4.05 - Свободно движение на капитали и свобода на плащанията
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията
Дело C-252/14: Pensioenfonds Metaal en Techniek, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Представлява ли член 63 ДФЕС пречка за приемане на национално законодателство, съгласно което дивиденти, плащани от местно дружество, се облагат при източника, ако акционерът е чуждестранно лице, докато тези дивиденти — в случай че са изплатени на акционер, който е местно лице — подлежат на облагане с данък с фиксиран размер, изчислен въз основа на фиктивен доход, като в дългосрочен план целта на това облагане е да съответства на обикновеното данъчно облагане на всички доходи от капитал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/15: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 26 май 2016 г.
Съвместима ли е гръцката правна уредба, която предоставя освобождаване от данък върху наследството при наследяване на основно жилище само на граждани на държави членки на Европейския съюз, които пребивават постоянно в Гърция, със свободното движение на капитали по член 63 ДФЕС?
Съвместима ли е същата правна уредба с член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, доколкото не предоставя освобождаване на граждани на други държави — страни по това споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/15: Baudinet и др., Определение от 4 февруари 2016 г.
Съвместима ли е с членове 49, 63 и 65 ДФЕС национална правна уредба, според която при получаване на дивиденти от дружество, установено в друга държава членка, не се предоставя данъчен кредит най-малко равен на платения в държавата източник данък, с оглед на възможността за двойно данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/14: Nagy, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/14: Miljoen, Съдебно решение от 17 септември 2015 г.
Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което налага удържане при източника на данък върху дивидентите, разпределени от местно дружество както на местни данъчнозадължени лица, така и на чуждестранни данъчнозадължени лица, и същевременно предвижда механизъм за приспадане или за възстановяване на така удържания данък единствено за местните данъчнозадължени лица, въпреки че за чуждестранните данъчнозадължени лица — физически лица и дружества — този удържан при източника данък е окончателен, доколкото свързаната с тези дивиденти окончателна данъчна тежест, понасяна от чуждестранните лица в тази държава, е по-голяма от данъчната тежест на местните данъчнозадължени лица, което запитващата юрисдикция следва да провери в главните производства
За да установи тези данъчни тежести, запитващата юрисдикция трябва ли да вземе предвид, по дела C‑10/14 и C‑14/14, данъчното облагане на местните лица относно всички акции, притежавани в нидерландски дружества през календарната година, както и необлагаемия размер на капитала съгласно националното законодателство, а по дело C‑17/14 — разходите, които са пряко свързани със самото получаване на дивидентите?
Ако се установи, че е налице ограничение на движението на капитали, може ли то да бъде обосновано от последиците от двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена от държавата членка по пребиваването и държавата членка по източника на дивидентите, при условие че отпада свързаното с облагането на дивиденти различно третиране на данъчнозадължените лица, които пребивават в последната държава, и на лицата, пребиваващи в други държави членки
При обстоятелства като разглежданите по дела C‑14/14 и C‑17/14 и след като запитващата юрисдикция извърши проверките от нейната компетентност, ако бъде установено ограничение на свободното движение на капитали, може ли то да се счита за обосновано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/14: Комисия/Франция, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Съвместима ли е френската правна уредба, която предоставя освобождаване от данък върху дарения и завещания само на организации, установени във Франция или в други държави членки на ЕС/ЕИП, с изискванията за свободно движение на капитали по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/14: Chmielewski, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Следва ли член 65, параграф 3 ДФЕС и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50000 EUR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/13: X, Съдебно решение от 10 юни 2015 г.
Допускат ли членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС национална правна уредба, съгласно която държавата по седалището на дружество не му позволява да приспадне загуба от курсови разлики, включена в капиталовата му загуба от притежавана дялова ценна книга в установено в друга държава дружество, когато държавата по седалището на първото дружество прилага система, съгласно която капиталовите печалби и загуби от такива ценни книжа по никакъв начин не се вземат предвид при изчисляването на данъчната основа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/13: Wagner-Raith, Съдебно решение от 21 май 2015 г.
Допуска ли свободното движение на капитали по член [63 ДФЕС] национална разпоредба (в случая член 18, параграф 3 от AuslInvestmG), по силата на която за местни лица, притежаващи дялове в чуждестранни инвестиционни фондове, в допълнение към разпределените дивиденти при определени условия се определят и фиктивни приходи в размер на 90 % от разликата между първата и последната цена на обратно изкупуване за годината, но не по-малко от 10 % от последната цена на обратно изкупуване (или от борсовата или пазарната стойност) при участие във фондове от трети страни, с мотива, че непроменената по същество разпоредба от 31 декември 1993 г. е свързана с предоставянето на финансови услуги по смисъла на клаузата за запазване на придобитите права по член [64, параграф 1 ДФЕС]?
Във всички случаи ли участието в такъв инвестиционен фонд със седалище в трета страна представлява пряка инвестиция по смисъла на член [64, параграф 1 ДФЕС], или отговорът на този въпрос зависи от обстоятелството дали на основание на националните разпоредби на държавата, където се намира седалището на инвестиционния фонд, или по други причини дяловото участие позволява на инвеститора да участва ефективно в управлението или в контрола върху инвестиционния фонд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/13: Grünewald, Съдебно решение от 24 февруари 2015 г.
Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, според която частните плащания за издръжка, извършени от чуждестранни данъчнозадължени лица, които са във връзка с прехвърлянето на доходоносно имущество в страната чрез така наречената делба на наследство приживе, не могат да се приспадат, докато при режима на неограниченото данъчно облагане съответните плащания могат да се приспаднат, като това приспадане води до съответстващо данъчно задължение при получателя на плащането (неограничено данъчно задължен)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.