4.08.03.03.07 - Плащане на глобата
Плащане на глобата
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е искането за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушаване на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06, предвид изискванията за яснота и прецизност на исковата молба?
Погасено ли е по давност искането за обезщетение за твърдените имуществени вреди, настъпили преди пет години от датата на предявяване на иска?
Нарушен ли е разумният срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 и представлява ли това достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, предоставяща права на частноправните субекти?
Доказани ли са действителни и сигурни имуществени вреди, произтичащи от плащането на лихви върху размера на глобата и разноски за банкова гаранция, и съществува ли достатъчно пряка причинно-следствена връзка между тези вреди и нарушението на разумния срок за произнасяне?
Следва ли да се присъдят компенсаторни и мораторни лихви върху обезщетението за вредите, и какъв е техният размер и период на начисляване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е искането за обезщетение за неимуществени вреди, предвид яснотата и прецизността на исковата молба?
Налице ли е нарушение на разумния срок за произнасяне по дело Т‑54/06, което да представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, предоставяща права на частноправни субекти?
Доказани ли са имуществените вреди, произтичащи от заплащането на лихви върху размера на глобата и разноски за банкова гаранция, и съществува ли достатъчно пряка причинно-следствена връзка между тях и нарушението на разумния срок за произнасяне?
Доказани ли са неимуществените вреди, претърпени от ищеца и неговите ръководители и служители, и съществува ли причинно-следствена връзка между тях и нарушението на разумния срок за произнасяне?
Допустимо ли е обезщетението за неимуществени вреди да се изчислява като процент от размера на наложената глоба?
Дължат ли се мораторни лихви върху присъдените обезщетения и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушено ли е принципът на равно третиране и презумпцията за невиновност при преценката на доказателствата относно участието на Villeroy & Boch France във френския картел?
Спазено ли е задължението за мотивиране и логическата последователност при установяване на отговорността на жалбоподателя за нарушение в Италия?
Допустимо ли е Комисията да установи нарушение в Нидерландия, за което е изтекла давността, и налице ли е противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение относно този пазар?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и правилното прилагане на член 101 ДФЕС при установяване на отговорността на жалбоподателя за нарушенията в Белгия?
Доказано ли е по надлежен начин участието на жалбоподателя в антиконкурентни практики на германския пазар през 2002–2004 г.?
Дали констатациите на Общия съд относно нарушенията в Австрия са правилни и мотивирани?
Може ли дружество майка да носи отговорност за антиконкурентното поведение на своите дъщерни дружества и допустимо ли е налагането на солидарна отговорност за глоби?
Съвместимо ли е с правото на Съюза понятието за единно, комплексно и продължено нарушение и изпълнени ли са условията за неговото прилагане в случая?
Упражнил ли е Общият съд в пълна степен правомощието си за пълен съдебен контрол при определяне на размера на глобата и спазен ли е принципът на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли таванът от 10 %, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, да се изчислява въз основа на оборота на дъщерното дружество за периода преди придобиването му от дружеството майка, когато само дъщерното дружество носи отговорност за нарушението през този период, или може да се вземе предвид оборотът на групата, към която впоследствие принадлежи дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е искането за обезщетение при положение, че исковата молба не е достатъчно ясна и прецизна относно самоличността на увредената страна и естеството на твърдените вреди?
Погасено ли е по давност искането за обезщетение за твърдените неимуществени вреди, настъпили повече от пет години преди предявяването на иска?
Налице ли е достатъчно съществено нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при производствата по дела T‑72/06 и T‑79/06?
Доказано ли е настъпването на действителни и сигурни имуществени вреди, включително загуба на възможност за намиране на инвеститор, допълнителни лихви върху глобата и разноски по банковата гаранция, които да са в пряка причинно-следствена връзка с нарушението на разумния срок?
Доказано ли е настъпването на действителни и сигурни неимуществени вреди за ищците, които да са в пряка причинно-следствена връзка с нарушението на разумния срок, и какъв е размерът на дължимото обезщетение за тях?
Допустимо ли е искането за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ръководителите и служителите на ищците, когато не е доказано упълномощаване или преотстъпване на права?
