4.03 - Селско стопанство и рибарство

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Съвместима ли е разпоредбата на член 69 от Регламент № 1782/2003, по силата на която държавите членки имат възможност да определят — в рамките на прага от 10 % от компонента от националния таван, посочен в член 41, като се имат предвид критериите, определени в параграф 3 на този член — различни проценти на задържане по отношение на допълнителното плащане за производителите, с разпоредбите на член 2, на член 32 и на член 34 от Договора ЕО и с целите да се гарантира стабилно ниво на доходите на производителите и да се поддържат селските райони, доколкото разрешава тази диференциация на процента на задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Jaaskinen

Гръцки

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Общ съд, ОС - осми състав

Допуснала ли е Комисията нарушение на правото на Европейския съюз, като е изключила от финансиране разходи, които според Полша са били извършени в съответствие с правото на Съюза, поради неправилна интерпретация на приложимите разпоредби и факти?
Пропорционална и обоснована ли е наложената от Комисията финансова корекция, като се има предвид предполагаемата незначителност на установените пропуски и липсата на реален риск от загуби за бюджета на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ЕО (сега член 296 ДФЕС) при приемането на оспореното решение на Комисията, особено по отношение на обхвата и причините за констатираните нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Как следва да се тълкува понятието „изкуствено създаване на условия“ в светлината на разпоредбата на член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011, следва ли да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на член 7, алинея 2 от Наредба № 29 […], според която финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 следва ли да се тълкува в смисъл[…], че се противопоставя на съдебната практика в Република България, според която изкуствено създаване на условия за получаване на облага в противоречие с целите на мярката, е налице в хипотезите на правна свързаност между заявителите?
Използването от различни кандидати-самостоятелни правни субекти на съседни самостоятелни поземлени имоти, които преди подаването на заявленията са представлявали един поземлен имот, и установена фактическа свързаност, като например едни и същи пълномощници, оференти, изпълнители, седалища и адреси за кореспонденция на кандидатите, представляват ли „изкуствено създаване на условия“?
Следва ли да бъде установена умишлена координация между субектите кандидати и/или третото лице спрямо тях, с цел осъществяване на предимство за един конкретен субект кандидат?
В какво се изразява облагата по смисъла на член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011, в частност следва ли да се изразява в създаването на няколко по-малки инвестиционни предложения, с цел един конкретен кандидат да получи по всички от тях, макар и тези предложения да са подадени от различни кандидати, финансиране в максималния размер от 200000 EUR?
Член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 следва ли да се тълкува в смисъл[…], че се противопоставя на съдебната практика в Република България, според която фактическият състав на нормата включва кумулативно наличието на три условия: [първо] наличие на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, [второ] горното да е с цел осъществяване на предимство и [трето] това да е в противоречие с целите на мярката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Cruz Villalon

Парични мерки в областта на земеделието | Селско стопанство и рибарство

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Може ли да се смята, че е налице непреодолима сила по смисъла на Регламент № 3665/87 относно определяне на общи подробни правила за прилагане на системата на възстановявания при износа на земеделски продукти, когато компетентните органи се въздържат да дадат поискани сведения или съзнателно съобщават неверни сведения на стопански субект, като създават у него грешна представа за доверието, което може да има на съдоговорител, по отношение на който има съмнения, че върши измами?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Trstenjak

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Трябва ли член 35 от [Регламент № 1291/2000] да се тълкува в смисъл, че предвидената в него санкция, състояща се в задържане изцяло на гаранцията, внесена от общностните икономически оператори, получили вносна/износна лицензия за продукт, който се урежда от общата организация на пазара на зърнените култури, има за основна цел да предотврати неспазването от страна на посочените оператори на главно задължение (като действителния внос или износ на посочените в съответната лицензия зърнени култури), което те самите са длъжни да изпълнят по отношение на операцията, за която са получили лицензия и внесли гаранция?
Трябва ли разпоредбите на член 35, параграф 4 от Регламент № 1291/2000 в частта им, в която се предвиждат редът и условията за освобождаване на внесената гаранция във връзка с предоставянето на вносна лицензия, да се тълкуват в смисъл, че в случай на неспазване на вторично задължение, състоящо се по-специално в забавено представяне на доказателства за надлежно осъществен внос (и съответно в забавено подаване на молба за освобождаване на внесената гаранция), размерът на санкцията, която следва да се наложи, трябва да се определи независимо от размера на конкретната гаранция, която трябва да се задържи изцяло, ако не бъде изпълнено главно задължение във връзка със самата вносна операция, като по-специално трябва да се определи във връзка с обичайния размер на гаранцията, която следва да се приложи в общия случай на внос на продукти от този род, извършен през референтния период?
Трябва ли член 35, параграф 4, буква в) от [Регламент № 1291/2000] в частта му, в която се предвижда „когато за даден продукт има лицензии или сертификати с различни размери на гаранция[та], за изчисляване на сумата, която трябва да се задържи, се използва най-ниският размер, приложим за внос или износ“, да се тълкува в смисъл, че ако общностен икономически оператор надлежно е внесъл зърнени култури, при неспазване на срока, предвиден за представяне на доказателствата за извършения внос в Европейската общност, трябва да се наложи санкция, чийто размер следва да се изчисли въз основа на най-ниския размер на вносната гаранция, който е в сила за периода, през който е извършен вносът, независимо от специалните митнически условия (както поддържа Martini) или само при наличие на специалните митнически условия (както поддържа италианската държава)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Wahl

Обществено здравеопазване

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Изопачени ли са фактите от Общия съд при тълкуването и прилагането на научните становища и доказателства, свързани с риска от предаване на ТСЕ на човека и надеждността на използваните тестове?
Допусната ли е грешка в правната квалификация на фактите относно новия характер на научните елементи, които могат да променят разбирането за риска?
Правилно ли е приложен член 24а от Регламент № 999/2001 и принципът на предпазните мерки при преценката дали оспорваните мерки поддържат или увеличават равнището на закрила на човешкото здраве?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Жалба за отмяна, Обжалване

Wathelet

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

1) В позиция 2309, позиция 2922 или позиция 3824 от [КН] попада продукт, който е произведен от захар, ферментирала с помощта на бактерията Corynebacterium glutamicum, и който се състои — както се уточнява в приложение 1 от акта за преюдициално запитване — от 65 % лизинов сулфат и освен това съдържа онечиствания от производствения процес (непроменени суровини, използвани в производствения процес реактиви и вторични продукти)?
От значение в тази връзка ли е дали онечистванията са запазени нарочно с цел продуктът да стане особено подходящ или да се подобри неговата годност за производството на храни за животни, или онечистванията са били запазени, защото не е необходимо или целесъобразно тяхното отстраняване
Какви насоки следва да се използват за преценката на този въпрос във всеки конкретен случай?
От значение ли е за отговора на въпроса обстоятелството, че е възможно производството на други продукти, съдържащи лизин, включително „чист“ лизин (≥98 %) и лизин HCl, които имат по-високо съдържание на лизин от описания по-горе продукт лизинов сулфат, както и от значение ли е в тази връзка обстоятелството, че количеството лизинов сулфат и други онечиствания в описания по-горе продукт лизинов сулфат отговаря на количеството в продуктите, произведени на основата на лизинов сулфат, на други производители
Какви насоки следва да се използват за преценката на този въпрос във всеки конкретен случай?
2) Ако се приеме, че в съответствие с принципа на законосъобразност производството не е попадало в рамките на схемата за възстановявания, биха ли били в нарушение на правото на Европейския съюз действията на националните власти, които съгласно националните принципи на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания в случай като настоящия се въздържат да поискат връщане на сумите на възстановяванията, приети добросъвестно от производителя?
3) Ако се приеме, че в съответствие с принципа на законосъобразност производството не е попадало в рамките на схемата за възстановявания, биха ли били в нарушение на правото на Европейския съюз действията на националните власти, които съгласно националните принципи на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания в случай като настоящия спазват поетите задължения (сертификати за възстановявания), които са били предмет на времеви ограничения и които са приети добросъвестно от производителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Датски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Следва ли член 2, параграф 4, първа алинея от Регламент № 4045/89 да се тълкува в смисъл, че администрацията може да извърши контролните си дейности — обявени по време на контролния период, който се простира между 1 юли на дадена година и 30 юни на следващата година — и извън посочения период, без това да води до опорочаване на процедурата поради нередност, на която проверяваният оператор би могъл да се позове, за да оспори решението, основано на резултатите от тази проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Jaaskinen

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Как може да бъде приложена от държава членка възможността, предоставена в член 2, параграф 4 от Регламент № 4045/89, за разширяване на контролирания период и „за периоди […] предшестващи или следващи едногодишния период“, определен в този член, като се имат предвид, от една страна, изискванията за защита на финансовите интереси на Общностите, и от друга страна, принципът на правната сигурност и на необходимостта да не се оставят на контролните органи правомощия, които не са точно определени?
В частност:
– Трябва ли контролираният период във всички случаи да приключи в рамките на едногодишния период, предхождащ периода, наречен „контролен“, по време на който контролен период се извършват контролните дейности, защото в противен случай контролът ще бъде опорочен поради нередност, на която контролираното лице би могло да се позове, за да оспори решението, основано на резултатите от този контрол?
– При утвърдителен отговор на предходния въпрос, как следва да се разбира изрично предвидената в Регламент № 4045/89 възможност за разширяване на контролирания период и за периоди, „следващи едногодишния период“?
– При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли все пак контролираният период да обхваща период от дванадесет месеца, който приключва по време на контролния период, предхождащ периода, през който е извършен контролът — защото иначе контролът ще бъде опорочен поради нередност, на която контролираното лице би могло да се позове, за да оспори решението, основано на резултатите от този контрол, — или контролът може да засяга само период, който приключва преди началото на предишния контролен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Jaaskinen