4.03 - Селско стопанство и рибарство

Общ съд, ОС - пети състав

Допуснати ли са нарушения при определянето на анализа на риска и минималните проценти на проверки на място по отношение на директните плащания, които да обосноват финансовата корекция, наложена на Чешката република?
Допустимо ли е финансиране на инвестиции в лозаро-винарския сектор, които са приключени преди одобрението на националната програма за подпомагане, и спазени ли са изискванията за проверки на място при тези инвестиции?
Законосъобразни ли са наложените финансови корекции поради установени недостатъци в системата за контрол на условността (conditionnalité) в Чешката република, включително по отношение на избора на извадка, ротацията на културите, защитата на природните местообитания, обхвата на проверките, воденето на регистри за животни, задълженията за уведомяване и идентификация на животни?
Съответства ли на принципа на пропорционалност и на член 52, параграф 2 от Регламент 1306/2013 изборът на вид и размер на финансовата корекция, включително дали е следвало да се приложи по-ниска или индивидуализирана корекция за определени години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Попада ли мярката за защита на лозята срещу вреди, причинени от животни и птици, в обхвата на допустимите мерки за преструктуриране на лозята по член 11 от Регламент № 479/2008 и допустима ли е за финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Жалба за отмяна, Обжалване

Kokott

Чешки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

1) Трябва ли — предвид споделената компетентност между Европейския съюз и държавите членки в областта на селското стопанство, разпоредбите на Регламент № 1257/1999 [във връзка] с една от целите на този регламент, а именно (земеделските производители да участват в мярката за ранно пенсиониране) — да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност чрез мерките за неговото прилагане държава членка да въведе правна уредба, позволяваща наследяване на подпомагането за ранно пенсиониране в селското стопанство?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос — тоест ако разпоредбите на Регламент № 1257/1999 изключват възможността за наследяване на подпомагането за ранно пенсиониране в селското стопанство — може ли субективно право на наследяване на подпомагането, предоставено по посочената мярка, да се окаже придобито, ако, следвайки надлежната процедура, Комисията е счела правна разпоредба на държава членка за съвместима с разпоредбите на Регламент № 1257/1999 и земеделските производители са се възползвали от мярката за ранно пенсиониране в селското стопанство в съответствие с националната практика?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос — тоест ако е възможно посоченото субективно право да се окаже придобито — може ли заключението, направено на заседанието на Комитета за развитие на селските райони към Комисията на 19 октомври 2011 г., а именно че подпомагането за ранно пенсиониране в селското стопанство не може да се прехвърля на наследниците на прехвърлителя на земеделското стопанство да се счита за основание за преждевременното отнемане на придобитото преди това субективно право, посочено по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Mengozzi

Латвийски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Съвместимо ли е с член 93, параграф 1 и член 94 от Регламент № 1306/2013 и с минималните стандарти съгласно приложение II към него държава членка да предвиди задължение за опазване на каменните гробни могили (kivikalmed) в тежест на заявителите за единно плащане на площ и плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, а при неизпълнение на това задължение да им налага административната санкция по член 39 от Делегиран регламент № 640/2014, а именно намаляване на помощта с 3 %?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съгласно член 72, параграф 1, буква а), член 91, параграфи 1 и 2, член 93, параграф 1 и член 94 от Регламент № 1306/2013 и съгласно член 4, параграф 1, букви б), в) и д) от Регламент № 1307/2013, за да избегне прилагането на административна санкция, трябва ли заявителят за единно плащане на площ и плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, да спазва изискванията за добро земеделско и екологично състояние по отношение на цялото си стопанство, или трябва да ги спазва само по отношение на конкретната земеделска площ, за която иска подпомагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Sharpston

Естонски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Трябва ли членове 76, 78 и 81 от Регламент (ЕО) № 555/2008 да се тълкуват в смисъл, че разрешават на служителите, извършващи проверки на място, да проникват в земеделско стопанство, без стопанинът да е дал съгласието си?
Ако бъде даден утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се прави разграничение според това дали съответните земи са заградени или не?
Ако бъде даден утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместими ли са разпоредбите на членове 76, 78 и 81 от Регламент (ЕО) № 555/2008 с принципа на неприкосновеност на жилището, гарантиран от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Bobek

Общи и заключителни разпоредби

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Когато земеделски производител не спазва законоустановените изисквания за управление или условията за добро земеделско и екологично състояние през дадена календарна година и поради това размерът на получаваните от него преки плащания трябва да бъде намален (вж. член 6, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 […] във връзка с член 66, параграф 1 от Регламент № 796/2004 […]), как следва да се изчислява намалението на помощите:
а) въз основа на получаваните от земеделския производител преки плащания за календарната година, в която не са спазени изискванията, или
б) въз основа на тези плащания за календарната година, за която (впоследствие) е констатирано неспазването?
Същият ли ще е резултатът и съгласно приетите по-късно разпоредби на член 23, параграф 1 от Регламент № 73/2009 […] във връзка с член 70, параграф 4 и параграф 8, буква а) от Регламент № 1122/2009 […]?
Ако земеделски производител не е спазил законоустановените изисквания за управление или условията за добро земеделско и екологично състояние през 2007 г. и 2008 г., но неспазването е констатирано за пръв път през 2011 г., намалението на помощта с оглед на Регламент № 1782/2003 […] във връзка с Регламент № 796/2004 […] ли се изчислява, или с оглед на Регламент № 73/2009 […] във връзка с Регламент № 1122/2009 […]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Sharpston

Околна среда | Сближаване на законодателствата

Датски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

1) Представляват ли получените чрез мутагенеза организми [ГМО] по смисъла на член 2 от Директива 2001/18, въпреки че по силата на член 3 от [тази директива] и приложение IБ към нея са освободени от задълженията във връзка с освобождаването и пускането на пазара на [ГМО]
По-специално, могат ли техниките на мутагенеза, и по-конкретно новите техники на насочена мутагенеза, използващи практики на генното инженерство, да се разглеждат като техники, изброени в приложение IA, към което препраща член 2
Оттук, трябва ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложения IA и IБ към нея да се тълкуват в смисъл, че освобождават от предпазни мерки, от оценка на въздействието и от проследимост всички генетично модифицирани организми и семена, получени чрез мутагенеза, или само организмите, получени чрез конвенционалните методи на произволна мутагенеза чрез йонизиращо лъчение или излагане на химични мутагени, съществуващи преди приемането на тези текстове?
2) Представляват ли получените чрез мутагенеза сортове генетично модифицирани сортове по смисъла на член 4 от Директива [2002/53], които не са освободени от задълженията, предвидени в тази директива
В противен случай, еднакво ли е приложното поле на тази директива с определеното от членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея и освободени ли са сортовете, получени чрез мутагенеза, от задълженията, предвидени в Директива [2002/53] за целите на вписването на генетично модифицираните сортове в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове?
3) Представляват ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] относно съзнателното освобождаване на [ГМО] в околната среда и приложение IБ към нея, доколкото изключват мутагенезата от приложното поле на предвидените в [тази директива] задължения, мярка за пълна хармонизация, забраняваща на държавите членки да налагат спрямо организмите, получени чрез мутагенеза, всички или част от задълженията, предвидени в [посочената директива], или каквото и да било друго задължение, или при транспонирането им държавите членки разполагат със свобода на преценка при определяне на правилата, които могат да се прилагат към организмите, получени чрез мутагенеза?
4) Може ли — с оглед на развитието на техниките на генното инженерство, появяването на нови сортове растения, получени благодарение на тези техники, и съществуващата понастоящем научна неяснота относно въздействието им и потенциалните рискове, произтичащи от тях за околната среда и здравето на човека и животните — да се оспори валидността на членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и на приложения IA и IБ към нея от гледна точка на принципа на предпазните мерки, гарантиран от член [191, параграф 2] ДФЕС, доколкото тези разпоредби не подлагат [ГМО], получени чрез мутагенеза, на предпазни мерки, оценка на въздействието и проследимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Bobek

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.

Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Wathelet

Литовски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2018 г.