4.07.01 - Обща траспортна политика
Обща траспортна политика
Дело C-721/20: DB Station & Service, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли член 30 от Директива 2001/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да се произнасят независимо от надзора, упражняван от компетентния регулаторен орган, по искане за възстановяване на такси за ползване на инфраструктура, основано на член 102 ДФЕС и едновременно с това на националното право в областта на конкуренцията?
При утвърдителен отговор на първия въпрос допустима и необходима ли е проверката за наличие на злоупотреба, която националните граждански съдилища извършват с оглед на критериите на член 102 ДФЕС и/или на националното право в областта на картелите, и в случай че за железопътното предприятие е налице възможност да поиска от компетентния регулиращ орган да извърши проверка на справедливостта на платените такси
Трябва ли националните граждански съдилища да изчакат съответно решение на регулиращия орган и ако същото бъде обжалвано по съдебен ред, евентуално влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/21: Liberty Lines, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципите на свободно предоставяне на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията при възлагането на обществени поръчки за услуги, разпоредба като член 47, параграф 11bis от Декрет-закон № 50/2017 г., която приравнява или поне допуска бързият морски пътнически превоз между пристанището на Месина и това на Реджо ди Калабрия да бъде приравнен по закон на железопътния превоз по море между италианския полуостров и Сицилия съгласно член 2, буква е) от Декрет № 138 T/2000, и запазва или изглежда прави възможно запазването в полза на Rete Ferroviaria Italiana на услугата по осъществяване на железопътната връзка по море между Сицилия и италианския полуостров, включително чрез бързи плавателни съдове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-563/20: ORLEN KolTrans, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Трябва ли член 30, параграф 2, буква д) от Директива 2001/14 да се тълкува в смисъл, че предоставя на железопътно предприятие, което използва или възнамерява да използва железопътна инфраструктура, правото да участва в производство, осъществявано от регулиращия орган с цел определянето от управителя на железопътната инфраструктура на размера на таксите за достъп до тази инфраструктура?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30, параграфи 5 и 6 от Директива 2001/14/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставя на железопътно предприятие, което използва или възнамерява да използва железопътна инфраструктура, правото да обжалва решението на регулиращия орган, с което се одобрява размерът на таксите за достъп до железопътна инфраструктура, установен от управителя на същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/20: LatRailNet, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 56 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че предоставя на регулаторния орган правомощието да приеме по собствена инициатива решение, с което от предприятието, изпълняващо основните функции на управителя на железопътна инфраструктура, посочени в член 7, параграф 1 от тази директива, се изисква да въведе определени изменения в схемата за налагане на такси за ползване на инфраструктурата, която не предполага дискриминация спрямо заявителите?
Следва ли член 56 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че като налага изменения на предприятието, изпълняващо основните функции на управителя на железопътната инфраструктура, регулаторният орган може да определя условия, които тези изменения трябва да предвиждат, и по-конкретно дали може да наложи да се изключат от критериите за определяне на таксите за ползване на инфраструктурата разходите, предвидени в държавния бюджет или в бюджетите на местните административно-териториални единици, които железопътните предприятия за превоз на пътници не могат да покриват с приходите си от превоза?
Следва ли член 32, параграф 1 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че е приложим, включително по отношение на критерия за оптимална конкурентоспособност на железопътните пазарни сегменти, по отношение на сегменти от железопътния пазар без конкуренция, по-специално когато те се експлоатират от оператор на обществена услуга, на когото по силата на договор за обществени услуги е предоставено изключително право по смисъла на член 2, буква е) от Регламент № 1370/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/20: Latvijas dzelzceļš (Installations de service ferroviaire), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Може ли член 13, параграфи 2 и 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент [за изпълнение] 2017/2177) да се прилага по такъв начин, че регулаторният орган да може да наложи на собственик на инфраструктура, който не е оператор на обслужващото съоръжение, задължението да гарантира достъп до услугите?
Трябва ли член 13, параграф 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент [за изпълнение] 2017/2177) да се тълкува в смисъл, че допуска собственикът на сграда да прекрати наемно правоотношение и да направи преустройство на обслужващо съоръжение?
Трябва ли член 13, параграф 6 от Директива 2012/34 (член 15, параграфи 5 и 6 от Регламент [за изпълнение] 2017/2177) да се тълкува в смисъл, че задължава регулаторния орган да провери само дали операторът на обслужващото съоръжение (в разглеждания случай — собственикът на обслужващото съоръжение) действително е решил да му направи преустройство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/20: Koleje Mazowieckie, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.
Трябва ли разпоредбите от Директива 2001/14, по-специално член 4, параграф 5 и член 30, параграфи 1, 3, 5 и 6, да се тълкуват в смисъл, че не допускат предявяване от железопътно предприятие, без упражняване на съдебен контрол върху решението на регулиращия орган, на искания за обезщетение срещу държава членка поради неправилно транспониране на тази директива, когато елемент от обезщетението би била надплатена такса за ползване на железопътната инфраструктура?
