4.08.02.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-245/24: Lukoil Bulgaria и Lukoil Neftohim Burgas, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да може орган по конкуренция да приеме, че поведението на две дружества, които са част от едно и също предприятие с господстващо положение, което поведение според този орган се изразява в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния контрол на тези дружества и представляващи част от една и съща контролирана от това предприятие съществена инфраструктура, и в ограничаване на търговията в това отношение, представлява злоупотреба с такова господстващо положение, посоченият орган е длъжен да установи, че условията по член 102 ДФЕС са изпълнени както по отношение на поведението, квалифицирано като ограничаване на търговията, така и по отношение на поведението, квалифицирано като отказ на достъп до такива съоръжения?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, които позволяват да се приеме, че отказ за предоставяне на достъп до инфраструктура може да представлява злоупотреба с господстващо положение, са неприложими, когато тази инфраструктура не е развита от предприятието с господстващо положение за нуждите на собствената му дейност, а от публичните органи и или е била предмет на концесия за услуги, предоставена на това предприятие от държавата, или е била придобита от същото след приватизационна сделка, и ако не, при какви условия?
Гарантирано ли е спазването на принципа на пропорционалност, даден в точка 75 от Съобщение на Комисията — Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 102 ДФЕС в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, когато господстващото предприятие е инвестирало в ключовата инфраструктура, при използване на рестриктивни критерии, определени на принципа „най-необходимо“ за запазване на конкуренцията, при пропорционално отчитане на интереса на господстващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/22: Illumina/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2024 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да разглежда концентрация, която не попада в обхвата на националната правна уредба за контрол върху концентрациите на държавата членка, поискала препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Спазени ли са сроковете и принципите на правна сигурност и добра администрация при подаването и разглеждането на искането за препращане по член 22 от Регламент № 139/2004?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания поради предходната практика на Комисията относно концентрации, които не попадат в обхвата на националното законодателство за контрол върху концентрациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/21: Heureka Group (Comparateurs de prix en ligne), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които частични вреди започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-449/21: Towercast, Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламент [№ 139/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от този регламент, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен предварителен контрол и за която не е направено препращане до Европейската комисия съгласно член 22 от посочения регламент, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/21: Bursa Română de Mărfuri, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Следва ли Регламент (ЕС) 2019/943, и по-специално член 1, букви б) и в), член 2, точка 40 и член 3 от този регламент, във връзка с Директива 2009/72/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която се продължава национален законоустановен монопол при предоставяне на посреднически услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия както на пазарите на едро за ден напред и в рамките на деня, така и на форуърдния пазар на едро?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че е налице ограничаване на конкуренцията по смисъла на тези разпоредби, ако правна уредба на държава членка предвижда, че на равнището на тази държава членка може да се издава една-единствена лицензия за целите на упражняването на дейността по предоставяне на посреднически услуги във връзка с офертите за продажба и покупка на електроенергия на форуърдния пазар на едро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/20: DB Station & Service, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли член 30 от Директива 2001/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да се произнасят независимо от надзора, упражняван от компетентния регулаторен орган, по искане за възстановяване на такси за ползване на инфраструктура, основано на член 102 ДФЕС и едновременно с това на националното право в областта на конкуренцията?
При утвърдителен отговор на първия въпрос допустима и необходима ли е проверката за наличие на злоупотреба, която националните граждански съдилища извършват с оглед на критериите на член 102 ДФЕС и/или на националното право в областта на картелите, и в случай че за железопътното предприятие е налице възможност да поиска от компетентния регулиращ орган да извърши проверка на справедливостта на платените такси
Трябва ли националните граждански съдилища да изчакат съответно решение на регулиращия орган и ако същото бъде обжалвано по съдебен ред, евентуално влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/20: Servizio Elettrico Nazionale и др., Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи или средства“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко [дружества] от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на [дружествата] в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните [дружества] от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-637/17: Cogeco Communications, Съдебно решение от 28 март 2019 г.
Следва ли член 22 от Директива 2014/104/ЕС да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на спора в главното производство?
Следва ли член 102 ДФЕС и принципите на ефективност и равностойност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, от една страна, предвижда, че давностният срок във връзка с исковете за обезщетение за вреди е тригодишен и започва да тече от момента, в който увреденото лице е узнало за правото си на обезщетение, дори да не са известни отговорното за нарушението лице и точният размер на вредите, и от друга страна, не предвижда възможност за спиране или прекъсване на този срок по време на производство пред националния орган за защита на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/16: Balgarska energiyna borsa, Съдебно решение от 26 октомври 2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Директива 2009/72/ЕО — Членове 9, 10, 13 и 14 — Регламент (ЕО) № 714/2009 — Член 3 — Регламент (ЕС) № 1227/2011 — Член 2, точка 3 — Регламент (ЕС) 2015/1222 — Член 1, параграф 3 — Сертифициране и определяне на независим преносен оператор — Ограничаване на броя на лицензиантите за пренос на електрическа енергия на територията на страната“ По дело C‑347/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с акт от 3 юни 2016 г., постъпил в Съда на 21 юни 2016 г., в рамките на производство по дело „Българска енергийна борса“ АД (БЕБ) срещу Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: N. Wahl, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), от Ив. Иванов, в качеството на представител, – за българското правителство, от Eл. Петранова и Л. Захариева, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от O. Beynet и П. Михайлова, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/16: Biedrība “Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra – Latvijas Autoru apvienība” Konkur…, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Прилага ли се член 102, втора алинея, буква а) от ДФЕС в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и такси за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка?
Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на съседните пазари?
Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на паритетите на покупателната способност?
Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите?
Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени, е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи?
Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС, ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер
Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права?
В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.