4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Отговорен ли е вносителят (деклараторът), който в момента на вноса иска освобождаване от заплащането на ДДС (внос по режим 42), тъй като стоките са предназначени за доставка в друга държава членка, за заплащането на ДДС (ако впоследствие се установи липсата на необходимите условия за освобождаване) по същия начин, по който е отговорен за плащането на митническото задължение?
В случай на отрицателен отговор, еднаква ли е отговорността на вносителя (декларатора) с отговорността на данъчнозадълженото лице, което извършва освободена вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС?
В последната хипотеза, трябва ли субективният елемент на вносителя (заявителя), целящ да злоупотреби със системата на ДДС, да се преценява различно от случая на вътреобщностна доставка на стоки, посочена в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС
Трябва ли тази преценка да бъде по-снизходителна с оглед на факта, че при митнически режим 42 освобождаването от плащане на ДДС следва да е предварително разрешено от митническия орган, или преценката трябва да бъде по-строга, тъй като става въпрос за сделки, свързани с първо навлизане на стоки от трети страни на вътрешния пазар на [Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Mengozzi

Словенски

Дело C-153/17: Volkswagen Financial Services (UK), Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 18 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 173 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки по продажба на превозни средства на изплащане — Стоки и услуги, използвани за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки — Възникване и обхват на правото на приспадане — Подлежаща на приспадане част“ По дело C‑153/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) с акт от 22 март 2017 г., постъпил в Съда на 27 март 2017 г., в рамките на производство по дело Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу Volkswagen Financial Services (UK) Ltd, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: E. Regan, председател на пети състав, изпълняващ функцията на председател на шести състав, C. G. Fernlund (докладчик) и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Volkswagen Financial Services (UK) Ltd, от N. Shaw, QC, и M. Jones, barrister, упълномощени от A. Brown, solicitor, – за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от O. Thomas, QC, и A. Mannion, barrister, – за Европейската комисия, от N. Gossement и R. Lyal, в качеството на представители, след като ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Szpunar

Дело C-504/17: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.

Данъчни въпроси

JUDGMENT OF THE COURT (Eighth Chamber) 17. October 2018 ( *1 ) (Failure of a Member State to fulfil obligations — Taxation of energy products and electricity — Directive 2003/96/EC — Articles 4 and 7 — Application of the minimum levels of taxation applicable to motor fuels — Directive 95/60/EC — Fiscal marking of gas oils and kerosene — Refuelling of private pleasure craft) In Case C‑504/17, ACTION under Article 258 TFEU for failure to fulfil obligations, brought on 21 August 2017, European Commission, represented by F. Tomat and J. Tomkin, acting as Agents, applicant, v Ireland, represented by M. Browne, G. Hodge, J. Quaney and A. Joyce, acting as Agents, and by F. Callanan, Senior Counsel, and B. Doherty, Barrister-at-Law, defendant, THE COURT (Eighth Chamber), composed of M. Vilaras (Rapporteur), President of the Fourth Chamber, acting as President of the Eighth Chamber, J. Malenovský and M. Safjan, Judges, Advocate General: N. Wahl, Registrar: A. Calot Escobar, having regard to the written procedure, having decided, after hearing the Advocate General, to proceed to judgment without an Opinion, gives the following Judgment 1. By its action, the European Commission asks the Court to: – declare that, by not ensuring the application of the minimum levels of taxation applicable to motor fuels laid down by Council Directive 2003/96/EC of 27 October 2003 restructuring the Community framework for the taxation of energy products and electricity (OJ 2003 L 283, p. 51), Ireland has failed to fulfil its obligations under Articles 4 and 7 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Wahl

Дело C-249/17: Ryanair, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 17 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество — Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито — Непредоставяне на такива услуги — Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги“ По дело C‑249/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) с акт от 8 май 2017 г., постъпил в Съда на 12 май 2017 г., в рамките на производство по дело Ryanair Ltd срещу The Revenue Commissioners, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняващ функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев, E. Regan и C. G. Fernlund (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Ryanair Ltd, от T. Mc Namara, solicitor, R. Aylward, BL, и M. Hayden, SC, – за The Revenue Commissioners, от M. Browne, L. Williams и A. Joyce, в качеството на представители, – за Ирландия, от M. Browne, L. Williams и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от S. Davey, solicitor, Ú. Tighe, BL, и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Дело C-503/17: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.

