4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-144/12: Goldbet Sportwetten, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.
Следва ли член 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, във връзка с член 17 от този регламент, да се тълкува в смисъл, че подаването на възражение срещу европейска заповед за плащане, с което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, следва да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че във възражението си ответникът излага основания по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/11: Sapir и др., Съдебно решение от 11 април 2013 г.
Представлява ли искането за връщане на недължимо платеното гражданско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и тогава, когато административен орган е разпоредил на федерална провинция да обезщети увредените лица, като им изплати част от получената по договор за продажба на даден недвижим имот сума, но вместо това по погрешка федералната провинция е превела на тези лица цялата сума на продажната цена?
Налице ли е изискваната от член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 тясна връзка между множество искове и тогава, когато ответниците се позовават на права на допълнително обезщетение, по отношение на които може да бъде постановено само еднакво решение?
Прилага ли се член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 и спрямо ответници с местоживеене извън Европейския съюз
При утвърдителен отговор, прилага ли се този член и тогава, когато съдът на държавата по местоживеенето на ответника би могъл да откаже признаване на постановеното решение поради липса на компетентност на съда, който го е постановил, на основание на сключено двустранно споразумение с държавата на този съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/12: Novontech-Zala, Определение от 21 март 2013 г.
Може ли неспазването на срока за подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане поради грешка на представителя на длъжника да се квалифицира като извънредно обстоятелство по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) или параграф 2 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/11: Česká spořitelna, Съдебно решение от 14 март 2013 г.
Може ли изразът „искове, свързани с договор, сключен от лице[…] потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия“, използван в член 15, параграф 1 от [Регламент № 44/2001], да се тълкува в смисъл, че обхваща и искове по запис на заповед, издаден в непълна форма, предявени от поемателя срещу поръчителя на издателя му?
Независимо дали отговорът на първия въпрос е положителен или отрицателен, може ли изразът „дела, свързани с договор“ по член 5, [точка] 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че с оглед само на съдържанието на записа на заповед като такъв обхваща и исковете по запис на заповед, издаден в непълна форма, предявени от поемателя срещу поръчителя на издателя му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/11: ProRail, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Следва ли членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001, по-специално предвид европейската правна уредба относно признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, както и предвид прогласения в член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001 принцип, че постановените в една държава членка съдебни решения се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура, да се тълкуват в смисъл, че съдът — който разпорежда извършването на експертно проучване от вещо лице, чиято задача трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на държавата членка, в която се намира съдът, но отчасти и в друга държава членка — трябва да приложи единствено, т.е. изключително, установения с член 17 от посочения регламент метод с цел прякото изпълнение на последната част от задачата, или те следва да се тълкуват в смисъл, че на назначеното от тази държава вещо лице може да бъде възложено, включително и извън обхвата на разпоредбите на Регламент № 1206/2001, експертно проучване, което трябва да се проведе отчасти в друга държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/10: Refcomp, Съдебно решение от 7 февруари 2013 г.
Клауза, с която се учредява компетентност, уговорена в поредица от сключени в Общността договори между производител на стока и купувач на основание член 23 от Регламента […], има ли действие по отношение на вторичния приобретател, и ако това е така, при какви условия?
Клаузата, с която се учредява компетентност, има ли действие по отношение на вторичния приобретател и на встъпилите в правата му застрахователи, дори и ако член 5, параграф 1 от Регламента […] не е приложим към иска на вторичния приобретател срещу производителя, както Съдът е приел в Решение [от 17 юни 1992 г. по дело Handte, Recueil, стр. I-3967]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/11: Alder, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдебните документи, адресирани до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, могат да се приложат по делото и да се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документи представител, който е с местоживеене в държавата членка, в която се провежда съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/11: Bank Handlowy и Adamiak, Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от [Регламента] да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?
Трябва ли член 27 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с молба за образуване на вторично производство по несъстоятелност, в никакъв случай не може да преценява неплатежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство „procédure de sauvegarde“)?
Допуска ли член 27 от [Регламента] да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от [този] регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответния длъжник, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство „procédure de sauvegarde“), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/11: Gothaer Allgemeine Versicherung и др., Съдебно решение от 15 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 15 ноември 2012 година ( *1 ) „Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Членове 32 и 33 — Признаване на съдебни решения — Понятие за решение — Действие на съдебно решение относно международната компетентност — Клауза, с която се възлага компетентност“ По дело C-456/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Bremen (Германия) с акт от 25 август 2011 г., постъпил в Съда на 2 септември 2011 г., в рамките на производство по дело Gothaer Allgemeine Versicherung AG, ERGO Versicherung AG, Versicherungskammer Bayern-Versicherungsanstalt des öffentlichen Rechts, Nürnberger Allgemeine Versicherungs-AG, Krones AG срещу Samskip GmbH, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-н K. Lenaerts (докладчик), изпълняващ функцията на председател на трети състав, г-н E. Juhász, г-н G. Arestis, г-н J. Malenovský и г-н T. von Danwitz, съдии, генерален адвокат: г-н Y. Bot, секретар: г-н V. Tourrès, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юли 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за Gothaer Allgemeine Versicherung AG, ERGO Versicherung AG, Versicherungskammer Bayern-Versicherungsanstalt des öffentlichen Rechts, Nürnberger Allgemeine Versicherungs-AG, от K. Ramming, Rechtsanwalt, — за Krones AG, от A. Nerz и M. Theisen, Rechtsanwälte, подпомагани от г-н R. Geimer, професор, и C. г-н Wagner, Justiziar, — за Samskip GmbH, от O. Hartenstein, Rechtsanwalt, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа F. Wannek, в качеството на представители, — за белгийското правителство, от г-н J.-C. Halleux и г-н T. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.