4.10.02.01.07.01.07 - Социални грижи и социално осигуряване

1) Тълкуването на чл. 132, § 1, б. „ж“ от Директивата за ДДС позволява ли на търговско дружество, регистрирано като доставчик на социални услуги в една държава членка (в случая [Република] България), да се позовава на тази разпоредба, за да получи освобождаване на извършени от него доставки на социални услуги в полза на физически лица, граждани на други държави членки на територията на тези държави
Има ли значение за отговора на този въпрос, че получателите на услугите са осигурявани на доставчика с посредничеството на търговски дружества, регистрирани в държавите членки, на чиято територия са предоставяни услугите?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при тълкуването и прилагането на посочената разпоредба на Съюзното право, по какви критерии и съгласно българското и/или австрийското и германското право ли следва да се преценява дали ревизираното дружество е „организация, призната за благотворителна“ и следва да се счита за доказано извършването на доставки на услуги, „тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“?
3. Съгласно това тълкуване, регистрацията на търговско дружество като доставчик на социални услуги, както са дефинирани в националното законодателство, достатъчно ли е, за да се приеме, че дружеството представлява „организация, призната за благотворителна“ от съответната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Български

Дело C-846/19: Administration de l’Enregistrement, des Domaines и de la TVA, Съдебно решение от 15 април 2021 г.

Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, извършени в рамките на тристранно отношение, в което доставката на услугите е възложена на доставчика им от субект, който не съвпада с получателя на услугите?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали доставките на услуги се извършват в рамките на задача, възложена от независим съдебен орган?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това кой поема възнаграждението на доставчика на услугите — получателят на услугите или пък държавата, към която спада субектът, възложил на доставчика на услугите предоставянето им?
Как трябва да се тълкува понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, когато възнаграждението на доставчика на услугите не е задължително според закона и размерът му, ако се присъжда такова, […]подлежи на преценка във всеки конкретен случай, […]винаги зависи от имущественото положение на получателя на услугите и […]се определя или като твърда сума, или като процентна част от доходите на получателя на услугите, или в зависимост от извършените услуги?
Как трябва да се тълкува понятието „доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС — като обхващащо или като изключващо доставките, извършени съгласно режима за закрила на пълнолетните лица, създаден със закон и подлежащ на контрол от независим съдебен орган?
Трябва ли за целите на признаването на дадена организация за социална понятието „организации, признати за благотворителни“, което се съдържа в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като налагащо определени изисквания по отношение на формата, под която доставчикът на услугите осъществява дейност, или по отношение на това дали дейността на доставчика на услугите е с нестопанска или стопанска цел, или по-общо, като ограничаващо чрез други критерии и условия обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж), или пък самото осъществяване на доставки, „свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, е достатъчно, за да се признае съответната организация за социална?
Трябва ли понятието „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, да се тълкува като изискващо признаване по предварително определени критерии и процедура, или е допустимо във всеки отделен случай признаване ad hoc, евентуално от съдебен орган?
Допуска ли принципът на защита на оправданите правни очаквания, както е тълкуван в практиката на Съда, административният орган, отговарящ за събирането на ДДС, да изисква от данъчнозадължено по ДДС лице да заплаща ДДС за стопански сделки, отнасящи се до период, който е изтекъл към момента на решението на административния орган за данъчно облагане, при положение че дълго време преди този период този орган е приемал декларациите за ДДС на това данъчнозадължено лице, в които стопанските сделки от същия вид не са били посочвани сред облагаемите сделки
Зависи ли тази възможност на административния орган, отговарящ за събирането на ДДС, от изпълнението на определени условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Pitruzzella

