4.11.18 - Безопасност на храните
Безопасност на храните
Дело C-316/10: Danske Svineproducenter, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Трябва ли член 288, втора алинея ДФЕС и член 37 от Регламент (ЕО) № 1/2005, както и член 3, втора алинея, букви е) и ж) от Регламента във връзка с точка 1.1, буква е) и точка 1.2 от глава II от приложение I към този регламент и член 3, втора алинея, буква ж) от същия регламент във връзка с глава VII, раздел Г от това приложение да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не могат да приемат национални правила, които въвеждат подробни изисквания при автомобилния транспорт на свине за вътрешна височина при транспорт, за височина за извършване на проверка и за гъстота на натоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/10: Monsanto и др., Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
1. Когато генетично модифициран организъм, който представлява фураж, е пуснат на пазара преди публикуването на Регламент № 1829/2003 и съответното разрешение се запазва в сила съгласно разпоредбите на член 20 от този регламент преди произнасянето по заявлението за ново разрешение, което трябва да бъде подадено в приложение на същия регламент, трябва ли да се счита, че разглежданият продукт е сред продуктите, посочени в разпоредбите на член 12 от Директива 2001/18, и в такъв случай прилага ли се за този генетично модифициран организъм само член 34 от Регламент № 1829/2003 — що се отнася до спешните мерки, които могат да бъдат приети след издаването на разрешението за пускане на пазара, — или напротив, такива мерки могат да бъдат приети от държава членка на основание член 23 от Директива 2001/18 и националните разпоредби за транспонирането ѝ?
2. В случай че спешните мерки могат да се приложат само в рамките на разпоредбите на член 34 от Регламент № 1829/2003, може ли мерки като съдържащите се в заповедта от 5 декември 2007 г. (първа жалба за отмяна) и в заповедта от 7 февруари 2008 г. (още десет жалби), изменена със заповедта от 13 февруари 2008 г., да бъдат приети от органите на държава членка и при какви условия в рамките на посоченото в член 53 от Регламент № 178/2002 овладяване на риска или на временните защитни мерки, които могат да бъдат приети от държава членка на основание член 54 от същия регламент?
3. В случай че органите на държава членка могат да предприемат действия на основание член 23 от Директива 2001/18 или на основание член 34 от Регламент № 1829/2003, или и на едното, и на другото от тези правни основания, жалбата поставя въпроса — като се има предвид по-специално принципът за предпазливост — какви изисквания в областта на установяването на риска, оценката на вероятността той да се реализира и преценката на естеството на неговите последици налагат съответно разпоредбите на член 23 от Директивата, който обвързва прилагането на спешните мерки като временната забрана за използването на продукта с условието държавата членка да има „изчерпателни основания да счита, че даден ГМО […] представлява риск за […] околната среда“, и разпоредбите на член 34 от Регламента, който обвързва прилагането на такава мярка с условието да е „очевидно, че продукт[ите] […] могат да представляват сериозен риск за […] околната среда“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/09: Bablok и др., Съдебно решение от 6 септември 2011 г.
Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент [№ 1829/2003], достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?
При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 във връзка с тези на член 4, параграф 2 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/09: Rakvere Piim и Maag Piimatööstus, Съдебно решение от 7 юли 2011 г.
Трябва ли член 27, параграф 4, буква а) от Регламент [№ 882/2004] да се тълкува в смисъл, че допуска възможността за посочените в раздел А от приложение IV към този регламент дейности от оператора да се поиска да заплати такса, чийто размер е равен на установените в раздел Б от приложение IV към споменатия регламент минимални стойности, дори когато направените от компетентните органи разходи във връзка с точките, изброени в приложение VI от този регламент, са по-ниски от тези минимални стойности?
Има ли държавата членка право при условията, упоменати в предходния въпрос, за посочените в раздел А от приложение IV към Регламент [№ 882/2004] дейности да въведе такси, чийто размер е по-нисък от минималните предвидени в раздел Б от приложение IV към Регламента стойности, когато направените от компетентните органи разходи във връзка с точките, изброени в приложение VI от Регламента, са по-ниски от тези минимални стойности, ако не са изпълнени условията, предвидени в член 27, параграф 6 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/09: Viamex Agrar Handel, Съдебно решение от 30 юни 2011 г.
Прилага ли се глава VII, точка 48, параграф 5 от приложението към Директива 91/628 към железопътния транспорт?
Длъжна ли е юрисдикцията, когато е сезирана със случай, при който нарушението на Директива 91/628 не е довело до смъртта на животните, да провери по принцип дали компетентният орган на държавата членка е приложил член 5, параграф 3 от Регламент № 615/98 в съответствие с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-346/09: Denkavit Nederland и др., Съдебно решение от 22 юни 2011 г.
Трябва ли общностното право, и по-специално Директива 90/425/ЕИО, Решение 94/381/ЕО и Решение 2000/766/ЕО, да се тълкува в смисъл, че забрана съгласно националното право като тази по член 2 от временната правна уредба за производството и пускането в продажба на преработени животински протеини за хранене на стопански животни по съображения за защита от СЕГ е несъвместима с [посоченото право], когато съгласно националното право тя:
– e влязла в сила на 15 декември 2000 г. (тоест преди Решение 2000/766/ЕО) и
– временно се е прилагала (до приемането на Решение [2001/9/ЕО] от 29 декември 2000 г.) също и за рибното брашно и дикалциевия фосфат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/09: Mensch und Natur, Съдебно решение от 14 април 2011 г.
Изключва ли член 249, четвърта алинея ЕО тълкуването на решение на Комисията, което съгласно своя текст е адресирано само към определено лице, в смисъл че това решение е задължително и за други предприятия, които с оглед на смисъла и целта на [това] решение следва да се третират по същия начин?
Решение [2000/196], съгласно член 1 от което не се разрешава пускането на пазара в Общността на [стевия] като храна или хранителна съставка, задължително ли е и за [Mensch und Natur], което понастоящем [я] продава в Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/10: Vlaamse Dierenartsenvereniging и Janssens, Съдебно решение от 14 април 2011 г.
Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която налага номериране на паспортите за домашни любимци, изразяващо се в уникален номер, съставен от двуцифрения ISO код на Кралство Белгия „BE“, следван от двуцифрения отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер?
Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него не допускат ли правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която, от една страна, паспортът за домашни любимци се използва не само като документ за пътуване на основание на правната уредба на Съюза, а и като доказателство на национално равнище за идентификацията и регистрацията на кучетата и от друга страна, данните относно идентификацията на собственика и на животното се вписват в паспорта по начин, различен от предвидения в Решение 2003/803, като измененията в данните се отбелязват чрез поставяне на самозалепващи се етикети с новите данни върху предишните данни?
Национални разпоредби като съдържащите се в белгийската правна уредба, свързани, от една страна, с паспортите за домашни любимци и използването им като доказателство за идентификацията и за регистрацията на кучетата, както и с използването на самозалепващи се етикети за вписване на измененията относно идентификацията на собственика и на животното и от друга страна, с определянето на уникалния номер за кучета и порове, трябва ли да се разглеждат като технически регламенти по смисъла на Директива 98/34?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/09: Комисия/Италия, Съдебно решение от 25 ноември 2010 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално правило, което позволява добавянето на прилагателното „чист“ или на израза „чист шоколад“ към търговското наименование на шоколадови продукти, които не съдържат растителни мазнини, различни от какаово масло?
Допустимо ли е национално правило, което допуска допълване на търговските наименования на шоколадови продукти с обозначения относно критерии за качество, извън изчерпателно определените в член 3, параграф 5 от Директива 2000/36 условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/08: Solgar Vitamin’s France и др., Съдебно решение от 29 април 2010 г.
Следва ли Директива 2002/46/ЕО, и по-конкретно член 5, параграф 4 и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храните, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директива 2002/46/ЕО, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директива 2002/46?
При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46, може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.