4.10.02.01.02 - Обхват

Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО, така както е тълкуван от Съда в решение Baštová, да се разбира в смисъл, че единна услуга, предоставяна от собственик на конюшня за обучение на състезателни коне, която се състои в настаняване и обучение на коне, както и в участието им в състезания, също се предоставя възмездно, когато собственикът на конете възнаграждава тази услуга чрез прехвърляне на 50 % от вземането за наградите, на които той става титуляр в случай на победа или класиране на коня в състезание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Medina

Дело C-729/21: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Łodzi, Определение от 16 януари 2023 г.

Какво следва да се разбира под „прехвърляне на универсалитет от вещи“ по смисъла на член 19, първа алинея от Директива 2006/112 и какви са критериите за квалифициране на дадена операция като такова прехвърляне?
Необходимо ли е получателят на прехвърления универсалитет да запази правната идентичност на прехвърлителя или да продължи същата дейност за приложимостта на член 19, първа алинея от Директива 2006/112?
Допустимо ли е националното право да предвиди освобождаване от ДДС при прехвърляне на универсалитет от вещи, без да поставя условие за правоприемство на получателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Определения

Kokott

Полски

Дело C-141/20: Norddeutsche Gesellschaft für Diakonie, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли член 4, параграф 4, втора алинея във връзка с член 21, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че разрешават на държава членка да определи за данъчнозадължено лице член на ДДС групата (консолидиращото лице) вместо ДДС групата (на кръга от консолидиращо лице и интегрирани дружества)?
Трябва ли при проверката, която следва да се извърши съгласно точка 46 от решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 44 и 45), а именно дали изискването за финансово интегриране, съдържащо се в член 2, параграф 2, точка 2, първо изречение от UStG, представлява допустима мярка, която е необходима и подходяща за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци, да се прилага строг, или широк критерий?
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка въз основа на типизиране да приеме, че дадено лице не е независимо по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива, когато във финансово, икономическо и организационно отношение това лице е интегрирано в предприятието на друг предприемач (консолидиращото лице) по такъв начин, че консолидиращото лице може да налага волята си на това лице и по този начин да препятства формирането на различна воля у това лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Medina

Дело C-269/20: Finanzamt T (Prestations internes d’un groupement TVA), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли предвиденото в член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] право на държавите членки да разглеждат като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията им, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, да се упражнява така, че
а) едно от тези лица да се разглежда като едно данъчнозадължено лице, което е данъчнозадължено лице за всички сделки на тези лица, или така, че
б) разглеждането като едно данъчнозадължено лице непременно — а оттам и като възникват значителни данъчни загуби — трябва да води до формирането на отделна от тясно обвързаните едно с друго лица ДДС група, която представлява специално създаден за целите на ДДС фиктивен субект?
Ако правилният отговор на първия въпрос е отговор а): следва ли от практиката на Съда на Европейския съюз относно целите, различни от икономическата дейност на лицето, по смисъла на член 6, параграф 2 от [Шеста директива] (решение на Съда от 12 февруари 2009 г., Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, C‑515/07, EU:C:2009:88), че в случай на данъчнозадължено лице, което:
а) от една страна, упражнява икономическа дейност и извършва възмездни доставки по смисъла на член 2, точка 1 от [Шеста директива], и
б) от друга страна, същевременно извършва дейност, с която се ангажира като държавен орган (свързана с упражняването на властнически правомощия дейност), по отношение на която съгласно член 4, параграф 5 от [Шеста директива] не се разглежда като данъчнозадължено лице,
безвъзмездната доставка на услуги от областта на икономическата му дейност за свързаната с упражняването на властнически правомощия област на дейност не подлежи на облагане съгласно член 6, параграф 2, буква б) от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Medina