Френски

Дело C-657/19: Finanzamt D, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че:
– изготвянето на експертизи за оценка на потребностите от подкрепа от експерт на свободна практика по поръчка на медицинската служба на осигурителна каса за подкрепа, които се използват от последната за преценка на обхвата на правото на престации в рамките на социалните грижи и социалното осигуряване, от които могат да се ползват осигурените в нея лица, представлява доставка на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване,
– тази разпоредба не допуска на експерт да се откаже признаване като благотворителен субект, при положение че, първо, той предоставя услуги по изготвяне на експертизи за оценка на потребностите от подкрепа в качеството на подизпълнител по поръчка на посочената медицинска служба, която е била призната за благотворителна организация, второ, разходите за изготвяне на тези експертизи се поемат непряко и в предварително установен размер от съответната осигурителна каса за подкрепа и трето, посоченият експерт има възможност по силата на вътрешното право да сключва пряко с тази каса договор за изготвянето на такива експертизи, за да се ползва от въпросното признаване, но не се е възползвал от тази възможност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Szpunar

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Немски

Дело C-543/14: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

1) a)
Като се има предвид, че Директива 2006/112 предвижда облагане с ДДС на адвокатските услуги, без да отчита от гледна точка на правото на адвокатска помощ и на принципа на равни процесуални възможности обстоятелството дали правният субект, който не се ползва от правна помощ, е данъчнозадължено за целите на ДДС лице или не, съвместима ли е тя с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, който признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
б) Съвместима ли е по същите съображения Директива 2006/112 с член 9, параграфи 4 и 5 от Орхуската конвенция, доколкото тези разпоредби предвиждат право на достъп до правосъдие, без тези процедури да бъдат недостъпно скъпи, чрез „създаване[…] на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“?
в) Могат ли извършваните от адвокатите услуги в рамките на национална система за правна помощ да бъдат включени в услугите, посочени в член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, или те могат да бъдат освободени на основание на друга разпоредба от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ Директива 2006/112, тълкувана в смисъл, че не допуска освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокатите в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национална система за правна помощ?
2) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 98 от Директива 2006/112, който не предвижда възможност за прилагане на намалена ставка за ДДС за доставките на услуги, извършвани от адвокатите, в зависимост от това дали правният субект, който не ползва правна помощ, е данъчнозадължено за ДДС лице или не, с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, доколкото този член признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано, и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
3) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 132 от Директива 2006/112 с принципа на равенство и недискриминация, прогласен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 9 ДЕС във връзка с член 47 от тази харта, доколкото не предвижда освобождаването на адвокатските услуги от ДДС като дейности от обществен интерес, докато други доставки на услуги са освободени като дейности от обществен интерес, например доставките, извършвани от обществените пощенски служби, различни медицински услуги, както и доставки, свързани с образованието, спорта или културата, доколкото това различно третиране на адвокатските услуги и на освободените по силата на член 132 от тази директива доставки поражда достатъчно съмнения, тъй като адвокатските услуги способстват за спазването на определени основни права?
4) a)
При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)] и [на третия въпрос], може ли член 371 от Директива 2006/112 да бъде тълкуван в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези услуги се извършват в полза на правни субекти, които са данъчно незадължени за ДДС лица?
б) Може ли също така член 371 от Директива 2006/112 да се тълкува в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези доставки се извършват в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национален режим за правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Sharpston

Френски

Дело C-594/13: «go fair» Zeitarbeit, Съдебно решение от 12 март 2015 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че сертифицирани от държавата лица, полагащи грижи, които предоставят услугите си непосредствено на нуждаещите се от грижи и/или предприятие, осигуряващо временна работа, което предоставя такъв персонал на заведения, признати за благотворителни, попадат в обхвата на понятието „организации, признати за благотворителни“ по смисъла на посочената разпоредба?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Mengozzi

Немски

Дело C-79/09: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 25 март 2010 г.

Допустимо ли е освобождаването от ДДС на предоставянето на персонал в социално-културния, здравния и образователния сектор, включително в рамките на насърчаването на трудовата мобилност, съгласно член 132 от Директива 2006/112/ЕО?
Съвместимо ли е с член 13 от Директива 2006/112/ЕО третирането на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица при предоставяне на персонал на „еврорегиони“ и в рамките на насърчаването на трудовата мобилност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав