4.08.03.03.04.03.05 - Максимален размер
Максимален размер
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определянето на размера на наложената глоба?
Следва ли Комисията да вземе предвид неплатежоспособността на жалбоподателя при определяне на размера на глобата?
Може ли наложената глоба да доведе до нарушаване или елиминиране на конкуренцията на пазара в противоречие с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушено ли е изискването за равно третиране при определяне на размера на глобата?
Дали Общият съд е допуснал явна грешка в преценката на фактите или е изопачил доказателствата при потвърждаване на решението на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на решението на Общия съд?
Правилно ли е приложен максималният размер на глобата от 10 % от оборота съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Комисията да се позовава на изявления на други участници в картела като доказателства за установяване на нарушение?
Достатъчно ли е Комисията да се основава на съвкупност от улики, без всяка отделна улика да има самостоятелна доказателствена сила, за да докаже нарушение на член 81 ЕО?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да се счита за доказателство за участие в картел при липса на публично разграничаване от приетите решения?
Задължена ли е Комисията да определи въздействието и географския обхват на нарушението, когато го квалифицира като много сериозно единствено въз основа на неговия характер?
Следва ли при определяне на размера на глобата да се вземат предвид пазарните дялове на съответното предприятие и реалната способност за причиняване на вреда?
Длъжна ли е Комисията да спазва принципа на равно третиране при определяне на глобите и обвързва ли я нейната предходна практика?
Може ли предприятие да претендира за неналагане или намаляване на глобата поради съдействие, ако поведението му не е улеснило установяването на нарушението от Комисията?
Следва ли при изчисляване на максималния размер на глобата да се вземе предвид сумата от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е възлагането на отговорност на дружество майка за нарушение, извършено от негово дъщерно дружество, въз основа на презумпцията за решаващо влияние?
Правилно ли е определена продължителността на нарушението, за което FLSmidth & Co. A/S е била държана отговорна?
Съразмерна ли е наложената глоба с оглед тежестта и продължителността на нарушението, както и наличието на смекчаващи обстоятелства и съдействие по време на административното производство?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на оборота на предприятието, включително всички дружества в икономическата единица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че дружеството майка носи отговорност за нарушение, извършено от дъщерното дружество, въз основа на презумпция за решаващо влияние?
Може ли участието на представител на предприятие в срещи с антиконкурентна цел да обоснове отговорност на предприятието, ако то не е било уведомено за характера на срещите?
Следва ли липсата на санкция спрямо друг икономически оператор да има значение при определяне на индивидуалната отговорност и размера на глобата?
Допустимо ли е определянето на един и същ начален размер на глобата за всяко дружество майка при последователна смяна на майки и налагане на солидарна отговорност за обща сума, надвишаваща глобата на дъщерното дружество?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства при пасивно съдействие или „следване на лидера“ от страна на предприятието при определяне на глобата?
Правилно ли е определен оборотът, който следва да се вземе предвид при изчисляване на максималния размер на глобата, като се съберат оборотите на всички дружества в предприятието?
Може ли да се наложи глоба с възпиращ ефект на предприятие, което вече не извършва дейност на съответния пазар към датата на решението?
Следва ли индивидуално да се преценява съдействието на дружеството майка и дъщерните дружества при намаляване или неналагане на глоба поради съдействие в административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Съответства ли определянето на размера на глобите на принципа на законоустановеност на наказанията и на изискванията на член 81 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Спазен ли е принципът на равно третиране при прилагането на максималната граница от 10 % от оборота при определяне на глобите?
Законосъобразно ли е повишаването на общото ниво на глобите и спазено ли е задължението за мотивиране при това повишаване?
Длъжна ли е Комисията да признае смекчаващи обстоятелства, когато предприятието е имало изключително пасивна роля или е „следвало лидера“ в картела?
Може ли преустановяването на нарушението след намеса на Комисията да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата?
Следва ли глобата да бъде намалена поради съдействие на предприятието, включително неоспорване на фактите?
Може ли майчино дружество да бъде държано отговорно за нарушение, извършено от дъщерното му дружество, въз основа на презумпция за решаващо влияние при 100 % участие, и какви са задълженията по доказване за оборване на тази презумпция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли отмяната на решение на Комисията относно нарушение на правилата на конкуренция да има последици за адресатите, които не са обжалвали това решение?
Допустимо ли е въвеждането на нови правни основания в хода на производството въз основа на нови обстоятелства, като влизането в сила на Договора от Лисабон, за да се твърди нарушение на презумпцията за невиновност?
Може ли Комисията да приеме, че дружество майка носи отговорност за нарушенията на дъщерните си дружества въз основа на презумпцията за решаващо влияние при 100% участие, без да е необходимо да доказва липсата на самостоятелност на всяко дъщерно дружество?
Следва ли при определяне на максималния размер на глобата да се вземе предвид сумата от оборотите на всички дружества, които съставляват стопанския субект, действащ като предприятие?
Съразмерна ли е определената глоба с тежестта на нарушението и спазени ли са критериите за определяне на размера на глобата съгласно член 81, параграф 1 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че едно предприятие е участвало в едно-единствено продължено нарушение, без да е присъствало във всички области, в които е действал картелът?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да обоснове извод за участие в картел при липса на разграничаване от приетите решения?
Задължена ли е Комисията да определи точно съответния продуктов и географски пазар при установяване на нарушение на член 81 ЕО?
Допустимо ли е Комисията да използва една и съща референтна година за всички участници при определяне на размера на глобите?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства, когато предприятието е действало пасивно или е „следвало лидера“ в картела?
Може ли липсата на икономическа изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Нарушава ли се принципът на равно третиране, ако при прилагането на тавана от 10% от оборота се получават разлики между предприятията при определяне на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени на жалбоподателя отговорност за участие в едно-единствено нарушение на член 81 ЕО, въпреки че неговата роля в картела е била ограничена?
Достатъчно ли е участието на предприятие в срещи с антиконкурентна цел, без да се разграничи от приетите решения, за да се приеме, че то е участвало в картела?
Може ли Комисията да докаже нарушение на член 81 ЕО чрез съвкупност от косвени доказателства, без всяко от тях поотделно да е достатъчно?
Може ли дружество майка да носи отговорност за нарушения на дъщерното си дружество въз основа на презумпция за решаващо влияние при 100% участие?
Допустимо ли е въвеждането на нови правни основания в хода на производството въз основа на влизането в сила на Договора от Лисабон и принципа за презумпция за невиновност?
Следва ли при определяне на максималния размер на глобата да се вземе предвид оборотът на всички дружества, които съставляват стопанската единица?
Следва ли при определяне на глобата да се отчита относителната тежест на участието на всяко предприятие в нарушението?
Може ли липсата на изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Следва ли при определяне на глобата да се отчита оборотът от продажбите на продуктите, предмет на ограничителната практика, за да се определи реалното отражение върху конкуренцията?
Може ли пасивното съдействие или „следване на лидера“ от страна на предприятие да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Може ли действителното сътрудничество на предприятие в производството, извън приложното поле на Известието за сътрудничеството, да бъде основание за намаляване на глобата?
Достатъчно ли е самото желание за сътрудничество, без предоставяне на информация, улесняваща установяването на нарушението, за да се намали глобата?
Съразмерна ли е определената глоба с тежестта на нарушението и спазен ли е принципът на пропорционалност при определянето ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорност на дружество майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества, въз основа на презумпцията за решаващо влияние при 100% дялово участие?
Следва ли липсата на санкция спрямо друг икономически оператор да бъде взета предвид при определяне на индивидуалната отговорност и размера на глобата на жалбоподателя?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на съвкупния оборот на всички дружества, които съставляват стопанската единица?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при прилагането на максималния размер на глобата, когато това води до различия между предприятията?
Следва ли отмяната на решение на Комисията по отношение на някои адресати да има последици за други адресати, които не са обжалвали?
Допустимо ли е препращане към писмени изявления по друго дело между различни страни като част от изложението на правните основания?
Допустимо ли е Комисията да повиши общото ниво на глобите за нарушения на конкуренцията?
Следва ли при определяне на глобата да се вземе предвид само оборотът от търговия със стоки, предмет на нарушението, а не общият оборот на предприятието?
Задължена ли е Комисията да поиска подробна информация за финансовото състояние на предприятието преди определяне на глобата?
Допустимо ли е разпределянето на предприятията в различни категории при определяне на размера на глобите и при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.