4.10.02.01.02 - Обхват

Съответства ли на правилата за приспадане на ДДС, съдържащи се в Шестата директива, и по-специално в член 4, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1, 2 и 5, приспадането на данъка, платен от жалбоподателя Sonaecom за консултантски услуги, свързани с проучване на пазара с оглед придобиване на акции, което обаче не се реализира?
Съответства ли на правилата за приспадане на ДДС, съдържащи се в Шестата директива, и по-специално в член 4, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1, 2 и 5, приспадането на данъка, платен от жалбоподателя Sonaecom за заплащане на комисиона на BCP Investimento за организация и структуриране на облигационен заем, за който се твърди, че е сключен за допълване на структурата на финансиране на дъщерните му дружества, но тъй като посочените инвестиции не са се реализирали, в крайна сметка е изцяло е прехвърлен на Sonae, SGPS, дружество-майка на групата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Португалски

Дело C-312/19: Valstybinė mokesčių inspekcija (Договор за съвместна дейност), Съдебно решение от 16 септември 2020 г.

Трябва ли член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело не може да се счита, че физическо лице като жалбоподателя е извършвало „независимо“ разглежданата (икономическа) дейност и то само трябва да плати ДДС за разглежданите доставки, т.е. в смисъл, че като данъчнозадължено лице за целите на член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112, отговорно за изпълнението на разглежданите задължения, следва да се счита съвместната дейност (гражданското дружество) (участниците в съвместната дейност, взети заедно; в разглеждания случай жалбоподателят заедно с неговия съдружник) — която/което съгласно националното законодателство не се счита за данъчнозадължено лице и няма правосубектност — а не само физическо лице като жалбоподателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 193 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело ДДС се дължи поотделно от всеки от участниците (в разглеждания случай жалбоподателят и неговият съдружник) в съвместната дейност — която не се счита за данъчнозадължено лице съгласно националното право и няма правосубектност — върху частта от всяко плащане, което всеки от тях получава (или трябва да получи) като насрещна престация за облагаемите доставки на недвижимо имущество (принадлежащо на всеки от тях)
Трябва ли член 287 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело годишният оборот, посочен в тази разпоредба, се установява, като се вземат предвид всички доходи от съвместната дейност (получени от участниците в съвместната дейност, взети заедно)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Литовски

Дело C-528/19: Mitteldeutsche Hartstein-Industrie, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.

Полага ли се — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път, при което за изграждане на прехвърления на общината път получава престации от други данъчнозадължени лица — право на приспадане на данък съгласно член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: налице ли е — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път — възмездна доставка на стоки, при която насрещната престация за доставката на пътно строителство е разрешение за експлоатация на каменна кариера?
При отрицателен отговор на втория въпрос: приравнява ли се — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път — безвъзмездното прехвърляне на отворения за обществено ползване път в полза на общината на безвъзмездна доставка на стоки съгласно член 5, параграф 6 от Шеста директива, въпреки че прехвърлянето обслужва стопански цели, за да се избегне необложено с данък крайно потребление на общината?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Hogan

Немски

Дело C-424/19: UR (Облагане на адвокатите с ДДС), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Попадат ли в приложното поле на понятието „данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и лицата, които упражняват професията адвокат?
Допуска ли принципът на предимство на правото на Съюза в последващо производство дерогация от силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязъл в сила съдебен акт, в който по същество се приема, че при прилагането и тълкуването на националната правна уредба в областта на ДДС адвокатът не доставя стоки, не упражнява икономическа дейност и не сключва договори за предоставяне на услуги, а договори за правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Румънски

Дело C-71/18: KPC Herning, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.

Допускат ли член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2, от една страна, и член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3, от друга страна, от Директива 2006/112 при обстоятелства като разглежданите в главното производство държава членка да счита доставката на недвижим имот, в който към момента на доставката има сграда, за продажба на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС, когато намерението на страните е сградата да бъде напълно или частично разрушена, за да се направи място за нова сграда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Bobek

Датски

Дело C-26/18: Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Изисква ли вносът по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 30 от Директива[та за ДДС] въведената на територията на Съюза стока да бъде включена в икономическия оборот на Съюза, или е достатъчно да е налице само опасност за това?
Ако вносът изисква стоката да бъде включена в икономическия оборот на Съюза:
Налице ли е включване на въведена на територията на Съюза стока в икономическия оборот на Съюза само въз основа на факта, че в нарушение на митническото законодателство стоката не е поставена в никакъв режим по смисъла на член 61, първа алинея от Директивата [за ДДС] или първоначално е поставена в режим, но по-късно е престанала да бъде в обхвата на приложение на този режим поради нарушение на митническото законодателство, или в случай на митническо нарушение включването в икономическия оборот на Съюза е обусловено от това да може да се предположи, че въз основа на въпросното митническо нарушение стоката е била включена в икономическия оборот на Съюза на данъчната територия на държавата членка, в която е извършено нарушението, и че там стоката е могла да стане обект на потребление или ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Campos Sanchez-Bordona

