4.03 - Селско стопанство и рибарство
Селско стопанство и рибарство
Дело C-367/17: S, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.
Трябва ли решението по подадена на 15 февруари 2007 г. до компетентния национален орган — в случая Deutsches Patent- und Markenamt (DPMA) — заявка за промяна в спецификацията на защитено географско указание (ЗГУ), в смисъл че нарязването и опаковането на продукта — в случая „Schwarzwälder Schinken“ — могат да се извършват само в района на производство, да се вземе въз основа на действащия към датата на подаването на заявката Регламент № 510/2006 или въз основа на Регламент № 1151/2012, действащ към датата на приемане на решението?
Следва ли член 4, параграф 2, буква д) от Регламент № 510/2006 във връзка с член 8 от Регламент № 1898/2006 и член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 1151/2012 да се тълкуват в смисъл, че изискването сертифициран със ЗГУ продукт като „Schwarzwälder Schinken“ да се опакова в географския район на неговото производство е обосновано съгласно посочения член 4, параграф 2, буква д), ако целта му е да се предотврати опасността, която произтича за качеството на продукта от транспортирането, нарязването или опаковането извън този район, да се гарантира по-високата ефективност на проверките във въпросния район и да се осигури в по-голяма степен изискваната от европейската правна уредба възможност за проследяване на продукта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/15: Комисия/Съвет (ЗМЗ Антарктика), Съдебно решение от 20 ноември 2018 г.
Попада ли приемането на решенията за представяне на документи и мерки относно защитени морски зони в Антарктика изцяло или основно в изключителната компетентност на Европейския съюз по член 3, параграф 1, буква г) ДФЕС относно опазването на морските биологични ресурси?
Нарушена ли е изключителната външна компетентност на Европейския съюз по член 3, параграф 2 ДФЕС, доколкото международните задължения, поети чрез представяне на тези документи и мерки, могат да засегнат или изменят обхвата на съществуващи правила на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/17: Чешка република/Комисия, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.
Попада ли мярката за защита на лозята срещу вреди, причинени от животни и птици, в обхвата на допустимите мерки за преструктуриране на лозята по член 11 от Регламент № 479/2008 и допустима ли е за финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-59/17: SCI Château du Grand Bois, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Трябва ли членове 76, 78 и 81 от Регламент (ЕО) № 555/2008 да се тълкуват в смисъл, че разрешават на служителите, извършващи проверки на място, да проникват в земеделско стопанство, без стопанинът да е дал съгласието си?
Ако бъде даден утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се прави разграничение според това дали съответните земи са заградени или не?
Ако бъде даден утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместими ли са разпоредбите на членове 76, 78 и 81 от Регламент (ЕО) № 555/2008 с принципа на неприкосновеност на жилището, гарантиран от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/17: Ministru kabinets, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
1) Трябва ли — предвид споделената компетентност между Европейския съюз и държавите членки в областта на селското стопанство, разпоредбите на Регламент № 1257/1999 [във връзка] с една от целите на този регламент, а именно (земеделските производители да участват в мярката за ранно пенсиониране) — да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност чрез мерките за неговото прилагане държава членка да въведе правна уредба, позволяваща наследяване на подпомагането за ранно пенсиониране в селското стопанство?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос — тоест ако разпоредбите на Регламент № 1257/1999 изключват възможността за наследяване на подпомагането за ранно пенсиониране в селското стопанство — може ли субективно право на наследяване на подпомагането, предоставено по посочената мярка, да се окаже придобито, ако, следвайки надлежната процедура, Комисията е счела правна разпоредба на държава членка за съвместима с разпоредбите на Регламент № 1257/1999 и земеделските производители са се възползвали от мярката за ранно пенсиониране в селското стопанство в съответствие с националната практика?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос — тоест ако е възможно посоченото субективно право да се окаже придобито — може ли заключението, направено на заседанието на Комитета за развитие на селските райони към Комисията на 19 октомври 2011 г., а именно че подпомагането за ранно пенсиониране в селското стопанство не може да се прехвърля на наследниците на прехвърлителя на земеделското стопанство да се счита за основание за преждевременното отнемане на придобитото преди това субективно право, посочено по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/17: Argo Kalda Mardi talu, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Съвместимо ли е с член 93, параграф 1 и член 94 от Регламент № 1306/2013 и с минималните стандарти съгласно приложение II към него държава членка да предвиди задължение за опазване на каменните гробни могили (kivikalmed) в тежест на заявителите за единно плащане на площ и плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, а при неизпълнение на това задължение да им налага административната санкция по член 39 от Делегиран регламент № 640/2014, а именно намаляване на помощта с 3 %?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съгласно член 72, параграф 1, буква а), член 91, параграфи 1 и 2, член 93, параграф 1 и член 94 от Регламент № 1306/2013 и съгласно член 4, параграф 1, букви б), в) и д) от Регламент № 1307/2013, за да избегне прилагането на административна санкция, трябва ли заявителят за единно плащане на площ и плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, да спазва изискванията за добро земеделско и екологично състояние по отношение на цялото си стопанство, или трябва да ги спазва само по отношение на конкретната земеделска площ, за която иска подпомагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/17: Teglgaard и Fløjstrupgård, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Когато земеделски производител не спазва законоустановените изисквания за управление или условията за добро земеделско и екологично състояние през дадена календарна година и поради това размерът на получаваните от него преки плащания трябва да бъде намален (вж. член 6, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 […] във връзка с член 66, параграф 1 от Регламент № 796/2004 […]), как следва да се изчислява намалението на помощите:
а) въз основа на получаваните от земеделския производител преки плащания за календарната година, в която не са спазени изискванията, или
б) въз основа на тези плащания за календарната година, за която (впоследствие) е констатирано неспазването?
