4.10.02.01.02.03.03 - Доставка на услуги

Полага ли се — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път, при което за изграждане на прехвърления на общината път получава престации от други данъчнозадължени лица — право на приспадане на данък съгласно член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: налице ли е — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път — възмездна доставка на стоки, при която насрещната престация за доставката на пътно строителство е разрешение за експлоатация на каменна кариера?
При отрицателен отговор на втория въпрос: приравнява ли се — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път — безвъзмездното прехвърляне на отворения за обществено ползване път в полза на общината на безвъзмездна доставка на стоки съгласно член 5, параграф 6 от Шеста директива, въпреки че прехвърлянето обслужва стопански цели, за да се избегне необложено с данък крайно потребление на общината?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Hogan

Немски

Дело C-410/17: A, Съдебно решение от 10 януари 2019 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че разрушителните работи, извършвани от предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, обхващат една-единствена сделка, ако съгласно условията на договора си с възложителя това предприятие е длъжно да извози отпадъците от разрушаването и — доколкото тези отпадъци съдържат метален скрап — има право да препродаде металния скрап на предприятия, които изкупуват скрап за преработване?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор за извършване на разрушителни работи да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, доставката на услугата на предприятието за разрушителни работи в полза на възложителя на тези работи и от друга страна, покупката от страна на предприятието за разрушителни работи на подлежащия на препродажба метален скрап от възложителя на разрушителните работи?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената за разрушителните работи предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор обстоятелството, че може да реализира приходи от оползотворяването на отпадъците от разрушаването?
Има ли в случая значение, че количеството и стойността на подлежащите на оползотворяване отпадъци от разрушаването не са уговорени в договора, нито пък е уговорено те впоследствие да бъдат съобщени на възложителя на разрушителните работи, както и че количеството и стойността на отпадъците от разрушаването стават известни едва когато предприятието за разрушителни работи препродаде тези отпадъци?
Когато предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, се съгласи в договора си със собственика на разрушавания обект да купи този обект, както и да го разруши в договорно определения срок и да извози отпадъците от разрушаването, като в противен случай дължи неустойка, трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че това е една-единствена сделка, която обхваща продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи и от друга страна, доставката на услугата по разрушаване от страна на предприятието за разрушителни работи в полза на продавача на стоките?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената в офертата си за покупка на стоките предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор разноските, които ще трябва да направи във връзка с демонтирането и извозването на стоките?
Има ли значение, че продавачът на стоките знае, че разноските на предприятието за разрушителни работи във връзка с демонтирането и извозването на стоките се отчитат като фактор, намаляващ цената на тези стоки, като се има предвид, че страните не се договарят относно тези разноски, а прогнозната или действителната стойност на разноските в нито един момент не се съобщава на продавача на стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Wahl

Фински

Дело C-51/18: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Съвместимо ли е с член 2, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО облагането с данък върху добавената стойност на възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Wathelet

Немски

Дело C-295/17: Meo – Serviços de Comunicações e Multimédia, Съдебно решение от 22 ноември 2018 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, първа алинея, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че телекомуникационен оператор (телевизия, интернет, мобилна и фиксирана мрежа) дължи ДДС за събраната от клиентите му предварително определена сума — в случай че по вина на клиента бъде прекратен договор, съдържащ задължение договорът да действа в определен период (минимален обвързващ срок), преди този период да изтече — равна на размера на дължимата от клиента основна месечна вноска по договора, умножен по броя на оставащите месечни вноски до края на минималния обвързващ срок, при положение че, когато фактурира посочената сума — независимо дали реално е събрана — операторът вече е преустановил извършването на услугите, ако:
a) в контекста на такива договори с фактурираната сума се цели клиентът да се откаже от неизпълнението на поетото от него задължение във връзка с минималния обвързващ срок и да бъдат поправени вредите, нанесени на оператора поради неизпълнението на това задължение — предвид главно пропуснатите ползи, които иначе е щял да реализира, ако договорът бе останал в сила до края на периода, договарянето на по-ниски тарифи, осигуряването на оборудване и други предложения, безплатно или на намалени цени, или разходите за реклама и привличане на клиенти;
б) сключените договори с минимален обвързващ срок предполагат по-голямо възнаграждение за лицата, осигурили сключването им, от това за сключените договори без минимален обвързващ срок, когато в единия или другия случай (тоест при договорите със или без минимален обвързващ срок) възнаграждението се изчислява въз основа на размера на месечните вноски, определен в сключените договори;
в) по националното право фактурираната сума се квалифицира като неустойка?
Възможно ли е евентуалното отсъствие на един или няколко от елементите, описани в подточките от първия въпрос, да промени отговора на този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Kokott

