4.08.02.04.02 - Практики на злоупотреба: примери
Практики на злоупотреба: примери
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Какви насоки следва да се използват, за да се установи дали прилаганата от предприятие с господстващо положение схема за отстъпки със стандартизирани количествени прагове, която отговаря на посочените в преюдициалното запитване характеристики, представлява злоупотреба с господстващо положение в противоречие с член 82 ЕО?
Колко вероятни и колко сериозни трябва да са антиконкурентните последици на схема за отстъпки, която отговаря на посочените в преюдициалното запитване характеристики, за да се приложи член 82 ЕО?
Предвид отговорите, дадени на първия и втория въпрос, какви конкретни обстоятелства трябва да вземе предвид националният съд, за да прецени дали схема за отстъпки — при условия като описаните в преюдициалното запитване (характеристики на пазара и на схемата за отстъпки) — има или може да има такъв блокиращ ефект в конкретния случай, че да представлява злоупотреба по член 82 ЕО?
Има ли в тази връзка изискване блокиращият ефект да е значителен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
При какви обстоятелства следва да се счита за противоречаща на член 102 ДФЕС злоупотреба предявяването на иск за нарушение — чийто предмет е преустановяване на нарушение на патент от съществено значение за стандарт или изтегляне на стоките, за производството на които е бил използван този патент — от предприятие в господстващо положение и притежател на такъв патент, за който това предприятие е поело задължение пред организация по стандартизация да даде лицензия на трети лица при FRAND условия?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява на предприятие в господстващо положение — притежател на патент от съществено значение за стандарт, за който е поело пред организацията по стандартизация задължение да даде лицензия при FRAND условия — да предявява иск за нарушение срещу предполагаемия нарушител на неговия патент и за предоставяне на счетоводни данни, свързани с извършените действия по използване на този патент, или за присъждане на обезщетение за тези действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е предоставянето на отстъпки и плащания, обвързани с изключително или почти изключително снабдяване, да бъде квалифицирано като злоупотреба с господстващо положение без конкретен анализ на обстоятелствата по случая?
Следва ли Комисията да докаже конкретни антиконкурентни последици или причинно-следствена връзка между поведението и ефекта върху пазара, за да установи злоупотреба с господстващо положение?
Достатъчно ли е условието за изключителност да обхваща само част от нуждите на клиента, за да се приеме наличие на злоупотреба?
Може ли покупателната способност на клиентите да изключи квалифицирането на поведението като злоупотреба с господстващо положение?
Задължена ли е Комисията да прилага критерия за също толкова ефективен конкурент (AEC) при преценката на изключителните отстъпки?
Достатъчно ли е плащанията към търговци на дребно, обвързани с изключителност, да бъдат квалифицирани като злоупотреба без анализ на специфичния пазарен контекст?
Могат ли плащанията, обвързани с „голи“ ограничения (отлагане, ограничаване или отменяне на продажби на конкурентни продукти), да бъдат квалифицирани като злоупотреба без доказване на конкретен антиконкурентен ефект?
Компетентна ли е Комисията да санкционира поведение, извършено извън територията на Съюза, когато последиците са само потенциални или косвени за вътрешния пазар?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя поради отказ за повторно изслушване по допълнителното изложение на възраженията и писмото относно фактите?
Задължена ли е Комисията да се снабди с определени документи от трети страни (например от AMD), когато жалбоподателят твърди, че те са оневиняващи?
Допуснала ли е Комисията процедурно нарушение, като не е съставила адекватен протокол на срещата с ключов свидетел (г‑н D1 от Dell) и не е предоставила пълен достъп до съответната вътрешна записка?
Правилно ли е определен размерът на глобата, включително по отношение на тежестта, продължителността, географския обхват и пропорционалността спрямо други случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Правилно ли е определен съответният продуктов пазар при разглеждане на конкуренцията между инхибиторите на протонната помпа и H2-блокерите?