Същият ли ще е резултатът и съгласно приетите по-късно разпоредби на член 23, параграф 1 от Регламент № 73/2009 […] във връзка с член 70, параграф 4 и параграф 8, буква а) от Регламент № 1122/2009 […]?
Ако земеделски производител не е спазил законоустановените изисквания за управление или условията за добро земеделско и екологично състояние през 2007 г. и 2008 г., но неспазването е констатирано за пръв път през 2011 г., намалението на помощта с оглед на Регламент № 1782/2003 […] във връзка с Регламент № 796/2004 […] ли се изчислява, или с оглед на Регламент № 73/2009 […] във връзка с Регламент № 1122/2009 […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/16: Confédération paysanne и др., Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Представляват ли получените чрез мутагенеза организми [ГМО] по смисъла на член 2 от Директива 2001/18, въпреки че по силата на член 3 от [тази директива] и приложение IБ към нея са освободени от задълженията във връзка с освобождаването и пускането на пазара на [ГМО]
По-специално, могат ли техниките на мутагенеза, и по-конкретно новите техники на насочена мутагенеза, използващи практики на генното инженерство, да се разглеждат като техники, изброени в приложение IA, към което препраща член 2
Оттук, трябва ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложения IA и IБ към нея да се тълкуват в смисъл, че освобождават от предпазни мерки, от оценка на въздействието и от проследимост всички генетично модифицирани организми и семена, получени чрез мутагенеза, или само организмите, получени чрез конвенционалните методи на произволна мутагенеза чрез йонизиращо лъчение или излагане на химични мутагени, съществуващи преди приемането на тези текстове?
2) Представляват ли получените чрез мутагенеза сортове генетично модифицирани сортове по смисъла на член 4 от Директива [2002/53], които не са освободени от задълженията, предвидени в тази директива
В противен случай, еднакво ли е приложното поле на тази директива с определеното от членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея и освободени ли са сортовете, получени чрез мутагенеза, от задълженията, предвидени в Директива [2002/53] за целите на вписването на генетично модифицираните сортове в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове?
3) Представляват ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] относно съзнателното освобождаване на [ГМО] в околната среда и приложение IБ към нея, доколкото изключват мутагенезата от приложното поле на предвидените в [тази директива] задължения, мярка за пълна хармонизация, забраняваща на държавите членки да налагат спрямо организмите, получени чрез мутагенеза, всички или част от задълженията, предвидени в [посочената директива], или каквото и да било друго задължение, или при транспонирането им държавите членки разполагат със свобода на преценка при определяне на правилата, които могат да се прилагат към организмите, получени чрез мутагенеза?
4) Може ли — с оглед на развитието на техниките на генното инженерство, появяването на нови сортове растения, получени благодарение на тези техники, и съществуващата понастоящем научна неяснота относно въздействието им и потенциалните рискове, произтичащи от тях за околната среда и здравето на човека и животните — да се оспори валидността на членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и на приложения IA и IБ към нея от гледна точка на принципа на предпазните мерки, гарантиран от член [191, параграф 2] ДФЕС, доколкото тези разпоредби не подлагат [ГМО], получени чрез мутагенеза, на предпазни мерки, оценка на въздействието и проследимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/16: Spika и др., Съдебно решение от 12 юли 2018 г.
Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/16: Deutscher Naturschutzring, Съдебно решение от 13 юни 2018 г.
Трябва ли член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки на държава членка във водите под неин суверенитет или юрисдикция, които са необходими за изпълнение на задълженията на държавата членка съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО, които засягат риболовните кораби на други държави членки и изцяло забраняват професионалния морски риболов посредством достигащи дъното риболовни съоръжения и закотвени мрежи („заплитащи и хрилни мрежи“) в зони от „Натура 2000“?
Трябва ли член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки на държава членка във водите под неин суверенитет или юрисдикция, които са необходими за изпълнение на задълженията ѝ съгласно Директива 2004/35/ЕО по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети?
Доколкото на първия и/или втория въпрос следва да се даде отрицателен отговор, допуска ли изключителната компетентност на Европейския съюз в опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството съгласно член 3, параграф 1, буква г) ДФЕС приемането на посочените по-горе мерки от държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.