всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.09.01.04.01 - Селективност на националните данъчни мерки

Селективност на националните данъчни мерки

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на регионален налог, с който е декларирано, че се облага увреждането на околната среда, причинено вследствие на използването на съоръженията на търговските обекти с голяма търговска площ и голям паркинг за клиенти, които съоръжения обслужват осъществяваната стопанска дейност и потока на движение, когато търговската площ е по-голяма от 500 m2, но този налог се дължи без оглед на обстоятелството дали търговските обекти се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и засяга предимно предприятията от други държави членки, като в това отношение се има предвид, че с този налог:
a) в действителност не се облагат собствениците на няколко търговски обекта, независимо от общата им търговска площ, когато търговската площ на всеки един от тях не надхвърля 500 m2, или, в случай че някой или няколко от тези обекти надхвърля този праг, но основата за определянето на налога не надхвърля 2000 m2, при положение че с този налог се облагат собствениците на самостоятелен търговски обект, чиято търговска площ надхвърля тези пределни стойности, и
б) освен това не се облагат търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали, хигиенни продукти, дограма, продавани единствено на търговци, мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, моторни превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, независимо от размера на тяхната общодостъпна търговска площ?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че изключването от облагане с IDMGAV на търговски обекти с търговска площ, не по-голяма от 500 m2, или на такива, чиято търговска площ е по-голяма от 500 m2, чиято основа за определяне на налога не надхвърля 2000 m2, и на търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали и хигиенни продукти, дограма (продавани изключително на търговци), мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, представлява помощ, забранена с посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на регионален налог, с който се облага експлоатацията на самостоятелни големи търговски обекти с търговска площ, равна на или по-голяма от 2500 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху опазването на околната среда и върху структурата на градските търговски зони в този регион, но който от правна гледна точка се прилага независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и на практика поначало засяга предприятията от други държави членки предвид обстоятелството, че:
а) не се прилага за търговци, които имат няколко търговски обекта, всеки от които има търговска площ, по-малка от 2500 m2, без оглед на общата търговска площ на всички обекти;
б) не се прилага за колективни големи търговски обекти;
в) не се прилага за самостоятелни търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, а
г) търговските обекти, в които се продават основно мебели, санитарни материали, дограма, както и строителните магазини от типа „направи си сам“, дължат налога само върху 40 % от съответната нетна основа за определяне на налога?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държавна помощ, забранена с посочената разпоредба, представлява:
а) цялостното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти с търговска площ, по-малка от 2500 m2, на колективните търговски обекти и на самостоятелните търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, и
б) частичното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти, предназначени основно за продажба на мебели, на санитарни материали, на дограма, както и на строителните магазини от типа „направи си сам“?
Ако се заключи, че тези случаи на пълно и частично освобождаване от IGEC представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, какво ще бъде действието във времето на подобно заключение с оглед на [писмото от 2 октомври 2003 г. на Комисията]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от 4000 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че:
а) този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а
б) самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до 10000 m2 не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля 10000 m2, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Задължена ли е Европейската комисия да започне формална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, когато при предварителната проверка на мерки, свързани с изключително използване на пристанищна инфраструктура, възникват сериозни трудности относно тяхната квалификация като държавна помощ?
Правилно ли е преценено от Европейската комисия, че начинът на изчисляване и прилагане на такса Т 9 спрямо встъпилата страна не предоставя селективно предимство и не представлява държавна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането в областта на данъка върху добавената стойност на национална разпоредба, която предвижда погасяване на задължения по ДДС в полза на лица, които отговарят на условията за достъп до освобождаване от задължения, уредено в членове 142 и 143 от [Закона за несъстоятелността]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Изисква ли се за установяване на селективността на данъчна мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС Комисията да определи конкретна категория предприятия със собствени характеристики, които са поставени в по-благоприятно положение?
Може ли селективността на данъчна мярка да бъде установена въз основа на това, че тя предоставя предимство на предприятия, извършващи трансгранични операции (като износ на капитали), в сравнение с предприятия, извършващи аналогични операции на национално ниво?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е квалифицирането на намалената ставка на данъка върху въздушните пътувания като държавна помощ, при положение че по-високата ставка може да противоречи на други разпоредби на правото на Съюза?
Следва ли при определяне на размера на подлежащата на възстановяване държавна помощ да се отчита степента, в която икономическото предимство е било прехвърлено от авиокомпаниите върху пътниците?
Съвместимо ли е задължението за възстановяване на разликата между по-високата и намалената ставка на данъка с принципите на пропорционалност и равно третиране, когато авиокомпаниите не могат да възстановят тази сума от пътниците?
Може ли възможността за възстановяване на надплатения данък от авиокомпаниите, които са платили по-високата ставка, да повлияе върху квалификацията на намалената ставка като държавна помощ и върху задължението за възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Може ли освобождаването от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в Сардиния, да бъде изключено от приложното поле на правилата за държавните помощи поради принципите на правна сигурност, презумпцията за валидност на актовете на институциите и принципа lex specialis derogat legi generali?
Явява ли се спорното освобождаване селективна мярка по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и допустимо ли е квалифицирането му като държавна помощ?
Следва ли спорното освобождаване да се счита за съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999, поради това че е било разрешено с решения на Съвета?
Може ли Комисията да квалифицира спорното освобождаване като нова помощ, въпреки че на Италианската република е било разрешено да го прилага до 31 декември 2006 г. съгласно член 18 от Директива 2003/96 и Решение 2001/224?
Съвместима ли е спорната помощ с общия пазар поради това, че е насочена към опазване на околната среда и отговаря на условията на Насоките от 2001 г. относно държавната помощ за опазване на околната среда?
Може ли спорната помощ да бъде обоснована като съвместима с общия пазар въз основа на член 87, параграф 3 ЕО и Насоките за регионалните държавни помощи, предвид икономическото изоставане на Сардиния?
Допустимо ли е възстановяването на спорната помощ, като се има предвид принципът на защита на оправданите правни очаквания, принципът на правна сигурност и презумпцията за законосъобразност на актовете на институциите?
Спазен ли е принципът на добра администрация при приемането на обжалваното решение?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 253 ЕО при разпореждането за възстановяване на помощта и взети ли са предвид оправданите правни очаквания на получателя относно амортизацията на инвестициите му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допуснала ли е Комисията грешка при определянето на референтната законодателна рамка за преценката на селективния характер на клаузата за преструктуриране?
Намират ли се предприятията, които се ползват от клаузата за преструктуриране, в сравнимо фактическо и правно положение с останалите предприятия, засегнати от правилото за погасяване на правото на пренасяне на загубите, и представлява ли клаузата за преструктуриране мярка с общ характер?
Оправдано ли е предоставеното предимство по клаузата за преструктуриране от естеството и структурата на данъчната система, включително принципа на облагане според данъчния капацитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията относно определянето на референтната данъчна рамка и селективния характер на спорната мярка?
Има ли спорната мярка селективен характер или представлява обща данъчна мярка, приложима към всички предприятия в сравнимо положение?
Може ли да се приеме, че спорната мярка не е държавна помощ поради липса на използване на ресурси на държавата?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания чрез приемането на обжалваното решение на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 134567 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form