на работа на пилоти в търговския въздушен транспорт, и в случай че специалната национална правна уредба бъде оставена без приложение, приложим ли е посоченият регламент в настоящия случай?
При условията на евентуалност, ако се приеме че Регламент [№ 1178/2011] е неприложим към разглежданата хипотеза ratione materiae, в противоречие ли е посочената национална правна уредба с принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, предвиден в Директива 2000/78 и в [член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз], който намира конкретен израз в [тази директива]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Szpunar

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-439/18: AEAT (Изчисляване на трудовия стаж на работниците на непълно работно време от вертикален цикличен…, Определение от 15 октомври 2019 г.

Допуска ли правото на Европейския съюз национална уредба и практика, при която при работници на непълно работно време с вертикално цикличен характер при изчисляване на трудовия стаж за придобиване на право на тригодишни премии за прослужено време се вземат предвид само действително отработените периоди, докато при работници на пълно работно време такова ограничение не се прилага?
Представлява ли подобна национална уредба или практика по-неблагоприятно третиране въз основа на работа на непълно работно време, което е забранено от правото на Съюза, и има ли обективно оправдание за това различно третиране?
Води ли разглежданата национална уредба и практика до непряка дискриминация по пол по смисъла на Директива 2006/54, като засяга значително по-голям брой жени, и може ли това да бъде обективно обосновано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - седми състав

Определения

Kokott

Преюдициално запитване

Испански

12 3 4 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.