всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11 - Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-342/12: Worten, Съдебно решение от 30 май 2013 г.

Следва ли член 2 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че понятието „лични данни“ обхваща регистрирането на работното време, т.е. посочването за всеки работник на часовете, в които започва и приключва работа, както и на паузите или периодите, които не се включват в работното време?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, длъжна ли е португалската държава да предвиди съгласно член 17, параграф 1 от Директива 95/46 подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу случайно или неправомерно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп, в частност когато обработването включва предаване на данните по мрежа?
Също в случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, ако държавата членка не вземе мерки в изпълнение на член 17, параграф 1 от Директива 95/46 и работодателят, който отговаря за обработването на тези данни, възприеме система на ограничен достъп до тях, недопускаща автоматичното ѝ консултиране от страна на компетентния национален орган за контрол на условията на труд, трябва ли принципът на предимство на правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да наложи санкция на работодателя за посоченото поведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/12: Wohlfahrt/СХВП, Определение от 30 май 2013 г.

Приложимо ли е задължението за доказване на сериозното използване на по-ранна национална марка, когато петгодишният срок по член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 не е изтекъл към датата на публикуване на заявката за марка на Общността?
Допустимо ли е в рамките на опозиционно производство по Регламент № 40/94 да се разглежда въпросът за злоупотреба с право или валидността на националната по-ранна марка, на която е основана опозицията?
Как следва да се оценява рискът от объркване между знаци, когато общият елемент няма описателен характер за преобладаващата част от релевантната публика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/12: Arav/H.Eich и СХВП, Определение от 16 май 2013 г.

Ограничена ли е компетентността на Съда на Европейския съюз в касационно производство само до правни въпроси, когато се обжалва решение на Общия съд по спор за марки на Европейския съюз?
Може ли автоматично да се приеме, че при комбинирани марки фамилното име винаги има по-висока отличителност от собственото име при оценка на риска от объркване?
Следва ли прилагането на национална съдебна практика относно силна отличителност на марка, която не е концептуално свързана със стоките или услугите, за целите на правото на Европейския съюз по спорове относно марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-564/11: Consulta Regionale Ordine Ingegneri della Lombardia и др., Определение от 16 май 2013 г.

Разпоредбите на правото на Европейския съюз относно обществените поръчки допускат ли национална уредба, която позволява сключването без провеждане на процедура по конкуренция на договор за сътрудничество между публични субекти, когато договорът не служи за реализиране на обща задача за предоставяне на обществена услуга, не е изключително подчинен на обществения интерес или може да постави частен изпълнител в привилегировано положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/12: You-Q/СХВП, Определение от 14 май 2013 г.

Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 по отношение на възможността за възникване на връзка и неоснователно извличане на полза между марки за стоки, които не са подобни, когато по-ранните марки имат висока репутация?
Подлежат ли на съдебен контрол във фазата на касационно обжалване фактическите преценки на Общия съд относно релевантната публика, репутацията на по-ранните марки и връзката между знаците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-197/11: Libert и др., Съдебно решение от 8 май 2013 г.

Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от [Директива 2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [фламандския указ], — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, [параграф] 2 от Указа?
Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с [Решение УОИИ], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по членове 3.1.3 и 3.1.10, член 4.1.20, [параграф] 3, [втора] алинея и членове 4.1.21 и 4.1.23 от [фламандския указ] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали — трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-584/11: Dow AgroSciences и др./Комисия, Определение от 7 май 2013 г.

Правилно ли тълкува Общият съд разпоредбите относно допустимостта на нови изследвания и допълнителни данни съгласно член 8, параграфи 2 и 5 от Регламент № 451/2000?
Позволява ли член 5, параграф 2 от Решение 1999/468/ЕО Комисията да изменя, отлага или оттегля предложения без да ги подлага веднага на гласуване в Постоянния комитет?
Дали критериите за персистентност, биоразградимост, биоакумулация и транспорт по въздуха, използвани при преценката по Директива 91/414/ЕИО, са допустими и съвместими с POP-критериите и принципа на правна сигурност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/12: Colloseum Holding, Съдебно решение от 18 април 2013 г.

Следва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 40/94 да се тълкува в смисъл,
1) че марка, която е част от комбинирана марка и е придобила отличителност единствено в резултат на използването на комбинираната марка, може да се счита за използвана по начин, който гарантира запазването на правата на притежателя ѝ, когато е използвана само комбинираната марка,
2) че дадена марка може да се счита за използвана по начин, който гарантира запазването на правата на притежателя ѝ, когато тази марка е използвана единствено заедно с друга марка, за потребителите двете марки са самостоятелни отличителни знаци и освен това самото съчетание на двете марки е регистрирано като марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-274/11: Испания и Италия/Съвет, Съдебно решение от 16 април 2013 г.

Разполага ли Съветът на Европейския съюз с компетентност да разреши засилено сътрудничество за създаването на единна патентна защита?
Являва ли се решението за разрешаване на засилено сътрудничество злоупотреба с власт, като цели заобикаляне на изискването за единодушие и изключване на определени държави членки?
Спазено ли е изискването решението за разрешаване на засилено сътрудничество да се приема като крайна мярка, след като е установено, че целите не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло?
Съответства ли решението за разрешаване на засилено сътрудничество на изискванията на член 20, параграф 1 ДЕС и на членове 118 ДФЕС, 326 ДФЕС и 327 ДФЕС, включително по отношение на вътрешния пазар, конкуренцията и правата на неучастващите държави членки?
Нарушена ли е съдебната система на Съюза поради липса на яснота относно приложимия правораздавателен режим при създаването на единна патентна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-636/11: Berger, Съдебно решение от 11 април 2013 г.

Следва ли член 10 от Регламент (ЕО) № 178/2002 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която дава възможност за информиране на обществеността, като се посочи името на храната или фуража, както и на предприятието за храни или фуражи, под чието наименование или търговска фирма е произведен(а), обработен(а) или е пуснат(а) на пазара храната или фуражът, когато на пазара се пусне или е било пуснато значително количество от дадена храна, която не е вредна за здравето, но не е годна за консумация от човека, и в частност предизвиква отвращение, или когато поради своята специфичност подобна храна е била пусната на пазара в незначителни количества, но през продължителен период от време?
Следва ли на първия въпрос да се отговори по различен начин, ако фактите са настъпили преди 1 януари 2007 г., но националното право вече е било адаптирано към посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form