4.08.02.04.02 - Практики на злоупотреба: примери
Практики на злоупотреба: примери
Дело C-233/23: Alphabet и др., Съдебно решение от 25 февруари 2025 г.
1) Трябва ли съгласно член 102 ДФЕС изискването за абсолютна необходимост на продукта, чието предоставяне е отказано, да се тълкува в смисъл, че достъпът трябва да е абсолютно необходим за упражняването на определена дейност на съседен пазар, или е достатъчно достъпът да е абсолютно необходим за по-удобното използване на продуктите или услугите, предлагани от предприятието, което иска достъп, по-специално когато основната функция на продукта, за който се отнася отказът, е да направи използването на съществуващи продукти или услуги по-лесно и удобно?
2) Може ли в контекста на поведение, квалифицирано като отказ за предоставяне, дадено поведение да се счита за злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, когато въпреки липсата на достъп до искания продукт i) предприятието, което иска достъп, вече осъществява дейност на пазара и е продължило да расте през целия период на твърдяната злоупотреба и ii) други оператори в конкуренция с предприятието, което иска достъп до продукта, са продължили да осъществяват дейност на пазара?
3) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че несъществуването на продукта или услугата към момента на искането за предоставяне трябва да се вземе предвид като обективно основание за този отказ, или най-малкото длъжен ли органът по конкуренция е да извърши въз основа на обективни обстоятелства анализ на времето, необходимо на предприятие с господстващо положение за разработването на продукта или услугата, за който/която се иска достъп, или вместо това е необходимо предприятието с господстващо положение, предвид отговорността, която поема на пазара, да бъде задължено да уведоми лицето, което иска достъп, за необходимото за разработването на продукта време?
4) Трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие с господстващо положение, което притежава контрола върху цифрова платформа, може да бъде задължено да промени своите продукти или да разработи нови, за да позволи на лицата, които поискат това, да имат достъп до тези продукти
В този случай длъжно ли е предприятието с господстващо положение да вземе предвид общите нужди на пазара или нуждите на отделното предприятие, което иска достъп, за който твърди, че е абсолютно необходим, или най-малкото, предвид особената отговорност, която поема на пазара, трябва ли да определи предварително обективни критерии за разглеждане на отправените до него искания и за степенуване на техния приоритетен ред?
5) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че органът по конкуренцията е длъжен предварително да определи и да идентифицира съответния засегнат от злоупотребата пазар надолу по веригата и може ли той да е и само потенциален?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/22: Комисия/Intel Corporation, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
Допустимо ли е Общият съд да се произнася ultra petita и да разглежда въпроси извън рамките на спора, определени от страните?
Спазени ли са правилата за тълкуване и прилагане на критериите за годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията?
Нарушено ли е правото на защита на Европейската комисия при проверката на прилагането на критерия AEC?
Спазен ли е изискваният стандарт на доказване и правилно ли е приложен критерият AEC по отношение на Dell, включително по отношение на изопачаване на доказателствата и правото на защита на Комисията?
Допуснати ли са грешки при прилагането на критерия AEC и нарушено ли е правото на защита на Комисията при анализа на спорните отстъпки по отношение на HP?
Правилно ли е тълкуван и приложен критерият AEC и член 102 ДФЕС, включително по отношение на изопачаване на доказателствата и правото на защита на Комисията при анализа на спорните отстъпки по отношение на Lenovo?
Правилно ли е преценена значимостта на констатираните грешки във връзка с прилагането на критерия AEC и последиците им за крайния извод относно злоупотребата с господстващо положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/22: Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), Съдебно решение от 10 септември 2024 г.
Следва ли да се приложат критериите за задължение за предоставяне на достъп (т.нар. тест Bronner) при преценката дали поведението на Google представлява злоупотреба с господстващо положение?
Явява ли се поведението на Google отклонение от конкуренцията, основана на качествата, и правилно ли е квалифицирано като дискриминационно фаворизиране на собствената услуга?
Спазени ли са правилата относно доказването на причинно-следствената връзка между твърдяната злоупотреба и нейните вероятни последици, включително относно тежестта на доказване и съпоставителния анализ?