Португалски

Дело C-153/17: Volkswagen Financial Services (UK), Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 18 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 173 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки по продажба на превозни средства на изплащане — Стоки и услуги, използвани за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки — Възникване и обхват на правото на приспадане — Подлежаща на приспадане част“ По дело C‑153/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) с акт от 22 март 2017 г., постъпил в Съда на 27 март 2017 г., в рамките на производство по дело Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу Volkswagen Financial Services (UK) Ltd, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: E. Regan, председател на пети състав, изпълняващ функцията на председател на шести състав, C. G. Fernlund (докладчик) и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Volkswagen Financial Services (UK) Ltd, от N. Shaw, QC, и M. Jones, barrister, упълномощени от A. Brown, solicitor, – за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от O. Thomas, QC, и A. Mannion, barrister, – за Европейската комисия, от N. Gossement и R. Lyal, в качеството на представители, след като ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Szpunar

Английски

Дело C-182/17: Ntp. Nagyszénás, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.

Включва ли понятието „публичноправен орган“ съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 търговско дружество, чийто капитал е 100 % собственост на общината?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че търговското дружество извършва в качеството си на публичноправен орган дейностите, които общината е длъжна да реализира, но е възложила на въпросното дружество?
При отрицателен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли да се приеме, че възнаграждението, платено от общината на търговското дружество за извършване на дейностите, представлява насрещна престация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Wathelet

Унгарски

Дело C-208/15: Stock ’94, Съдебно решение от 8 декември 2016 г.

Трябва ли член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, букви а) и в), член 14, параграф 1, член 24, параграф 1, член 73, член 78, буква б) и член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставката на стоки и предоставянето на кредит по договор, сключен между интегратор и интегрирано лице, представляват отделни и независими сделки за целите на ДДС, или в смисъл, че е налице една единна сделка, чиято облагаема основа включва и насрещната престация за доставката на стоки и лихвите по отпуснатия кредит?
Ако второто предложено тълкуване се окаже в съответствие с Директивата за ДДС, може ли по отношение на една единна сделка, включваща едновременно доставка на стоките, която подлежи на облагане с ДДС и доставка на услуги, която е освободена от ДДС, тази директива да се тълкува в смисъл, че сделката представлява изключение от принципа на всеобщност на ДДС
В случай че това е така, какви критерии следва да са налице?
Фактът, че въз основа на договора интеграторът може да предоставя на интегрирано лице, по негово искане, допълнителни услуги и/или може да закупува произведените от последното селскостопански стоки, оказва ли влияние върху отговора на предходните въпроси и, ако това е така, в каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Saugmandsgaard Oe

Унгарски

Дело C-432/15: Baštová, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.

1) a)
Представлява ли доставката на кон от страна на неговия собственик (който е данъчнозадължено лице) на организатор на състезание с цел участие на коня в състезанието възмездна доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, а следователно и сделка, облагаема с ДДС?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли да се разглежда като насрещна престация получената от състезанието парична награда (която все пак не всеки участващ в състезанието кон получава) или получаването на услугата, състояща се във възможността конят да се състезава, предоставена от организатора на състезанието на собственика на коня, или някаква друга насрещна престация?
в) При отрицателен отговор, това обстоятелство само по себе си представлява ли достатъчно основание за намаляване на първоначалното приспадане на ДДС върху облагаеми доставки, които са придобити и използвани, за да се подготвят за състезания конете на коневъда/треньора, или участието на кон в състезание трябва да се разглежда като елемент на икономическата дейност на лицето, което осъществява дейност в областта на отглеждането и тренирането на състезателни коне — негови и на други собственици, а разходите за отглеждането на собствените му коне и участието им в състезания следва да се включат в общите разходи, свързани с икономическата дейност на това лице
При утвърдителен отговор на тази част от въпроса, трябва ли паричната награда, получена за успешно представяне в надбягването, да се включи в данъчната основа и да се начисли ДДС върху извършените доставки, или тя представлява доход, който по никакъв начин не се отразява върху данъчната основа за начисляване на ДДС?
2) a)
Ако за целите на ДДС е необходимо няколко елемента на една услуга да се разглеждат като единна доставка, по какви критерии се определя тяхната взаимовръзка, а именно дали услугите са равностойни помежду си, или отношението между тях е отношение между основна и съпътстваща услуга
Съществува ли някаква йерархия между тези критерии, която да ги разпределя по приоритет и тежест?
б) Трябва ли член 98 от Директивата за ДДС, разглеждан във връзка с приложение III към същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска дадена услуга да се квалифицира като такава, за която се прилага намалена ставка, ако тази услуга се състои от два отделни елемента, които за целите на ДДС трябва да се разглеждат като единна доставка, при положение че тези доставки са равностойни, но едната от тях сама по себе си може да не е класифицирана в нито една от категориите, посочени в приложение III към Директивата за ДДС?
в) При утвърдителен отговор на въпрос 2) б), при обстоятелства като тези по настоящото дело съчетаването на отделния елемент от услугата за предоставяне на право за използване на спортни съоръжения с елемента от услугата, състояща се в предоставяне на разположение на треньор на състезателни коне, препятства ли квалифицирането на тази услуга като единна услуга, за която се прилага намалена ставка на ДДС, посочена в точка 14 от приложение III към Директивата за ДДС?
г) Ако въз основа на отговора на въпрос 2) в) прилагането на намалената данъчна ставка не е изключено, какво влияние оказва върху квалифицирането с оглед на приложимата ставка на ДДС фактът, че освен услугата за използване на спортни съоръжения и услугата за трениране данъчнозадълженото лице предоставя и услуги, свързани с предоставяне на конюшни, хранене и полагане на други грижи за конете
Трябва ли всички тези отделни услуги да се разглеждат за целите на ДДС като единно цяло и да подлежат на едно и също данъчно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Wahl

