4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на ДДС за доставки на медицинско оборудване, помощни средства и други апарати, които не са предназначени за лично и изключително ползване от хора с увреждания или които обичайно не са предназначени за облекчаване или лечение на увреждания?
Съвместимо ли е с правото на Съюза прилагането на намалена ставка на ДДС за продукти, които не са фармацевтични продукти, обичайно използвани за здравни грижи, профилактика на заболявания и лечение с медицински или ветеринарни цели, нито продукти за контрацепция и женска хигиенна защита?
Могат ли социални съображения да оправдаят прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на стоки, които не попадат в обхвата на приложение III към Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага намалена ставка на ДДС за доставки на услуги по инсталиране на енергоспестяващи материали и за доставки на самите материали, когато тези доставки не могат да се считат за предоставяне, строителство, реновиране или изменение на жилища като част от социална политика по смисъла на категория 10 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО?
Съвместимо ли е с правото на Съюза прилагането на намалена ставка на ДДС за доставки на услуги по инсталиране на енергоспестяващи материали и за доставки на самите материали, когато тези доставки попадат извън обхвата на „реновиране и ремонт на частни жилища“ по смисъла на категория 10a от приложение III към Директива 2006/112/ЕО или включват материали, които представляват значителна част от стойността на предоставяната услуга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Szpunar

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Трябва ли член 55 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., да се тълкува в смисъл, че се прилага в случай като този по главното производство, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на ДДС едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Унгарски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Лихвите по заемния капитал, които съгласно член 35, параграф 4 от Четвърта директива 78/660 могат да бъдат включени в производствените разходи, доколкото се отнасят до периода на производството, част ли са от данъчната основа при отделяне на стоката за употреба по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива, и по-точно от „себестойността“ по смисъла на член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива и/или от съпътстващите разходи по смисъла на член 11, А, параграф 2 от същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Szpunar

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Разпоредбата на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи единствено и само от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, или от лицето, на което са доставени стоките или услугите, в случаите, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, доколкото това е предвидено от съответната държава членка, но не и от двете едновременно?
Ако се приеме, че ДДС се дължи само от едното от двете лица — или доставчика, или получателя, в случаите, когато това е предвидено от съответната държава членка, то следва ли правилото на чл. 194 от Директивата да бъде спазено и в случаите, когато получателят на услугите е прилагал неправилно механизма за самоначисляване, воден от презумпцията, че доставчикът не е формирал постоянен обект за целите на ДДС на територията на Република България, а в крайна сметка доставчикът е формирал постоянен обект относно предоставените услуги?
Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, според която въпреки приложеното самоначисляване от страна на получателя на услугите, ДДС е начислен втори път и на доставчика по сделката, като се вземе предвид, че за доставката данък вече е начислен от получателя, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на данъчните документи е неприложим?
Принципът на неутралитет на данъка върху добавена стойност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба данъчната администрация да откаже да възстанови повторно начисления ДДС на доставчика по доставка, за която получателят е начислявал ДДС по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, при положение, че данъчната администрация е отказала правото на получателя да приспадне повторно начисления данък върху добавената стойност поради липса на съответен данъчен документ, а режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим поради наличие на влязъл в сила ревизионен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Szpunar

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

1) В светлината на системата за ДДС, основана на Директивата за ДДС, по-специално с оглед на член 9 и член 193 във връзка с член 199, параграф 1, буква ж), допустима ли е норма от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която въвежда изключения от общите принципи в правната уредба на ДДС, преди всичко във връзка с правните субекти, които са задължени да изчисляват и събират данъци, като създава правната фигура на лице — платец на данъка, т.е. на правен субект, който е задължен да изчислява размера на данъка вместо данъчнозадълженото лице, да го събира от данъчнозадълженото лице и да го внася своевременно в данъчния орган?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) В светлината на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустима ли е разпоредба от националното право като тази на член 18 от Закона за ДДС, според която по-специално данъците върху доставки на недвижими имоти по пътя на принудителното изпълнение за стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, се изчисляват, събират и внасят от натоварения с извършаването на мерки по принудително изпълнение съдебен изпълнител, който като лице — платец на данъка, отговаря за неизпълнение на това задължение?
б) Допустима ли е, с оглед на членове 206, 250 и 252 от Директивата за ДДС и на произтичащия от нея принцип на неутралитет, разпоредба от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която задължава посоченото в тази разпоредба лице — платец на данъка, да изчислява, събира и внася ДДС върху извършени по пътя на принудителното изпълнение доставки на стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, и то в рамките на важащия за данъчнозадълженото лице данъчен период в размер на сумата, която се получава като цената, получена от продажбата на стоката, намалена с ДДС, се умножи по съответната данъчна ставка, без от тази сума да се приспада сумата на данъка, платен по получени доставки от данъчнозадълженото лице от началото на данъчния период до датата на събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че сертифицирани от държавата лица, полагащи грижи, които предоставят услугите си непосредствено на нуждаещите се от грижи и/или предприятие, осигуряващо временна работа, което предоставя такъв персонал на заведения, признати за благотворителни, попадат в обхвата на понятието „организации, признати за благотворителни“ по смисъла на посочената разпоредба?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Mengozzi

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Данъчни въпроси

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз прилагането на намалена ставка на данък върху добавената стойност за доставката на дигитални или електронни книги от държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mengozzi

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Данъчни въпроси

Съвместимо ли е прилагането на намалена ставка на ДДС от 3 % за доставката на електронни книги с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност?
Може ли доставката на електронни книги да се квалифицира като доставка на стоки или услуги, за които е допустимо прилагането на намалена ставка на ДДС съгласно приложение III към Директива 2006/112/ЕО?
Позволяват ли членове 110 и 114 от Директива 2006/112/ЕО прилагането на намалена ставка на ДДС от 3 % за доставката на електронни книги, независимо от останалите разпоредби на директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mengozzi

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Следва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г., да се тълкува в смисъл, че когато предвидено в националното право освобождаване от данък върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане?
Следва ли член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба?
Следва ли член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав