4.08.03.03.04.01.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неоспорване и неразпространение, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Следва ли споразумението между Lupin и Servier да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по ефект, ако не е ограничение по предмет?
Можело ли е Lupin да предвиди, към момента на сключване на споразумението, че поведението му представлява нарушение на член 101 ДФЕС, и следва ли поради новаторския характер на нарушението да бъде намалена или отменена наложената глоба?
Съответства ли определянето на размера на глобата на изискванията за отчитане на тежестта и продължителността на нарушението по член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на принципа на равно третиране?
Съответства ли размерът на наложената глоба на принципа на пропорционалност?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при определяне на глобата спрямо Lupin в сравнение с други производители на генерични лекарства, по-специално Krka?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Достатъчно ли са доказателствата за участие на жалбоподателя в координация на изкупните цени на скариди?
Ограничена ли е действително нарушението, извършено от жалбоподателя, само до координация на цените за конкретен клиент (Aldi-Nord), или обхваща и други клиенти и пазари?
Участвал ли е жалбоподателят в едно-единствено и продължаващо нарушение заедно с други участници в картела?
Правилно ли е определена тежестта на нарушението и допълнителният процент при изчисляване на глобата, като се отчита индивидуалната роля на жалбоподателя?
В достатъчна степен ли са отчетени смекчаващите обстоятелства при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е отказано намаляване на глобата поради сътрудничество съгласно комуникацията за сътрудничество от 2006 г.?
Съвместими ли са Насоките за определяне на размера на глобите с принципа на законност и индивидуализация на наказанието?
Допустимо ли е Комисията да се отклонява от собствените си Насоки въз основа на точка 37 и какви са границите на това отклонение?
Мотивирано ли е достатъчно решението на Комисията относно прилагането на точка 37 от Насоките при определяне на намалението на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съдържа ли обжалваното решение достатъчно и обособени мотиви относно поведението и отговорността на H&R ChemPharm и Tudapetrol, както и спазено ли е правото на защита на жалбоподателя?
Доказано ли е по надлежен начин участието на H&R ChemPharm в нарушението на член 81 ЕО чрез пряко или косвено поведение, и може ли отговорността му да бъде изведена от действията на други дружества от групата?
Правилно ли е определена стойността на продажбите, взета предвид при изчисляването на размера на глобата, и съответства ли тя на икономическото значение и тежестта на нарушението?
Допуснати ли са грешки в преценката при изчисляването на размера на глобата, включително относно прилагането на Насоките от 2006 г., принципа на пропорционалност, равно третиране и дискриминация спрямо жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението и за индивидуализиране на отговорността на всяко дружество, както и защитени ли са правата на защита на жалбоподателите?
Доказано ли е с достатъчна правна сигурност участието на жалбоподателите в картел за определяне на цените на парафинови восъци и обмен на чувствителна търговска информация?
Съвместимо ли е прилагането на Насоките за определяне на глоби от 2006 г. с принципа за законност и забраната за обратно действие на по-строги санкции?
Правилно ли е изчислен оборотът на жалбоподателите за целите на определяне на размера на глобата?
Пропорционален ли е определящият коефициент за тежестта на нарушението и спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на глобата?
Правилно ли е определена продължителността на участието на жалбоподателите в нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е предоставянето на отстъпки и плащания, обвързани с изключително или почти изключително снабдяване, да бъде квалифицирано като злоупотреба с господстващо положение без конкретен анализ на обстоятелствата по случая?
Следва ли Комисията да докаже конкретни антиконкурентни последици или причинно-следствена връзка между поведението и ефекта върху пазара, за да установи злоупотреба с господстващо положение?
Достатъчно ли е условието за изключителност да обхваща само част от нуждите на клиента, за да се приеме наличие на злоупотреба?
Може ли покупателната способност на клиентите да изключи квалифицирането на поведението като злоупотреба с господстващо положение?
Задължена ли е Комисията да прилага критерия за също толкова ефективен конкурент (AEC) при преценката на изключителните отстъпки?
Достатъчно ли е плащанията към търговци на дребно, обвързани с изключителност, да бъдат квалифицирани като злоупотреба без анализ на специфичния пазарен контекст?
Могат ли плащанията, обвързани с „голи“ ограничения (отлагане, ограничаване или отменяне на продажби на конкурентни продукти), да бъдат квалифицирани като злоупотреба без доказване на конкретен антиконкурентен ефект?
Компетентна ли е Комисията да санкционира поведение, извършено извън територията на Съюза, когато последиците са само потенциални или косвени за вътрешния пазар?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя поради отказ за повторно изслушване по допълнителното изложение на възраженията и писмото относно фактите?
Задължена ли е Комисията да се снабди с определени документи от трети страни (например от AMD), когато жалбоподателят твърди, че те са оневиняващи?
Допуснала ли е Комисията процедурно нарушение, като не е съставила адекватен протокол на срещата с ключов свидетел (г‑н D1 от Dell) и не е предоставила пълен достъп до съответната вътрешна записка?
Правилно ли е определен размерът на глобата, включително по отношение на тежестта, продължителността, географския обхват и пропорционалността спрямо други случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Незаконосъобразно ли е съвместяването на разследващи и санкциониращи функции от страна на Европейската комисия по Регламент № 1/2003 и нарушава ли това правото на независим и безпристрастен съд?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателите при определяне на метода за изчисляване на глобата и при уведомяването им за относимите продажби и други релевантни фактори?
Достатъчно мотивирано ли е решението на Комисията относно начина на изчисляване на глобата и използвания оборот от продажби?
Допустимо ли е вменяването на отговорност на дружество майка за нарушенията на негово дъщерно дружество въз основа на презумпция за решаващо влияние и спазени ли са принципите на индивидуализиране на наказанията и презумпцията за невиновност?
Съвместимо ли е прилагането с обратна сила на Насоките от 2006 г. за определяне на глобите с принципа на забрана на прилагането на наказателноправни норми с обратна сила и принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Пропорционален ли е размерът на наложената глоба, включително по отношение на отчитането на повторността на нарушението, възпиращия ефект и смекчаващите обстоятелства?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на консолидирания оборот на групата и спазено ли е правото на защита и изискването за мотивиране в тази връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Попада ли консултантско предприятие, което не извършва дейност на съответните пазари, в обхвата на член 81 ЕО и принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието?
Погасено ли е по давност правото на Комисията да наложи глоби за твърдените нарушения?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя поради късното уведомяване за процедурата по разследване?
Спазен ли е принципът на разумния срок поради продължителността на административното производство?
Допустимо ли е налагането на две отделни глоби, всяка до 10% от оборота, за две нарушения, вместо една глоба, при твърдение за едно-единствено нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да приеме, че жалбоподателите са участвали в едно-единствено и продължавано нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП на всички посочени национални пазари?
Спазени ли са принципите на законоустановеност на наказанията и правна сигурност при определяне на глобите съгласно член 23 от Регламент № 1/2003 и Насоките на Комисията?
Достатъчни и надлежни ли са доказателствата, на които се основава решението на Комисията относно участието на жалбоподателите в нарушението на определени национални пазари?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите, включително правото на изслушване и презумпцията за невиновност, в административното производство пред Комисията?
Пропорционален и обоснован ли е размерът на наложената глоба, включително по отношение на тежестта, географския обхват и максималния размер съгласно приложимите критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определянето на размера на наложената глоба?
Следва ли Комисията да вземе предвид неплатежоспособността на жалбоподателя при определяне на размера на глобата?
Може ли наложената глоба да доведе до нарушаване или елиминиране на конкуренцията на пазара в противоречие с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушен ли е принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието при определяне на размера на глобите от Комисията?
Допустимо ли е Комисията да отчита действителната платежоспособност на предприятието в специфичен социален и икономически контекст при определяне на размера на глобата?
Задължена ли е Комисията да се придържа към предходната си практика при определяне на размера на глобите и прилагане на смекчаващи обстоятелства?
Следва ли да се отчита съдействието на предприятието извън приложното поле на известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер като смекчаващо обстоятелство?
Следва ли да се отчита като смекчаващо обстоятелство обстоятелството, че картелът засяга само един от секторите на дейност на предприятието и липсват предходни нарушения?
Следва ли да се отчита като смекчаващо обстоятелство приемането на програма за привеждане в съответствие с правилата за конкуренция и малката опасност от повторно нарушение?
Следва ли да се отчита като смекчаващо обстоятелство поведението на предприятието, отклоняващо се от договореното в рамките на картела?
Задължена ли е Комисията да отчита лошото финансово състояние на предприятието при определяне на размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.