всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.04 - Свободно движение на хора и услуги

Свободно движение на хора и услуги

Дело C-375/14: Laezza, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-515/14: Комисия/Кипър, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Съвместима ли е националната правна уредба, която предвижда условие за възраст, обезкуражаващо държавните служители да напуснат държавата членка, за да упражняват професионална дейност в друга държава членка или в институция на Европейския съюз, с разпоредбите относно свободното движение на работници и социалното осигуряване по членове 45 и 48 ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/14: Hiebler, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Изключена ли е съгласно член 2, параграф 2, буква и) от Директива 2006/123 от приложното поле на тази директива цялата стопанска дейност на коминочистач, когато той изпълнява и задачи на „пожарната полиция“ (проверки за осигуряване на пожарна безопасност, експертизи в строителството и т.н.)?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с член 10, параграф 4 и член 15, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива 2006/123 разпоредба от националното право, според която разрешението за упражняване на дейност като коминочистач по принцип важи за определен район на почистване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-388/14: Timac Agro Deutschland, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 52, параграф 3 от EStG, доколкото причината за прибавянето към доходите на сума в размер на загубите на чуждестранно място на стопанска дейност, отчетени по-рано, за да се намали данъчната тежест [на местното дружество майка], не са реализирани печалби, а прехвърлянето на това място на стопанска дейност на друго капиталово дружество, което принадлежи на същата група като прехвърлителя?
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 23, параграф 1, буква а) от Германо-австрийската спогодба — според която от данъчната основа на германския данък са изключени доходите от Австрия, ако тези доходи могат да бъдат обложени с данък в Австрия — когато загубите, понесени от австрийско място на стопанска дейност, притежавано от германско капиталово дружество, вече не могат да бъдат отчетени в Австрия, тъй като мястото на стопанска дейност е прехвърлено на австрийско капиталово дружество, което принадлежи на същата група като германското капиталово дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/14: X-Steuerberatungsgesellschaft, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Допуска ли член 5 от Директива 2005/36 ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-25/14: UNIS, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.

Представлява ли спазването на задължението за прозрачност, което произтича от член 56 ДФЕС, задължително предварително условие, за да приеме държава членка за приложимо спрямо всички предприятия в даден сектор колективно споразумение, което поверява на избран от социалните партньори един-единствен оператор управлението на задължителната допълнителна схема за осигуряване, въведена в полза на работниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-594/14: Kornhaas, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.

1) Свързан ли е предявеният пред германски съд иск, с който синдикът иска от директора на Limited по английското или уелското право, по отношение на чието имущество в Германия е открито производство по несъстоятелност по член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, да възстанови сумите, които е платил преди откриване на производството по несъстоятелност, но след настъпване на неплатежоспособността на дружеството, с германското право в областта на несъстоятелността по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000?
2) Нарушава ли посоченият иск свободата на установяване по членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/14: Quenon K., Съдебно решение от 3 декември 2015 г.

Следва ли член 17, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща, че при прекратяване на договора търговският представител има право на обезщетение за клиентела с максимален размер до едногодишния размер на неговото възнаграждение, както и — ако това обезщетение не покрива изцяло действително претърпените вреди — на допълнително обезщетение за вреди?
Следва ли член 17, параграф 2, буква в) от Директива 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че плащането на допълнително обезщетение, освен обезщетението за клиентела, се обуславя от наличието на договорно нарушение или на квазиделиктна отговорност на принципала в причинна връзка с претендираните вреди, както и от наличието на вреда, различна от вредата, за която се плаща фиксираното обезщетение за клиентела?
При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли вината да се изразява в обстоятелства, различни от едностранното прекратяване на договора, като например недостатъчен срок на предизвестие, недостатъчно обезщетение вместо предизвестие и недостатъчно обезщетение за клиентела, тежка форма на неизправност на принципала, злоупотреба с правото на прекратяване или всякакви други нарушения, в частност на търговските практики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-115/14: RegioPost, Съдебно решение от 17 ноември 2015 г.

Следва ли член 26 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на регионална структура на държава членка като разглежданото в главното производство, което изисква оферентите и техните подизпълнители да се задължат посредством писмена декларация, която трябва да бъде приложена към офертата, да плащат на работниците и служителите, които ще бъдат заети при изпълнението на услугите, предмет на обществената поръчка, минималното трудово възнаграждение, определено в това законодателство?
Следва ли член 26 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на регионална структура на държава членка като разглежданото в главното производство, което предвижда изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка на оференти и техните подизпълнители, които отказват да се задължат посредством писмена декларация, която трябва да бъде приложена към офертата, да плащат на работниците и служителите, които ще бъдат заети при изпълнението на услугите, предмет на обществената поръчка, минималното трудово възнаграждение, определено в това законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/14: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

Съвместимо ли е с член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП националното законодателство, което облага с данък върху доходите от капитал (précompte mobilier) лихвите по вземания, които не са представени чрез ценни книжа, когато получателят е инвестиционно дружество, установено в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато инвестиционните дружества, установени в Белгия, са освободени от този данък?
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП националното законодателство, което облага с данък върху доходите от капитал лихвите по вземания, представени чрез ценни книжа с белгийски произход, когато тези ценни книжа са депозирани или записани по сметка в кредитна институция, установена в друга държава членка или в държава от ЕИП, докато при депозиране или записване по сметка в белгийска институция тези лихви са освободени от данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1343536373862 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form