4.10.02.01.08.06 - Възстановяване

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) 25 октомври 2012 година ( *1 ) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ По съединени дела C-318/11 и C-319/11 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Förvaltningsrätten i Falun (Швеция) с актове от 21 юни 2011 г., постъпили в Съда на 27 юни 2011 г., в рамките на производства по дела Daimler AG (C-318/11), Widex A/S (C-319/11) срещу Skatteverket, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: г-н L. Bay Larsen (докладчик), изпълняващ длъжността председател на осми състав, г-жа A. Prechal и г-н E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-жа C. Strömholm, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 май 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за Daimler AG, от M. Punkki, advokat, — за Widex A/S, от г-жа M. Selin, jur.kand., — за Skatteverket, от г-жа K. Alvesson, в качеството на представител, — за шведското правителство, от г-жа C. Meyer-Seitz, в качеството на представител, — за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-н J. Enegren, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Trstenjak

Шведски

Дело C-427/10: Banca Antoniana Popolare Veneta, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Допускат ли принципите на ефективност, на недопускане на дискриминация и на данъчен неутралитет в областта на ДДС национална правна уредба или практика, които предвиждат, че правото на придобиващия/клиента на възстановяване на неоснователно платения ДДС представлява, за разлика от правото, упражнено от главния длъжник (прехвърлител или доставчик на услуги), право на възстановяване на обективно недължимо платено по общия ред и че срокът, предвиден за придобиващия/клиента, е чувствително по-дълъг от предвидения за прехвърлителя/доставчика, така че искането на първия, упражнено, когато срокът за втория е изтекъл отдавна, може да доведе до осъждане за възстановяване на последния, без същият да може повече да иска възстановяване от финансовата администрация, и то без да е предвиден какъвто и да било инструмент, който да позволи да се координират производствата, които са ангажирани или предстои да бъдат ангажирани пред различните юрисдикции, за да се предотвратят конфликтите или споровете?
Независимо от предходната хипотеза, съвместима ли е с вече посочените принципи национална съдебна или административна практика, които допускат издаването на решение за възстановяване срещу прехвърлителя/доставчика на услуги и в полза на придобиващия/клиента, когато прехвърлителят/доставчикът на услуги не е предявил иск за възстановяване пред друг съд в предоставените му срокове, позовавайки се на дадено от съдебната и последвано от административната практика тълкуване, според което сделката се облага с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Mazak

Италиански

Дело C-259/10: The Rank Group, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.

Различното третиране по ДДС на доставки на услуги, които са идентични от гледна точка на потребителя, или на сходни доставки на услуги, които задоволяват едни и същи нужди на потребителя, само по себе си достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице нарушение на принципа на данъчен неутралитет, или трябва да се вземе предвид (и ако това е така, как) правният и икономическият контекст; дали е налице конкуренция между идентичните услуги, респективно между сходните услуги; и/или дали различното третиране по ДДС е довело до нарушаване на конкуренцията?
Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива, принципът на данъчен неутралитет трябва ли да се тълкува в смисъл, че е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането?
За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва ли да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице може да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, може да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Bot

Английски

Дело C-582/08: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 15 юли 2010 г.

Задължени ли са държавите членки да предоставят право на възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Съюза, за застрахователни и финансови сделки по член 169, буква в) от Директива 2006/112/ЕО, въпреки че член 2, параграф 1 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО не препраща към тези сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Jaaskinen

Английски

Дело C-472/08: Alstom Power Hydro, Съдебно решение от 21 януари 2010 г.

Следва ли член 18, параграф 4 от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска държава [членка] да предвиди в своето законодателство срок от три години за погасяването по давност на правото да се получи възстановяване на надвзетия [ДДС] (разликата между данъка по извършени доставки и данъка, който подлежи на приспадане по получени доставки)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Cruz Villalon