Дължат ли се компенсаторни и мораторни лихви върху присъдените обезщетения и в какъв размер следва да бъдат определени те?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени на Parker ITR отговорността за нарушението, извършено от ITR преди 1 януари 2002 г., при приложение на принципа на икономическата приемственост?
Правилно ли е увеличен размерът на наложената на Parker ITR глоба с мотива, че ITR е имало водеща роля в нарушението?
Съвместимо ли е с принципа на личната отговорност и с изискването за мотивиране увеличението на размера на глобата, за която Parker-Hannifin е солидарно отговорно, поради водещата роля на ITR?
Правилно ли е изчислен таванът от 10 % от оборота по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 за частта от глобата, за която Parker ITR е самостоятелно отговорно за периода преди 1 януари 2002 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Явява ли се писмото на Комисията от 3 юли 2014 г. акт, който подлежи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС?
Съществува ли извъндоговорна отговорност на Европейския съюз за вредите, произтичащи от начисляването на лихви за забава и разходи за банкова гаранция, когато предприятието реши да не плати наложената глоба по време на съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допусната ли е грешка при преценката на фактите и доказателствата относно участието на жалбоподателите в картела AMS?
Достатъчни и убедителни ли са доказателствата за участие на жалбоподателите в споразумение или съгласувана практика, която нарушава конкуренцията?
Има ли картелът AMS съществено въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки по смисъла на член 101 ДФЕС?
Правилно ли е приложено понятието за тежест на нарушението и спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата?
Допусната ли е грешка при определяне на по-висока глоба за дружеството майка UTi Worldwide в сравнение с нейните дъщерни дружества, като се има предвид производното естество на нейната отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Комисията да използва изявления на други участници в нарушението като доказателства при установяване на нарушение на член 101 ДФЕС?
Спазена ли е закрилата на поверителността на кореспонденцията между адвокат и клиент при събирането и използването на доказателства от Комисията?
Може ли Комисията да възложи отговорност за нарушение на предприятие, което е икономически правоприемник на първоначалния нарушител?
Спазен ли е принципът на равно третиране при избора на правните субекти, подлежащи на санкциониране и при определянето на размера на глобите?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията съгласно член 296 ДФЕС?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се вземат предвид всички продажби, свързани пряко или косвено с нарушението, а не само действително засегнатите от картела продажби?
Може ли Комисията да се отклони от собствените си насоки за определяне на глобите и при какви условия?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателите, включително достъпа до преписката и разграничението между уличаващи и оневиняващи документи?
Спазени ли са критериите и условията за намаляване или освобождаване от глоба въз основа на сътрудничеството на жалбоподателите?
Допустимо ли е Комисията да откаже образуване на процедура за постигане на споразумение и в какъв обхват разполага с право на преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Комисията да използва информация и доказателства, съдържащи се в искане за освобождаване от глоби, когато се твърди нарушение на професионалната тайна, забраната за двойно представителство, задължението за лоялност и фидуциарните задължения?
Приложимо ли е изключението по член 1 от Регламент № 141 за картели, засягащи спедиторски услуги, и има ли Комисията правомощие да санкционира за участие в картел във връзка с NES?
Може ли картелът във връзка с NES да се счита за такъв, който значително засяга търговията между държавите членки по смисъла на член 101 ДФЕС?
Спазени ли са принципът на лична отговорност и изискванията за мотивиране при възлагане на отговорност само на жалбоподателя за поведението на Bax Global (UK), включително по отношение на възможността за санкциониране на бившето дружество майка?
Правилно ли е изчислен размерът на наложената глоба, включително по отношение на избора на стойност на продажбите, ставката за тежест, наличието на смекчаващи обстоятелства, принципа на равно третиране и спазването на правото на защита?
Спазени ли са принципът на равно третиране и правилата на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. при предоставяне на освобождаване от глоби на DP и при разглеждане на исканията за намаляване на глобите на други предприятия?
Допуснато ли е нарушение на принципа на равно третиране и на правото на преценка на Комисията при отказа ѝ да започне процедура за постигане на споразумение с жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.