Спазени ли са изискванията за оценка на ценовите показатели при сравнение на общата цена на лечението с инхибитори на протонната помпа и H2-блокерите?
Съставлява ли злоупотреба с господстващо положение представянето на заблуждаващи изявления пред патентните ведомства с цел получаване или удължаване на сертификати за допълнителна закрила?
Изисква ли се доказване на умишлено въвеждане в заблуждение или измама, за да се установи злоупотреба с господстващо положение при подаване на заявления за сертификати за допълнителна закрила?
Необходимо ли е да се докаже реално или потенциално въздействие върху конкуренцията, за да се приеме, че подаването на заблуждаващи заявления за сертификати за допълнителна закрила представлява злоупотреба с господстващо положение?
Съвместимо ли е с конкуренцията, основана на качествата, оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на оригинален лекарствен продукт с цел възпрепятстване или забавяне на навлизането на генерични продукти и паралелен внос?
Може ли упражняването на право, предоставено от правото на Съюза (оттегляне на разрешение за пускане на пазара), да представлява злоупотреба с господстващо положение при липса на обективни основания?
Достатъчно ли е доказването на потенциални, а не конкретни антиконкурентни последици, за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с господстващо положение?
Следва ли да се намали размерът на глобата поради новостта на установените злоупотреби или поради липса на конкретни антиконкурентни последици?
Правилно ли е установено наличието на господстващо положение на AstraZeneca на съответните национални пазари, като се отчита ролята на държавата като ценови регулатор и купувач?
Могат ли правата на интелектуална собственост, положението на първи навлязъл на пазара и финансовата мощ да бъдат самостоятелно достатъчни за доказване на господстващо положение?
Доказала ли е Комисията в достатъчна степен, че оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на капсулите „Losec“ в Дания и Норвегия е могло да изключи паралелния внос на тези продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е потвърдил констатацията на Комисията за наличие на антиконкурентно намерение за затваряне на пазарите за конкуренция?
Достатъчно ли е мотивирал Общият съд решението си относно това какъв дял от общото търсене трябва да бъде обхванат от споразуменията, за да се установи злоупотреба с господстващо положение?
Изисква ли се за установяване на злоупотреба с господстващо положение чрез отстъпки със задна дата да се докаже, че прилаганите цени са по-ниски от себестойността, и допуснал ли е Общият съд процесуално нарушение или грешка при прилагане на правото в тази връзка?
Достатъчно ли е анализирал и мотивирал Общият съд въпроса дали споразуменията, в които жалбоподателите са определени като „предпочитан доставчик, основен или първи доставчик“, представляват споразумения за предоставяне на изключителни права?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на наложената глоба спрямо жалбоподателите в сравнение с други предприятия в сходно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Спазено ли е задължението за лоялно сътрудничество между Европейската комисия и националния регулаторен орган (CMT) при провеждане на административното производство?
Допуснала ли е Европейската комисия явни грешки в преценката при прилагане на член 82 ЕО по отношение на определянето на съответните пазари, анализа на разходите и последиците от поведението на Telefónica?
Превишила ли е Европейската комисия правомощията си (ultra vires) при прилагането на член 82 ЕО спрямо регулиран пазар?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност чрез приемането на решението на Комисията, което предполага промяна на регулаторната рамка ex post?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания на икономическите оператори чрез намесата на Комисията в вече регулирана от националния орган област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите поради използване на нови доказателства и доводи, за които не са били уведомени в административното производство?
Правилно ли е определен съответният пазар на едро за широколентов достъп, като са изключени определени продукти и услуги от този пазар?
Установено ли е по законосъобразен начин господстващото положение на Telefónica на съответните пазари на едро?
Правилно ли е приложен член 82 ЕО по отношение на твърдяната злоупотреба с господстващо положение чрез ценова преса?
Допуснати ли са фактически грешки и/или грешки при преценката на фактите и при прилагането на правото относно анализа на ценовата преса и нейните антиконкурентни последици?
