4.05 - Свободно движение на капитали и свобода на плащанията
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията
Дело C-133/13: Q, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Следва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, съгласно което освобождаването от данък върху дарение на някои защитени територии е ограничено само до териториите, които се намират в рамките на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/14: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 13 ноември 2014 г.
Съвместима ли е националната данъчна уредба, която предвижда различно третиране на участието в местни и чуждестранни дружества по отношение на облагането на реализираните капиталови печалби, с изискванията за свободно движение на капитали по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП?
Ако не е налице нарушение на свободното движение на капитали, спазени ли са изискванията за свободата на установяване по член 49 ДФЕС и член 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/12: van Caster, Съдебно решение от 9 октомври 2014 г.
Фиксираното облагане на доходите от т.нар. „непрозрачни“ (местни и) чуждестранни инвестиционни фондове съгласно член 6 от [InvStG] в противоречие ли е с правото на Европейския съюз (член [63 ДФЕС]), доколкото представлява прикрито ограничение на свободното движение на капитали (член [65, параграф 3 ДФЕС])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/13: Verest и Gerards, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Член 63 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която при прилагането на клауза за прогресивност, съдържаща се в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, предвижда доходите от неотдаден под наем недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, да се определят въз основа на неговата „наемна стойност“, докато доходите от такъв имот, намиращ се в първата държава членка, се определят въз основа на „кадастралния доход“ от него, като този доход обикновено е по-нисък от „наемната стойност“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/13: Комисия/Германия, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Съвместима ли е германската правна уредба, която предвижда по-нисък размер на данъчния необлагаем минимум при наследяване или дарение на недвижим имот, когато нито наследодателят/дарителят, нито наследникът/дарополучателят са били с местоживеене в Германия към релевантната дата, с гарантираната от член 63 ДФЕС свобода на движение на капитали?
Обосновано ли е различното третиране на резиденти и нерезиденти при определяне на размера на данъчния необлагаем минимум за целите на данъка върху наследствата и даренията с оглед на принципа на данъчната кохерентност и ефективността на данъчния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/12: Комисия/Испания, Съдебно решение от 3 септември 2014 г.
Допустимо ли е Комисията да разшири предмета на производството за установяване на нарушение чрез въвеждане на нови правни основания или примери в допълнителното мотивирано становище?
Явява ли се испанското законодателство относно данъчното третиране на наследствата и даренията, което допуска различия във фискалното третиране между резиденти и нерезиденти, както и според местонахождението на недвижимия имот, нарушение на задълженията по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/12: Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, Съдебно решение от 10 април 2014 г.
Следва ли член 63 ДФЕС да се прилага, когато сезираната юрисдикция следва да определи допустимостта на прилагане от държава членка на национални правни разпоредби, които предвиждат различно третиране с оглед на правното положение на данъчнозадълженото лице, като в рамките на общо лично освобождаване предоставят освобождаване от облагане с определения като фиксирана сума корпоративен данък за получени дивиденти в полза на инвестиционни фондове със седалище в държава — членка на Съюза, но не предвиждат такова освобождаване за инвестиционен фонд, чието седалище за данъчни цели се намира в Съединените американски щати?
Може ли различното третиране на фондове със седалище в трета държава и на фондове със седалище в държава — членка на Съюза, предвидено в националното право по отношение на личното освобождаване в областта на корпоративния данък, да се приеме за обосновано с оглед на член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС във връзка с член 65, параграф 3 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/12: Bouanich, Съдебно решение от 13 март 2014 г.
Членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат ли законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което в случаите, когато местно лице на държава — членка на Европейския съюз, акционер в установено в друга държава — членка на Съюза, дружество, получава облагани в двете държави дивиденти и двойното данъчно облагане се урежда с приспадането в държавата, на която е местно съответното лице, на данъчен кредит със същия размер като платения данък в държавата на разпределящото дивидентите дружество, механизмът за прилагане на таван на данъците от 60 % или 50 % от получените през определена година доходи не отчита или отчита само отчасти данъка, платен в другата държава?
Ако отговорът е отрицателен, такова ограничение може ли да се обоснове с необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система, с необходимостта от балансирано разпределение между държавите членки на правомощието за данъчно облагане или с друго императивно съображение от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/12: DMC, Съдебно решение от 23 януари 2014 г.
Съответства ли на член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) положение, при което националната правна уредба предвижда, че ако съдружниците в дадено персонално дружество, които са съсобственици на търговското предприятие на последното, апортират дяловете си в капиталово дружество, прехвърленото вследствие на апортната вноска имущество на търговското предприятие следва да се оценява задължително по стойността му по последващата оценка (така че при отчитането на скритите резерви апортиращият да формира печалба в резултат на прехвърлянето), доколкото към момента на извършване на апортната вноска Федерална република Германия не разполага с правомощия да облага печалбата, реализирана при прехвърлянето на новите дружествени дялове или акции, получени от апортиращия в замяна на апортната му вноска?
При отрицателен отговор на първия въпрос: в съответствие с член 43 ЕО ли е националната правна уредба, предоставяща на апортиращия правото да поиска безлихвено разсрочване на данъка, дължим в резултат на отчитането на скритите резерви, като вследствие на това разсрочване дължимият данък върху формираната в резултат на прехвърлянето печалба може да се заплати на годишни вноски, всяка от които в размер на поне една пета част, ако частичните плащания са обезпечени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/12: Essent и др., Съдебно решение от 22 октомври 2013 г.
Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че понятието „режим[…] на собственост [в държавите членки]“ обхваща също и правния режим на разглежданата [в главните производства] абсолютна забрана за приватизация, който се съдържа в [Декрета от 2008 г.] във връзка с член 93 от [Закона за електроенергията] и член 85 от Закона за газта и съгласно който режим акциите от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни само на публичните органи?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос] следва ли, че правилата относно свободното движение на капитали са неприложими към забраната за групите от дружества и към забраната за извършване на дейности, които могат да навредят на управлението на мрежата, или поне следва ли, че забраната за групите от дружества и забраната за извършване на дейности, които могат да навредят на управлението на мрежата, не трябва да се преценяват с оглед на правилата относно свободното движение на капитали?
Чисто икономически интереси ли представляват стоящите и в основата на [Закона за независимото управление на мрежите] цели за осигуряване на прозрачност на енергийния пазар и за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията чрез възпрепятстване на кръстосаното субсидиране в широк смисъл (включително обмена на стратегическа информация), или тези цели могат да се считат и за интереси, които не са от икономическо естество, в смисъл че при определени обстоятелства, в качеството им на императивни съображения от общ интерес, те могат да обосноват ограничаване на свободното движение на капитали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.