4.04.02.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на регионален налог, с който се облага експлоатацията на самостоятелни големи търговски обекти с търговска площ, равна на или по-голяма от 2500 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху опазването на околната среда и върху структурата на градските търговски зони в този регион, но който от правна гледна точка се прилага независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и на практика поначало засяга предприятията от други държави членки предвид обстоятелството, че:
а) не се прилага за търговци, които имат няколко търговски обекта, всеки от които има търговска площ, по-малка от 2500 m2, без оглед на общата търговска площ на всички обекти;
б) не се прилага за колективни големи търговски обекти;
в) не се прилага за самостоятелни търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, а
г) търговските обекти, в които се продават основно мебели, санитарни материали, дограма, както и строителните магазини от типа „направи си сам“, дължат налога само върху 40 % от съответната нетна основа за определяне на налога?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държавна помощ, забранена с посочената разпоредба, представлява:
а) цялостното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти с търговска площ, по-малка от 2500 m2, на колективните търговски обекти и на самостоятелните търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, и
б) частичното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти, предназначени основно за продажба на мебели, на санитарни материали, на дограма, както и на строителните магазини от типа „направи си сам“?
Ако се заключи, че тези случаи на пълно и частично освобождаване от IGEC представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, какво ще бъде действието във времето на подобно заключение с оглед на [писмото от 2 октомври 2003 г. на Комисията]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от 4000 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че:
а) този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а
б) самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до 10000 m2 не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля 10000 m2, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 8 от Директива 90/434/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, по силата на което капиталовата печалба от попадаща в обхвата на тази директива замяна на ценни книжа се установява по повод на тази сделка, но данъчното ѝ облагане се отлага до годината, през която настъпва събитието, прекратяващо режима на отложено облагане, в случая прехвърлянето на получените в замяна ценни книжа?
Трябва ли член 8 от Директива 90/434/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда капиталовата печалба, получена при замяна на ценни книжа и поставена под режим на отложено облагане, да бъде обложена при последващото прехвърляне на получените в замяна ценни книжа, въпреки че по отношение на това прехвърляне тази държава членка няма данъчни правомощия?
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което, когато последващото прехвърляне на получени в замяна ценни книжа не попада в обхвата на данъчните правомощия на тази държава членка, капиталовата печалба под режим на отложено облагане се облага при това прехвърляне, без да се взема предвид евентуалната капиталова загуба, възникнала по този повод, въпреки че същата се взема предвид, когато към момента на прехвърлянето притежателят на ценни книжа е местно данъчнозадължено лице в тази държава членка
Държавите членки трябва ли, при спазване на правото на Съюза, и в случая по-специално на свободата на установяване, да предвидят правила за приспадането и изчисляването на тази капиталова загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която на установено в държава членка дружество майка не се разрешава да приспадне лихвата по заем, свързан с капиталово участие в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че такова приспадане би било възможно, ако посоченото дъщерно дружество беше включено в данъчна единица — имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица — с посоченото дружество майка, тъй като в този случай вследствие на консолидацията не би могло да се установи връзката с такова капиталово участие?
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която установено в държава членка дружество майка не може да вземе предвид загуба от курсови разлики по отношение на сумата, инвестирана в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че би могло да направи това, ако посоченото дъщерно дружество е включено в данъчна единица, имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица, с установено в първата посочена държава членка дружество, което се дължи на консолидацията в рамките на данъчната единица, когато тази правна уредба не предвижда симетрично данъчно облагане на печалбите, произтичащи от тези промени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Допуска ли член 5, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 25 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Трансгранично преобразуване на дружество — Прехвърляне на седалището по устав без прехвърляне на действителното седалище — Отказ за заличаване от търговския регистър — Национална правна уредба, която изисква за заличаване от търговския регистър прекратяване на дружеството след производство по ликвидация — Приложно поле на свободата на установяване — Ограничение на свободата на установяване — Защита на интересите на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите — Борба със злоупотребите“ По дело C‑106/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) с акт от 22 октомври 2015 г., постъпил в Съда на 22 февруари 2016 г., в рамките на производство, образувано по искане на Polbud — Wykonawstwo sp. z o.o., в ликвидация, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, A. Rosas, J. Malenovský и E. Levits, председатели на състави, E. Juhász, A. Borg Barthet, D. Šváby, M. Berger, K. Jürimäe (докладчик) и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за Polbud — Wykonawstwo sp. z o.o., от A. Gorzka‑Augustynowicz, radca prawny, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и M. Hellmann, в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
При обстоятелства като тези по главното производство, при които съгласно националното право доверителните собственици се третират като единна и постоянна съвкупност от лица, различна от лицата, които в различни моменти могат да бъдат доверителни собственици, разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване не допускат ли законодателство на държава членка като разглежданото по главното производство, което предвижда данъчно облагане на скритите увеличения на стойността на държаните в тръст активи, когато мнозинството доверителни собственици се преместят да пребивават в друга държава членка, и което не позволява отложеното плащане на така дължимия данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която:
a) дружества със седалище в друга държава членка и с място на стопанска дейност в Белгия подлежат на облагане с данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат на дружеството, независимо от това дали печалба от място на стопанска дейност в Белгия е прехвърлена към дружеството майка, при положение че дружества със седалище в друга държава членка, които имат дъщерно дружество в Белгия, не подлежат на облагане с такъв данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат, независимо от това дали дъщерното дружество е разпределило дивиденти или не;
б) дружества със седалище в друга държава членка и с място на стопанска дейност в Белгия подлежат на облагане с данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат, ако внесат реализираната в Белгия печалба изцяло във фонд „Резервен“, докато белгийски дружества не подлежат на облагане с такъв данък, ако внесат изцяло печалбата във фонд „Резервен“?
Следва ли член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества да се тълкува в смисъл, че е налице данък, удържан при източника, когато разпоредба от националното законодателство предвижда, че с данък се облага разпределянето на печалбата от дъщерно дружество на дружеството майка, когато в същия данъчен период се разпределят дивиденти и облагаемият финансов резултат се намалява изцяло или частично с приспаданията за рисков капитал и/или с пренесени данъчни загуби, при положение че печалбата не би подлежала на данъчно облагане съгласно националното законодателство, ако оставаше в дъщерното дружество и не беше разпределена на дружеството майка?
Следва ли член 4, параграф 3 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, въз основа на която се събира данък върху разпределянето на дивиденти, когато в резултат на тази уредба дружество се облага с данък върху една част от дивидентите, която надвишава прага, определен в посочения член 4, параграф 3 от Директивата, ако разпредели получени дивиденти в по-късен момент — след годината, през която самото то ги е получило — при положение че случаят не би бил такъв, ако това дружество разпредели дивиденти отново, но в рамките на годината, в която ги е получило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве и достойнството на зъболекарската професия, от една страна, като забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под каквато и да е форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина и от друга страна, като установява определени изисквания за дискретност, на които трябва да отговарят табелите пред кабинети по дентална медицина?
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под всякаква форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина, тъй като същото забранява всякаква форма на търговски съобщения по електронен път, включително посредством уебсайт, създаден от зъболекар?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин каквато и да било реклама, свързана с предоставяне на грижи за устната кухина и на услуги в областта на денталната медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
1) Когато чрез националното законодателство на държава членка във вътрешното право се използва възможността, предоставена в член 11, параграф 1 от Директива 90/434, има ли от гледна точка на първичното право на Европейския съюз основание за контрол върху актовете, приети за прилагането на тази възможност?
2) При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което с цел борба с данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане поставя ползването на общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията и приравнените към тях операции, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение само при прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.