Дело C-98/21: Finanzamt R (Déduction de TVA liée à une contribution d’associé), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли член 168, буква а) във връзка с член 167 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че управляващ холдинг, извършващ облагаеми доставки на дъщерни дружества, има право да приспада ДДС и по отношение на доставки, които получава от трети лица и внася в дъщерните дружества срещу предоставянето на участие в общата печалба, въпреки че получените доставки не са в пряка и непосредствена връзка със собствените сделки на холдинга, а с (до голяма степен) освободените дейности на дъщерните дружества, получените доставки не са включени в цената на (предоставените на дъщерните дружества) облагаеми доставки и не са част от общите разходи, формиращи цената на собствената икономическа дейност на холдинговото дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: представлява ли злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда, ако управляващ холдинг „посредничи“ при получаването на доставки от дъщерни дружества, като сам получава доставките, по отношение на които при пряко получаване на доставките дъщерните дружества не биха имали право на приспадане на ДДС, внася ги в дъщерните дружества срещу участие в печалбата им и като се позовава на качеството си на управляващ холдинг, впоследствие предявява пълно приспадане на ДДС по получените доставки, или това посредничество може да бъде обосновано от съображения извън данъчното право, въпреки че пълното приспадане на ДДС по получени доставки само по себе си е в противоречие със системата и би довело до конкурентно предимство на холдингови структури спрямо предприятия, които не са част от група?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Pitruzzella

Дело C-294/21: Navitours, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Шеста директива и/или член 9, параграф 2, буква б) от тази директива да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и водят до облагане с ДДС в Люксембург на услуги за превоз на пътници, извършвани от установен в Люксембург доставчик, когато тези услуги се извършват в рамките на кондоминиум, който е установен с Договора от 19 декември 1984 г. като обща територия под съвместен суверенитет на Великото херцогство Люксембург и Федерална република Германия и за който не съществува споразумение между тези две държави относно събирането на ДДС върху доставките на транспортни услуги по смисъла на член 5, параграф 1 от този договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Френски

Дело C-697/20: Dyrektor Izby Skarbowej w L. (Perte du statut d’agriculteur forfaitaire), Съдебно решение от 24 март 2022 г.

Следва ли членове 9, 295 и 296 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, която изключва възможността да се разглеждат като отделни данъчнозадължени лица по ДДС съпрузи, упражняващи селскостопанска дейност в рамките на едно и също земеделско стопанство, използвайки имущество, част от съпружеската им имуществена общност, включително когато е възможно да се направи разграничение между имуществото, което всеки от съпрузите използва за нуждите на собствената си дейност, в резултат на което при тази практика, когато съпрузите извършват селскостопанска дейност в рамките на режима на единна данъчна ставка за земеделските производители, изборът на единия от съпрузите да постави дейността си в зависимост от общия режим на ДДС води до загуба от другия съпруг на качеството на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Emiliou

Полски

Дело C-90/20: Apcoa Parking Danmark, Съдебно решение от 20 януари 2022 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че таксата за контрол за нарушение на условията за паркиране в частен имот представлява насрещна престация за предоставена услуга и че следователно е налице сделка, която подлежи на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Ришар дьо ла Тур

Датски

Дело C-598/20: Pilsētas zemes dienests, Определение от 1 декември 2021 г.

Представлява ли отдаването под наем на терен при задължителен наем „наем на недвижим имот“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда?
Може ли националното законодателство да изключи отдаването под наем на терени при задължителен наем от освобождаването от ДДС съгласно член 135, параграф 1, буква л) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО?
Как следва да се тълкуват ограниченията и изключенията от освобождаването от ДДС за наем на недвижими имоти по смисъла на член 135 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Определения

Szpunar

Латвийски

Дело C-334/20: Amper Metal, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Следва ли или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба — предвид съдържащия се в нея глагол „се използват“ — не може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата за ДДС, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници не носи „изгода“ за облагаемите сделки на получателя на фактурата, доколкото:
– стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга (реклама) е несъразмерна с изгодата (оборот/увеличение на оборота), произтичаща от същата тази услуга за нейния получател, или
– посочената услуга (реклама) не е генерирала никакъв оборот за получателя ѝ?
Следва ли или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници е несъразмерна, тъй като услугата (реклама) е скъпа, а цената за същата — прекомерна спрямо тази за друга или други взети за сравнение услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Szpunar