4.09.01.04 - Селективен характер на мярката
Селективен характер на мярката
Дело C-20/15: Комисия/World Duty Free Group, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Изисква ли се за установяване на селективността на данъчна мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС Комисията да определи конкретна категория предприятия със собствени характеристики, които са поставени в по-благоприятно положение?
Може ли селективността на данъчна мярка да бъде установена въз основа на това, че тя предоставя предимство на предприятия, извършващи трансгранични операции (като износ на капитали), в сравнение с предприятия, извършващи аналогични операции на национално ниво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/15: Комисия/Aer Lingus, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Допустимо ли е квалифицирането на намалената ставка на данъка върху въздушните пътувания като държавна помощ, при положение че по-високата ставка може да противоречи на други разпоредби на правото на Съюза?
Следва ли при определяне на размера на подлежащата на възстановяване държавна помощ да се отчита степента, в която икономическото предимство е било прехвърлено от авиокомпаниите върху пътниците?
Съвместимо ли е задължението за възстановяване на разликата между по-високата и намалената ставка на данъка с принципите на пропорционалност и равно третиране, когато авиокомпаниите не могат да възстановят тази сума от пътниците?
Може ли възможността за възстановяване на надплатения данък от авиокомпаниите, които са платили по-високата ставка, да повлияе върху квалификацията на намалената ставка като държавна помощ и върху задължението за възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/15: Белгия/Комисия, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.
Допуснато ли е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилна преценка относно наличието на селективно предимство при финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ?
Спазено ли е изискването за мотивиране и правилно ли е тълкувано условието за селективност на помощта по член 107, параграф 1 ДФЕС при финансирането на тестовете за диагностика на СЕГ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/14: Kernkraftwerke Lippe-Ems, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която изпитва съмнения относно съвместимостта на национален законодателен акт както с правото на Съюза, така и с конституцията на съответната държава членка, е лишена от правото или е освободена от задължението в предвидените случаи да сезира Съда с въпроси относно тълкуването или валидността на това право поради обстоятелството, че е налице висящо производство за инцидентен контрол за конституционност на същия законодателен акт пред компетентната да упражнява такъв контрол национална юрисдикция?
Трябва ли член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96 и член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел?
Трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда данъчно облагане на използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел, а при положителен отговор — дали платците на този данък могат да оспорват събирането му поради това, че той представлява забранена от нея държавна помощ?
Трябва ли член 93, параграф 1 АЕ, член 191 АЕ във връзка с член 3, параграф 1 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 192, параграф 2 АЕ във връзка с член 1, параграф 2 АЕ и член 2, буква г) АЕ да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/14: Комисия/MOL, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено изискването за селективен характер по член 107, параграф 1 ДФЕС при преценката на споразумението между MOL и унгарските власти относно таксите за минни дейности?
Могат ли обективните критерии, предвидени в националното законодателство, да изключат наличието на селективност при предоставянето на предимство на определени предприятия?
Може ли съвкупността от споразумението от 2005 г. и последващото изменение на Закона за минното дело да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/13: OTP Bank, Съдебно решение от 19 март 2015 г.
Може ли държавната гаранция да се квалифицира като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и при утвърдителен отговор — дали тази помощ е обвързана със задължението за съобщаване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС, и евентуално, какви биха били последиците от неизпълнението на това задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/13: Ministerio de Defensa и Navantia, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява държавна помощ, забранена на основание на тази разпоредба, освобождаването от данъка върху недвижимите имоти на парцел, собственост на държавата и отстъпен на предприятие, чийто капитал принадлежи изцяло на последната и от който парцел същото доставя стоки и предоставя услуги, които могат да се търгуват между държавите членки на отворени за конкуренция пазари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/12: P, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
1) В рамките на производство по предоставяне на разрешение като предвиденото в член 122, алинея 3 от [ЗПО], следва ли условието за селективност по член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде разрешено приспадане на загуби при промяна на собствеността, ако не е спазена процедурата по член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС?
2) При тълкуване на условието за селективност, и по-специално за да се определи референтната група, следва ли да се вземе предвид формулираното в членове 117 и 119 от [ЗПО] общо правило, съгласно което установените загуби подлежат на приспадане, или трябва да се вземат предвид разпоредбите относно промяната в собствеността?
3) В случай че условието за селективност по член 107 ДФЕС по принцип следва да се приеме за изпълнено, може ли да се приеме, че режимът, който произтича от член 122, алинея 3 от [ЗПО], е обоснован, поради факта че представлява присъщ на самия данъчен режим механизъм, който е необходим например за да се предотврати отклонението от данъчно облагане?
4) Когато се преценява дали е налице обосновка и присъщ на самия данъчен режим механизъм, какво значение следва да се отдава на обхвата на правото на преценка, с което разполагат съответните органи
За да се приеме, че е налице присъщ за самия данъчен режим механизъм, необходимо ли е правоприлагащият орган да не разполага с никакво право на преценка и условията за прилагане на изключението да са определени точно в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/10: BNP Paribas и BNL/Комисия, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме за референтна рамка за проверка на селективността на спорния данъчен режим обичайния режим на корпоративно облагане?
Може ли селективността на спорния данъчен режим да се обоснове с естеството или структурата на италианската данъчна система?
Може ли задължителният характер на режима по Закон 218/1990 да обоснове различното третиране на определени дружества?
Следва ли селективността на спорния данъчен режим да се преценява с оглед на последиците му от данъчна гледна точка, независимо от предходното правно положение на получателите?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е изготвил мотиви, които не се основават на спорното решение, относно определянето на референтната рамка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/10: 3M Italia, Съдебно решение от 29 март 2012 г.
1) Принципът за борба със злоупотребата с право в данъчната област, както е определен в [посочените по-горе] Решение […] по дело Halifax и др. […] и Решение дело Part Service […], представлява ли основен принцип на общностното право, приложим единствено в областта на хармонизираните данъци и в областите, уредени от норми на вторичното общностно право, или се отнася — в хипотезата на злоупотреба с основни свободи — и за областта на нехармонизираните данъци, каквито са преките данъци, когато облагането има за предмет транснационални икономически факти, като например придобиване от дружество на права на плодоползване върху акции на друго дружество, чието седалище е в друга държава членка или в трета държава?
2) Независимо от отговора на предходния въпрос, има ли общностен интерес от предвиждане от страна на държавите членки на подходящи средства за борба срещу избягването на данъци в областта на нехармонизираните данъци; такъв интерес допуска ли в контекста на мярка за данъчна амнистия да не се прилага принципът за забрана на злоупотребата с право, признат и като национална правна норма, и налице ли е в такъв случай нарушение на принципите, произтичащи от член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз?
3) Принципите, регулиращи единния пазар, съдържат ли забрана за приемане, освен на извънредни мерки за пълен отказ от данъчното вземане, и на извънредна мярка за уреждане на данъчни спорове, чието прилагане е ограничено във времето и зависи само от заплащането на минимална част от дължимия данък?
4) Принципът за недопускане на дискриминация и правната уредба в областта на държавните помощи възпрепятстват ли разглеждания в настоящото дело режим за уреждане на данъчните спорове?
5) Принципът за ефективно прилагане на общностното право допуска ли извънредна и ограничена във времето процесуална норма, която изключва от контрола за законосъобразност (и по-специално от контрола за правилно тълкуване и прилагане на общностното право) на юрисдикцията, която действа като последна инстанция и която следва да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси за валидност или за тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.