Превишила ли е Комисията правомощията си (ultra vires) при прилагането на член 82 ЕО и нарушила ли е принципите на субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, лоялно сътрудничество и добра администрация?
Допуснати ли са фактически грешки, грешки при прилагането на правото или нарушения на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания при определянето и размера на наложената глоба?
Спазени ли са принципите на пропорционалност, равно третиране, индивидуализиране на наказанията и задължението за мотивиране при определянето на размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
При какви обстоятелства политика на ниски цени, прилагани от предприятие с господстващо положение спрямо някои бивши клиенти на конкурент, трябва да се счита за злоупотреба, свързана с практика за отстраняване, противоречаща на член 82 ЕО, и по-специално дали наличието на такава практика може да бъде установено въз основа единствено на обстоятелството, че прилаганата от предприятието с господстващо положение цена към един-единствен клиент е в размер под общите средни разходи, свързани със съответната дейност, но над средните пределни разходи, свързани със същата дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
При какви условия може да има нарушение на член [102 ДФЕС], основано на разликата между цената, на която вертикално интегрирано предприятие с господстващо положение продава продукти за ADSL достъп на конкуренти на пазара на едро, и цената, на която то ги продава на крайни потребители?
За да се отговори на първия въпрос, кои цени за крайни потребители следва да се вземат предвид — само тези на предприятието с господстващо положение или и тези на конкурентите му на пазара?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че предприятието с господстващо положение няма законово задължение да предоставя междинни услуги на едро, а доброволно е решило да ги предоставя?
За да се приеме, че описаната в първия въпрос практика съставлява злоупотреба, необходимо ли е тя да има антиконкурентни последици, и при утвърдителен отговор, как могат да се определят тези последици?
Степента на пазарна мощ на предприятието с господстващо положение от значение ли е за отговора на първия въпрос?
За да се приеме, че описаната в първия въпрос практика съставлява злоупотреба, трябва ли прилагащото я предприятие да заема господстващо положение едновременно на пазара на едро и на пазара на дребно?
За да се приеме, че описаната в първия въпрос практика съставлява злоупотреба, трябва ли стоката или услугата, доставяна от предприятието с господстващо положение на пазара на едро, да бъде абсолютно необходима за конкурентите?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че става въпрос за доставка на нов клиент?
За да се приеме, че описаната в първия въпрос практика съставлява злоупотреба, трябва ли да съществува вероятност предприятието с господстващо положение да си възстанови претърпените от него загуби?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че на даден пазар се появява нова технология, изискваща много големи инвестиции, например с оглед на разумните разходи за въвеждането ѝ и евентуалната необходимост да се продава на загуба през периода на въвеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Може ли предприятие с господстващо положение да носи отговорност за злоупотреба по член 82 ЕО, когато неговите ценови практики са били одобрени от национален регулаторен орган и то е разполагало със свобода на действие да променя цените на дребно?
Създават ли решенията на националния регулаторен орган оправдани правни очаквания у предприятието с господстващо положение, че неговите ценови практики са съвместими с член 82 ЕО?
Изисква ли се за налагане на глоба по член 82 ЕО да е доказан умишлен или непредпазлив характер на нарушението и спазено ли е задължението за мотивиране в този аспект?
Допустимо ли е използването на критерия за свиване на маржовете като основание за установяване на злоупотреба по член 82 ЕО, когато цените на едро са определени от национален регулаторен орган?
Съвместим ли е методът за изчисляване на свиването на маржовете, основан на разходите и цените на предприятието с господстващо положение, с изискванията на член 82 ЕО, и следва ли да се включват приходи от други далекосъобщителни услуги при този анализ?
Изисква ли се за установяване на злоупотреба чрез свиване на маржовете по член 82 ЕО да бъдат доказани конкретни антиконкурентни последици върху пазара?
Следва ли при определяне на размера на глобата да се отчита тарифната регулация като смекчаващо обстоятелство и допустимо ли е налагането на символична глоба при наличие на регулиране от национален орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.