Данъчни въпроси

JUDGMENT OF THE COURT (Eighth Chamber) 17. October 2018 (*) (Failure of a Member State to fulfil obligations — Directive 95/60/EC — Fiscal marking of gas oils and kerosene — Refuelling of private pleasure craft) In Case C‑503/17, ACTION under Article 258 TFEU for failure to fulfil obligations, brought on 21 August 2017, European Commission, represented by F. Tomat and J. Tomkin, acting as Agents, applicant, v United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, represented by S. Brandon, acting as Agent, and by M. Gray, Barrister, defendant, THE COURT (Eighth Chamber), composed of M. Vilaras (Rapporteur), President of the Fourth Chamber, acting as President of the Eighth Chamber, J. Malenovský and M. Safjan, Judges, Advocate General: N. Wahl, Registrar: A. Calot Escobar, having regard to the written procedure, having decided, after hearing the Advocate General, to proceed to judgment without an Opinion, gives the following Judgment 1. By its application, the European Commission asks the Court to declare that, by allowing the use of marked fuel for the purposes of propelling private pleasure craft, the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland has failed to fulfil its obligations under Council Directive 95/60/EC of 27 November 1995 on fiscal marking of gas oils and kerosene (OJ 1995 L 291, p. 46), and to order the United Kingdom to pay the costs. Legal context European Union law Directive 2003/96/EC 2. As is apparent from Article 2(1)(b) and Article 2(5) of Council Directive 2003/96/EC of 27 October 2003 restructuring the Community ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Wahl

Дело C-69/17: Gamesa Wind România, Съдебно решение от 12 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 12 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане — Покупки, направени от данъчнозадълженото лице, обявено за „неактивно“ от данъчната администрация — Отказ на правото на приспадане — Принципи на пропорционалност и неутралитет на ДДС“ По дело C‑69/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) с акт от 16 ноември 2016 г., постъпил в Съда на 8 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, с предишно наименование Gamesa Wind România SRL, срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Rosas (докладчик), председател на състава, C. Toader и A. Prechal, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, от A. Stănoiu и O. Marian, avocaţi, – за румънското правителство, първоначално от H. R. Radu, впоследствие от C.‑R. Canţăr, R. I. Haţieganu и L. Liţu, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от G.‑D. Balan и R. Lyal, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Mengozzi

Румънски

Дело C-5/17: DPAS, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Представлява ли освободена доставка на услуги за превод или плащане по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице в главното производство, състояща се от указание — въз основа на нареждане за директен дебит — данъчнозадълженото лице да изтегли чрез директен дебит определена парична сума от банковата сметка на пациента и след удържане на възнаграждението си да я прехвърли на зъболекаря на пациента и на застрахователя
По-специално навеждат ли решения [от 26 май 2016 г., Bookit (C‑607/14, EU:C:2016:355) и от 26 май 2016 г., National Exhibition Centre (C‑130/15, непубликувано, EU:C:2016:357),] на извода, че освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС] не е приложимо за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, която не включва дебитирането или кредитирането от самото данъчнозадължено лице на никакви контролирани от него сметки, но която при превод на средства е от основно значение за този превод
Или решение [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646),] навежда на обратния извод?
Какви релевантни принципи следва да се приложат, когато се определя дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело попада в обхвата на понятието „събиране на дългове“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС]
По-специално, ако (както е постановил Съдът в решението си [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646)] по отношение на същата или много сходна услуга) тази услуга представлява събиране на дългове, когато се предоставя на лицето, на което се дължи плащането (а именно зъболекарите по настоящото дело и по [цитираното] дело), представлява ли тя също събиране на дългове и когато се предоставя на лицето, което дължи плащането (а именно пациентите по настоящото дело)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Saugmandsgaard Oe

Дело C-140/17: Gmina Ryjewo, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Следва ли членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на неутралитет на ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, е използван първоначално за необлагаеми дейности, а от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва актива за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Полски

Дело C-154/17: E LATS, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.

Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че могат да се считат за стоки втора употреба придобитите от търговец употребявани вещи, които (както в разглеждания случай) съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават главно за да се извлекат съдържащите се в тях благородни метали или скъпоценни камъни?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, какво е от значение с оглед на ограничаването на приложимостта на специалния режим — знанието на търговеца за намерението на следващия купувач да извлече благородните метали или скъпоценните камъни, съдържащи се в употребяваните вещи, или обективните характеристики на сделката (количеството изделия, правното положение на насрещната страна по сделката и т.н.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Bobek

Латвийски

Дело C-320/17: Marle Participations, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.

Дали и евентуално при какви условия отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерно дружество е израз на пряка или непряка намеса в управлението на същото дъщерно дружество, която придава на придобиването и притежаването на дялове от дъщерното дружество характер на икономически дейности по смисъла на Директивата [за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Mengozzi