Задължена ли е Комисията да провери дали поведението на Google може да отстрани равностойни по ефикасност конкуренти (тест на равностойния по ефикасност конкурент) при преценката за злоупотреба с господстващо положение в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/21: European Superleague Company, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,
– не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-680/20: Unilever Italia Mkt. Operations, Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Извън случаите на контролирани дружества, кои са релевантните критерии, за да се определи дали в резултат на съгласувани действия по договор между формално независими и самостоятелни икономически оператори е налице един-единствен стопански субект по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС
По-специално, може ли да се счита за достатъчно наличието на определена степен на намеса в търговските решения на друго предприятие, присъща за отношенията на търговско сътрудничество между производителя и дистрибуционните посредници, за да се приеме, че тези лица са част от един-единствен стопански субект
Или е необходимо да е налице „йерархична“ връзка между двете предприятия, изразена в наличието на договор, по силата на който няколко независими предприятия се „подчиняват“ на дейността по управление и координация на едно от тях, така че [компетентният орган за защита на конкуренцията] да трябва да докаже наличието на множество системни и постоянни ръководни действия, които могат да засегнат управленските решения на предприятието, по-специално стратегическите и оперативните решения от финансов, промишлен и търговски характер?
При преценката дали е налице злоупотреба с господстващо положение поради клаузи за изключителност трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [компетентният орган] за защита на конкуренцията е длъжен да провери дали тези клаузи имат за последица отстраняване от пазара на също толкова ефективни конкуренти и да анализира подробно представените от [една] страна икономически анализи относно реалната възможност разглежданото поведение да отстрани от пазара също толкова ефективни конкуренти
Или, в случай на клаузи за изключителност с отстраняващ [конкурентите] ефект или на поведение, характеризиращо се с многобройни злоупотреби (отстъпки за лоялност и клаузи за изключителност), няма никакво правно задължение за [компетентния орган за защита на конкуренцията] да основе решението си за установяване на нарушение на конкуренцията на критерия за също толкова ефективен конкурент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/21: Lietuvos geležinkeliai/Комисия, Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Следва ли да се приложат критериите, установени в решение Bronner, при преценка дали премахването на железопътна линия от страна на предприятие с господстващо положение представлява злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е доказано, че премахването на железопътната линия представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
Може ли премахването на железопътната линия само по себе си, независимо от предхождащото спиране на движението, да се квалифицира като практика, която може да ограничи конкуренцията?
Допуснати ли са грешки при определянето на размера на наложената глоба, по-специално поради противоречие относно наличието на антиконкурентно намерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/20: Servizio Elettrico Nazionale и др., Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи или средства“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко [дружества] от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на [дружествата] в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните [дружества] от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/19: Slovak Telekom/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Допустимо ли е квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС на ограниченията, въведени от предприятието относно достъпа до неговата абонатна линия, без да се доказва абсолютната необходимост от този достъп?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя при преценката на свиването на маржовете, по-специално по отношение на методологията, принципите и данните, използвани от Комисията?
Правилно ли е приложен критерият за „равностоен по ефикасност оператор“ при преценката на свиването на маржовете, включително по отношение на отказа да се вземат предвид предложените от жалбоподателя корекции за оптимизиране на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/19: Deutsche Telekom/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Необходимо ли е Комисията да докаже, че достъпът до абонатната линия на господстващия оператор е абсолютно необходим за алтернативните оператори, за да се квалифицират ограниченията на този достъп като злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е установяването на способност за упражняване на решаващо влияние от страна на дружеството майка върху дъщерното дружество, за да се носи отговорност за злоупотреба с господстващо положение, или е необходимо да се докаже и действително упражняване на такова влияние?
Изисква ли се, за да се носи отговорност от дружество майка за нарушение, извършено от дъщерното му дружество, последното да е изпълнявало по същество указанията на дружеството майка?
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателя поради краткия срок за изразяване на становище по нови обстоятелства, съобщени от Комисията в хода на административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/16: Biedrība “Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra – Latvijas Autoru apvienība” Konkur…, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Прилага ли се член 102, втора алинея, буква а) от ДФЕС в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и такси за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка?
Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на съседните пазари?
Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на паритетите на покупателната способност?
Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите?
Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени, е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи?
Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС, ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер
Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права?
В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.