4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-191/10: Rastelli Davide e C., Съдебно решение от 15 декември 2011 г.
Когато юрисдикция на държава членка образува главно производство по несъстоятелност за длъжник, приемайки, че центърът на основните му интереси е разположен на територията на тази държава, допуска ли Регламентът тази юрисдикция да приложи норма от националното право, която ѝ предоставя компетентност да привлече в производството дружество, чието седалище според устройствения акт е в друга държава членка, само въз основа на констатирано смесване на имуществата на длъжника и на това дружество?
Ако искането за привличане трябва да се счита за образуване на ново производство по несъстоятелност, чието разглеждане от първоначално сезирания съд на държава членка е обусловено от доказване, че центърът на основните интереси на дружеството, за което се отнася искането за привличане, е в същата държава, може ли доказването да следва само от констатираното смесване на имуществата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/10: Voogsgeerd, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.
Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от [Римската конвенция], да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия на работодателя не са прехвърлени на това друго дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/10: Painer, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.
Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, според който фактът, че исковете, предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право, почиват на различни в отделните страни правни основания, но са с идентично по същество съдържание — какъвто е случаят във всички европейски държави, що се отнася до иска за преустановяване на неправомерното поведение, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението, — не е пречка за прилагането на посочения член и следователно пред съвместното разглеждане и решаване на тези искове?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато статия в пресата, в която се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е закриляно от авторско право литературно произведение?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато не е посочено името на автора или на изпълнителя на цитираното произведение или другия закрилян обект?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в рамките на обществената сигурност прилагането на посочения член в интерес на наказателно правосъдие изисква конкретно, актуално и изрично искане от страна на органите по сигурността за публикуване на фотографията, т.е. фотографията да бъде публикувана за целите на дадено разследване по инициатива на органите, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
При отрицателен отговор на въпрос[а] [в буква а)] по-горе: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29 и когато без наличието на обявление за издирване от страна на органите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
При положителен отговор на въпрос[а] [в буква б)] по-горе: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че фотографиите са публикувани за целите на дадено разследване, или винаги е необходимо да е отправено конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на фотографията?
Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол от 20 март 1952 г. към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ закриляни или че въобще не са закриляни от авторско право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за художествено творчество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/10: Homawoo, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Следва ли членове 31 и 32 от Регламент (ЕО) № 864/2007 във връзка с член 297 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи този регламент само за вредоносни факти, настъпили след 11 януари 2009 г., и че датата на образуване на производството по иска за обезщетение и тази, на която сезираната юрисдикция е установила приложимото право, са без значение за целите на определянето на приложното поле във времето на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/10: Zaza Retail, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Изразът „условията в законодателството на държавата членка“ в член 3, параграф 4, буква а) от Регламента за несъстоятелността обхваща ли и условията, които изискват определено качество или интерес, за да може съответното лице, например прокуратурата на друга държава членка, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, или тези условия се отнасят само до материалните предпоставки за откриването и провеждането на това производство?
Може ли понятието „кредитор“ в член 3, параграф 4, буква б) от Регламента да се тълкува широко, така че и орган на държава членка, който съгласно нейното право е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и действа в общ интерес и като представител на всички кредитори, да може надлежно да поиска образуване на частично производство по несъстоятелност по член 3, параграф 4, буква б)?
Ако понятието „кредитор“ обхваща и органа на държава членка, който съгласно нейното право е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, необходимо ли е за прилагането на член 3, параграф 4, буква б) от Регламента този орган да докаже, че действа в интерес на кредиторите, които от своя страна имат местожителство, седалище или обичайно пребиваване в държавата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/09: eDate Advertising и др., Съдебно решение от 25 октомври 2011 г.
Как трябва да се тълкува използваният в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 израз „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ в случаите, когато се твърди, че съдържанието на определен уебсайт води до нарушение на правата на личността?
Следва ли разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО да се разглеждат като стълкновителни норми в смисъл, че те предвиждат и в областта на гражданското право към услугите на информационното общество да се прилага единствено действащото право в страната на произход, изключвайки прилагането на националните стълкновителни норми, или тези разпоредби са коректив на приложимото съгласно националните стълкновителни норми право, който изменя съдържанието на това право съгласно изискванията на страната на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/09: Interedil, Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.
Понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 трябва ли да се тълкува в съответствие с правото на Съюза или с националното право и, ако е в съответствие с правото на Съюза, в какво се състои това понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?
Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?
Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000?
Ако произнасянето по компетентността с горепосоченото определение на Corte suprema di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte suprema di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/09: Realchemie Nederland, Съдебно решение от 18 октомври 2011 г.
Следва ли понятието „граждански и търговски дела“ в член 1 [от Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че [посоченият] регламент се прилага и за признаването и изпълнението на решение, което включва осъждане да се плати глоба по член 890 от [ZPO]?
Следва ли член 14 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че той намира приложение и спрямо производство по изпълнение, свързано с:
а) постановено в друга държава членка решение относно нарушение на право върху интелектуалната собственост;
б) постановено в друга държава членка решение, с което се налага имуществена санкция или глоба за неспазване на забрана за нарушаване на право върху интелектуалната собственост;
в) постановени в друга държава членка решения относно съдебните разноски, които се основават на споменатите в точки а) и б) решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/10: Electrosteel Europe, Съдебно решение от 9 юни 2011 г.
Член 5, точка 1, буква б) от Регламентa […], и по-общо общностното право, съгласно което мястото на изпълнение на задължението в случай на продажба на стоки е мястото, където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени, трябва ли да се тълкува в смисъл, че релевантното за определяне на компетентния съд място на доставка е крайното местоназначение на стоките, предмет на договора, или в смисъл, че релевантно е мястото, където продавачът се освобождава от задължението за доставка в съответствие с приложимите в конкретния случай материалноправни норми, или посочената разпоредба следва да се тълкува по друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/10: BVG, Съдебно решение от 12 май 2011 г.
Следва ли член 22, точка 2 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че се прилага към спор, в рамките на който едно дружество изтъква, че дадено споразумение не може да му бъде противопоставено предвид твърдяна недействителност — която била налице поради нарушение на устава му — на решение на неговите органи, довело до сключване на това споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.