Противоречи ли становището, че право на обезщетение въз основа на общностното право поради неправилно прилагане на правото на Европейския съюз, и по-специално поради неправилно транспониране на Директива 2001/14 или липса на транспонирането ѝ, е налице само когато нарушената норма предоставя права на частноправните субекти, нарушението на правото е квалифицирано (по-специално когато приема формата на очевидно и сериозно надхвърляне от държавата членка на правото ѝ на преценка при транспонирането на директива), a причинно-следствената връзка между нарушението и вредата е пряка, на правна уредба на държава членка, в която в такива случаи се признава право на обезщетение, ако са изпълнени по-малко строги условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/20: DB Netz, Съдебно решение от 24 юни 2021 г.
Следва ли член 13, параграф 1, член 14, параграф 9 и член 18, буква в) от Регламент № 913/2010, както и член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2012/34 във връзка с точка 3, буква а) от приложение IV към посочената директива да се тълкуват в смисъл, че органът, компетентен да приеме правилата относно процедурата за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет до едно обслужващо гише, предвидено в посочения член 13, параграф 1, включително що се отнася до използването единствено на определена електронна резервационна платформа, е управителният съвет, създаден съгласно член 8, параграф 2 от посочения регламент, или управителят на инфраструктура, определен в член 3, точка 2 от посочената директива?
Следва ли проверката от национален регулаторен орган на правилата относно процедурата за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет до едно обслужващо гише, предвидени в референтния документ за железопътната мрежа, да се урежда от разпоредбите на член 20 от Регламент № 913/2010 или от разпоредбите на Директива 2012/34, и по-специално от разпоредбите на член 57, параграф 1, първа алинея от тази директива, и трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че регулаторният орган на дадена държава членка може да отхвърли тези правила, без да си сътрудничи с регулаторните органи на другите държави членки, заинтересовани от коридора за товарен превоз, или най-малкото без да се консултира предварително с тях за намиране на единен подход?
Следва ли член 14, параграф 1 от Регламент № 913/2010 да се тълкува в смисъл, че рамката за разпределяне на инфраструктурния капацитет в коридора за товарен превоз, определяна от изпълнителния съвет по силата на тази разпоредба, представлява правен акт на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/19: X (Véhicules-citernes GPL), Съдебно решение от 20 май 2021 г.
1) a)
Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2008/68 да се тълкува в смисъл, че не допуска предвидено в разрешително за бензиностанция за ВНГ изискване, съгласно което съответната отделна бензиностанция за ВНГ може да се снабдява само посредством автоцистерни за ВНГ с термоустойчиво покритие, докато това задължение не е наложено пряко на един или повече оператори на автоцистерни за ВНГ?
б) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата членка е сключила с организации на участници на пазара в сектора на ВНГ (по-специално оператори на бензиностанции за ВНГ, производители, продавачи и превозвачи на ВНГ) споразумение под формата на Safety Deal, в което страните се задължават да използват термоустойчиво покритие, и тази държава членка впоследствие е приела циркулярното писмо от 14 юни 2016 г., в което се установява допълнителна политика за управление на риска, основана на презумпцията, че бензиностанциите за ВНГ се снабдяват от автоцистерни с термоустойчиво покритие?
2) a)
Ако национална юрисдикция преценява законосъобразността на акт за привеждане в изпълнение, който има за цел изпълнението на предвидено в разрешително изискване, което не подлежи на обжалване от правна страна и противоречи на правото на Съюза:
– допуска ли правото на Съюза, и по-специално практиката на Съда относно националната процесуална автономия, националната юрисдикция по принцип да приема подобно предвидено в разрешително изискване за законосъобразно, освен ако то явно нарушава правни норми от по-висок ранг, в това число правото на Съюза
При утвърдителен отговор: предвижда ли правото на Съюза (допълнителни) условия за това изключение,
– или националната юрисдикция следва съгласно правото на Съюза — по-специално с оглед на решения на Съда от 29 април 1999 г., Ciola (C‑224/97, EU:C:1999:212) и от 6 април 2006 г., ED & F Man Sugar (C‑274/04, EU:C:2006:233) — да остави без приложение подобно предвидено в разрешително изискване поради нарушение на посоченото право?
б) От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали актът за привеждане в изпълнение представлява санкция, която има за цел поправяне на вреди (remedy), или наказателноправна санкция (criminal charge)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/19: Комисия/България (Разследващ железопътен орган), Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Гарантирана ли е организационната независимост на разследващия орган по отношение на оператора на железопътната инфраструктура, контролиран от министъра на транспорта, съгласно изискванията на член 21, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО?
Осигурен ли е самостоятелен достъп на разследващия орган до финансовите ресурси, необходими за изпълнение на неговите задачи, съгласно член 21, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/19: Compañía de Tranvías de La Coruña, Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Като се има предвид член 8, параграф 3, буква б) от Регламент [№ 1370/2007], откога започва да тече посоченият в него максимален тридесетгодишен срок на договорите: а) от момента на възлагане или финализиране на договора, б) от момента на влизане в сила на споменатата разпоредба, в) от деня, следващ изтичането на преходния период по член 8, параграф 2 от Регламента (3 декември 2019 г.), или г) от друга дата, посочена от Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.