Немски

Дело C-273/18: Kuršu zeme, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Трябва ли член 168, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска да се забранява приспадане на данъчен кредит, ако единственото съображение е това, че данъчнозадълженото лице съзнателно е участвало в сключването на привидни сделки, а не се посочва по какъв начин съответните сделки са нанесли вреди за държавния бюджет под формата на невнесен или недължимо възстановен ДДС, каквито вреди не биха възникнали, ако сделките бяха документирани в съответствие с действителното положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bot

Латвийски

Дело C-214/18: PSM “K”, Съдебно решение от 10 април 2019 г.

С оглед на системата на [ДДС], произтичаща от Директива [2006/112], и в частност член 1, член 2, параграф 1, букви а) и в) и член 73 във връзка с член 78, първа алинея, буква а), както и изведения от тях принцип на данъчния неутралитет, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е — като се имат предвид нормите на член 29a, параграф 1 и член 29a, параграф 6, точка 1 от [Закона за ДДС] във връзка с член 49, параграф 1, член 35 и член 63, параграф 4 от [Закона за съдебните изпълнители] — да се приеме становището, че събираните от съдебните изпълнители изпълнителни такси са с включен данък върху добавената стойност (ДДС)?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
С оглед на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е да се приеме становището, че като данъчнозадължено лице за целите на ДДС във връзка с извършваните изпълнителни действия съдебният изпълнител разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни правилно данъчното задължение, при положение че изпълнителната такса, събирана съгласно Закона за съдебните изпълнители, включва в себе си данък върху добавената стойност (ДДС)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Полски

Дело C-165/17: Morgan Stanley & Co International, Съдебно решение от 24 януари 2019 г.

1) В случай че разходите на установен в една държава членка клон са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива […], възпроизведени в членове 168, 169 и 173—175 от Директива [2006/112], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане, определяна с оглед на сделките, извършени от него в държавата, в която е регистриран, и на приложимите в нея правила, или приложимата за централата пропорция на приспадане, или пък специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с [ДДС]?
2) Кои правила следва да бъдат приложени в особената хипотеза, в която разходите на клона са направени както за извършване на неговите сделки в държавата, в която е регистриран, така и на сделките на централата, по-специално с оглед на понятията за общи разходи и за пропорционално приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mengozzi

Френски

Дело C-410/17: A, Съдебно решение от 10 януари 2019 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че разрушителните работи, извършвани от предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, обхващат една-единствена сделка, ако съгласно условията на договора си с възложителя това предприятие е длъжно да извози отпадъците от разрушаването и — доколкото тези отпадъци съдържат метален скрап — има право да препродаде металния скрап на предприятия, които изкупуват скрап за преработване?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор за извършване на разрушителни работи да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, доставката на услугата на предприятието за разрушителни работи в полза на възложителя на тези работи и от друга страна, покупката от страна на предприятието за разрушителни работи на подлежащия на препродажба метален скрап от възложителя на разрушителните работи?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената за разрушителните работи предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор обстоятелството, че може да реализира приходи от оползотворяването на отпадъците от разрушаването?
Има ли в случая значение, че количеството и стойността на подлежащите на оползотворяване отпадъци от разрушаването не са уговорени в договора, нито пък е уговорено те впоследствие да бъдат съобщени на възложителя на разрушителните работи, както и че количеството и стойността на отпадъците от разрушаването стават известни едва когато предприятието за разрушителни работи препродаде тези отпадъци?
Когато предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, се съгласи в договора си със собственика на разрушавания обект да купи този обект, както и да го разруши в договорно определения срок и да извози отпадъците от разрушаването, като в противен случай дължи неустойка, трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че това е една-единствена сделка, която обхваща продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи и от друга страна, доставката на услугата по разрушаване от страна на предприятието за разрушителни работи в полза на продавача на стоките?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената в офертата си за покупка на стоките предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор разноските, които ще трябва да направи във връзка с демонтирането и извозването на стоките?
Има ли значение, че продавачът на стоките знае, че разноските на предприятието за разрушителни работи във връзка с демонтирането и извозването на стоките се отчитат като фактор, намаляващ цената на тези стоки, като се има предвид, че страните не се договарят относно тези разноски, а прогнозната или действителната стойност на разноските в нито един момент не се съобщава на продавача на стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Wahl