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Чешки

Дело C-543/14: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

1) a)
Като се има предвид, че Директива 2006/112 предвижда облагане с ДДС на адвокатските услуги, без да отчита от гледна точка на правото на адвокатска помощ и на принципа на равни процесуални възможности обстоятелството дали правният субект, който не се ползва от правна помощ, е данъчнозадължено за целите на ДДС лице или не, съвместима ли е тя с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, който признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
б) Съвместима ли е по същите съображения Директива 2006/112 с член 9, параграфи 4 и 5 от Орхуската конвенция, доколкото тези разпоредби предвиждат право на достъп до правосъдие, без тези процедури да бъдат недостъпно скъпи, чрез „създаване[…] на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“?
в) Могат ли извършваните от адвокатите услуги в рамките на национална система за правна помощ да бъдат включени в услугите, посочени в член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, или те могат да бъдат освободени на основание на друга разпоредба от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ Директива 2006/112, тълкувана в смисъл, че не допуска освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокатите в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национална система за правна помощ?
2) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 98 от Директива 2006/112, който не предвижда възможност за прилагане на намалена ставка за ДДС за доставките на услуги, извършвани от адвокатите, в зависимост от това дали правният субект, който не ползва правна помощ, е данъчнозадължено за ДДС лице или не, с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, доколкото този член признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано, и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
3) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 132 от Директива 2006/112 с принципа на равенство и недискриминация, прогласен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 9 ДЕС във връзка с член 47 от тази харта, доколкото не предвижда освобождаването на адвокатските услуги от ДДС като дейности от обществен интерес, докато други доставки на услуги са освободени като дейности от обществен интерес, например доставките, извършвани от обществените пощенски служби, различни медицински услуги, както и доставки, свързани с образованието, спорта или културата, доколкото това различно третиране на адвокатските услуги и на освободените по силата на член 132 от тази директива доставки поражда достатъчно съмнения, тъй като адвокатските услуги способстват за спазването на определени основни права?
4) a)
При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)] и [на третия въпрос], може ли член 371 от Директива 2006/112 да бъде тълкуван в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези услуги се извършват в полза на правни субекти, които са данъчно незадължени за ДДС лица?
б) Може ли също така член 371 от Директива 2006/112 да се тълкува в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези доставки се извършват в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национален режим за правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Sharpston

Френски

Дело C-11/15: Český rozhlas, Съдебно решение от 22 юни 2016 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че дейността на общественото радио — финансирана от задължителни нормативнопредвидени такси в законоустановен размер, плащани при наличие на радиоприемник, притежаван или ползван на друго правно основание — представлява „доставка на услуга, извършвана възмездно“ по смисъла на тази разпоредба, която трябва да бъде освободена от ДДС съгласно член 13, A, параграф 1, буква р) от същата директива, или това е нестопанска дейност, която изобщо не се облага с ДДС съгласно член 2 от Шеста директива и поради това не подлежи и на предвиденото в член 13, A, параграф 1, буква р) от тази директива освобождаване от ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar