всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.10 - Данъчни разпоредби

Данъчни разпоредби

Дело C-187/14: DSV Road, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.

Следва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при положение като това в главното производство е налице отклоняване от митнически надзор, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 204 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в положение като това в главното производство възниква митническо задължение, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 859 от [регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата в главното производство е налице нарушение на задължения, които нямат сериозни последици за същинското развитие на митническия режим, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Може ли държавата членка на вноса да откаже на данъчнозадълженото лице, определено от същата държава членка като платец за ДДС, приспадането при внос съгласно член 168, буква д) от Директивата за ДДС, когато за плащането на ДДС при внос е задължен превозвачът на въпросните стоки, който не е вносителят и собственикът на стоките, а извършва обикновен превоз и отговаря за митническото освобождаване като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-256/14: Lisboagás GDL, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.

Следва ли член 9, параграф 1, член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че стойността на таксите, като разглежданите в главното производство, която е платена на общините от дружеството — концесионер на газоразпределителната мрежа, поради използването на публичната собственост на посочените общини и която впоследствие е прехвърлена от това дружество в тежест на друго дружество, натоварено с продажбата на газ, а след това от последното — на крайните потребители, трябва да се включи в данъчната основа за начисляване на ДДС, приложима за услугата, предоставена от първото на второто от тези дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-678/13: Комисия/Полша, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на ДДС за доставки на медицинско оборудване, помощни средства и други апарати, които не са предназначени за лично и изключително ползване от хора с увреждания или които обичайно не са предназначени за облекчаване или лечение на увреждания?
Съвместимо ли е с правото на Съюза прилагането на намалена ставка на ДДС за продукти, които не са фармацевтични продукти, обичайно използвани за здравни грижи, профилактика на заболявания и лечение с медицински или ветеринарни цели, нито продукти за контрацепция и женска хигиенна защита?
Могат ли социални съображения да оправдаят прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на стоки, които не попадат в обхвата на приложение III към Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/14: Kernkraftwerke Lippe-Ems, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която изпитва съмнения относно съвместимостта на национален законодателен акт както с правото на Съюза, така и с конституцията на съответната държава членка, е лишена от правото или е освободена от задължението в предвидените случаи да сезира Съда с въпроси относно тълкуването или валидността на това право поради обстоятелството, че е налице висящо производство за инцидентен контрол за конституционност на същия законодателен акт пред компетентната да упражнява такъв контрол национална юрисдикция?
Трябва ли член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 и член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел?
Трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда данъчно облагане на използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел, а при положителен отговор — дали платците на този данък могат да оспорват събирането му поради това, че той представлява забранена от нея държавна помощ?
Трябва ли член 93, параграф 1 АЕ, член 191 АЕ във връзка с член 3, параграф 1 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 192, параграф 2 АЕ във връзка с член 1, параграф 2 АЕ и член 2, буква г) АЕ да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-285/14: Brasserie Bouquet, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 92/83 да се тълкува в смисъл, че условието дадена пивоварна да не произвежда по предоставен лиценз не е изпълнено, ако въпросната пивоварна произвежда бирата си в съответствие с договор, по силата на който тя се ползва с разрешение да използва марките и технологията на производство на трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/14: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на ДДС за доставки на услуги по инсталиране на енергоспестяващи материали и за доставки на самите материали, когато тези доставки не могат да се считат за предоставяне, строителство, реновиране или изменение на жилища като част от социална политика по смисъла на категория 10 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО?
Съвместимо ли е с правото на Съюза прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на услуги по инсталиране на енергоспестяващи материали и за доставки на самите материали, когато тези доставки попадат извън обхвата на „реновиране и ремонт на частни жилища“ по смисъла на категория 10a от приложение III към Директива 2006/112/ЕО или включват материали, които представляват значителна част от стойността на предоставяната услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/14: SMK, Съдебно решение от 30 април 2015 г.

Трябва ли член 55 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., да се тълкува в смисъл, че се прилага в случай като този по главното производство, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на ДДС едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/14: Property Development Company, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Лихвите по заемния капитал, които съгласно член 35, параграф 4 от Четвърта директива 78/660 могат да бъдат включени в производствените разходи, доколкото се отнасят до периода на производството, част ли са от данъчната основа при отделяне на стоката за употреба по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива, и по-точно от „себестойността“ по смисъла на член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива и/или от съпътстващите разходи по смисъла на член 11, А, параграф 2 от същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/14: GST – Sarviz Germania, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Разпоредбата на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи единствено и само от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, или от лицето, на което са доставени стоките или услугите, в случаите, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, доколкото това е предвидено от съответната държава членка, но не и от двете едновременно?
Ако се приеме, че ДДС се дължи само от едното от двете лица — или доставчика, или получателя, в случаите, когато това е предвидено от съответната държава членка, то следва ли правилото на чл. 194 от Директивата да бъде спазено и в случаите, когато получателят на услугите е прилагал неправилно механизма за самоначисляване, воден от презумпцията, че доставчикът не е формирал постоянен обект за целите на ДДС на територията на Република България, а в крайна сметка доставчикът е формирал постоянен обект относно предоставените услуги?
Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, според която въпреки приложеното самоначисляване от страна на получателя на услугите, ДДС е начислен втори път и на доставчика по сделката, като се вземе предвид, че за доставката данък вече е начислен от получателя, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на данъчните документи е неприложим?
Принципът на неутралитет на данъка върху добавена стойност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба данъчната администрация да откаже да възстанови повторно начисления ДДС на доставчика по доставка, за която получателят е начислявал ДДС по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, при положение, че данъчната администрация е отказала правото на получателя да приспадне повторно начисления данък върху добавената стойност поради липса на съответен данъчен документ, а режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим поради наличие на влязъл в сила ревизионен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/13: Drukarnia Multipress, Съдебно решение от 22 април 2015 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че [КДА] следва да се счита за капиталово дружество по смисъла на посочените разпоредби, ако от правното естество на това дружество следва, че само част от капитала и от съдружниците могат да отговарят на условията, предвидени в член 2, параграф 1, букви б) и в) от тази директива?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли член 9 от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че като допуска държава членка да не счита за капиталови дружества посочените в член 2, параграф 2 от Директивата субекти, той предоставя на държавата членка свободата да реши дали да облага тези субекти с данък върху вноските в капитала?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1414243444567 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form